О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№851
Гр. София, 05.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на трети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 394/2010 г
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на З. Т. А., Е. В. А. и Р. Великова А. от гр. С. против решение № 582/22.10.2009 г. по гр.дело № 237 по описа за 2009 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 156/1.12.2008 г. по гр.дело № 409/2007 г. на Пирдопския районен съд, в частта с която са отхвърлени исковете по чл.97 ГПК /отм./, по чл.108 ЗС и по чл. 73 ЗС. Решението в частта, с която са отхвърлени исковете срещу кооперация „П”, с. М. и срещу М-во на з. и х. по чл.97 ал.1 ГПК /отм./ за установяване на правото на собственост върху нива, с площ 2.5 дка и овощна градина от 2.2. дка в землището на с. М., м.”О” е обезсилено и производството в тази му част е прекратено.
Ответниците по касационната жалба МЗХ-ОД „З”, гр. С. и К. „П”, с. М., Соф.област изразяват становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради отсъствие на предпоставките за това, регламентирани в чл.280, ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК.
Видно от съдържанието на касационната жалба /и в нарушение на задължението си по чл.284 ал.1 т.3 ГПК към жалбата да приложи точно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК/ може да се приеме, че касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, защото „въззивният съд е нарушил силата на пресъдено нещо, като е осъществил косвен контрол върху законосъобразността на административен акт, който е бил вече предмет на с. контрол в двете други съдебни инстанции”. Касаторът счита, че решенията на ПК с. М., които са били обект на пряк с. контрол на две съдебни инстанции са били задължителни за въззивния съд, който не ги е зачел със сила на пресъдено нещо, а това е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като става въпрос за разпределителна линия между компетентността на гражданските и административните съдилища.
Касационният съд обсъди доводите на касаторите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: доводите на касаторите, че съдът не е зачел силата на пресъдено нещо на обявения за окончателен с. акт – решение № 18/1 М /5.04.2005 г., на ПК с. М., не кореспондира с решения материалноправен въпрос, основаващ се на друго решение – № 18/1 М от 12.09.2000 г. на ПК с. М., с който е възстановено правото на собственост върху процесните два земеделски имота, в полза на наследниците на Т. А. , в стари реални граници, но без посочването им. Отсъства произнасяне, в смисъл на зачитане на силата на пресъдено нещо на постановеното впоследствие решение на ПК с. М. под № 18/1 М/5.04.2005 г., с което е отказано възстановяване на правото на собственост върху същите имоти и което решение е обявено за нищожно, с решение № 130/18.10.2007 г. по адм.дело № 193/2007 г. на Пирдопския районен съд, влязло в сила с решение № 207/7.04.2008 г. по адм.дело № 25/2008 г. на Административен съд-София област. Това налага извода, че последващото решение, постановено от ПК, под № 18/1 М от 5.04.2005 г. и обявено за нищожно не е обсъждано от въззивния съд и върху него не е упражняван косвен с. контрол, какъвто е упражняван върху решение № 18/1 М 12.09.2000 г., на което касаторите са се позовали, като правопораждащ факт за тяхната активна легитимация по предявените искове.
Първоначално постановеният административен акт е станал обект на касационен с. контрол и е обосновал изводи за отсъствие на предпоставки за реално възстановяване на правото на собственост, поради неиндивидуализиране на обектите с граници, което е мотивирало въззивния съд да приеме, че ищците не са провели успешно доказване на материалноправната си легитимация. За да произведе действие-правото на възстановяване на собствеността да се трансформира в право на собственост върху конкретен обект административният акт трябва да съдържа всички предвидени в разпоредбата на чл.18 ж, ал.1 ППЗСПЗЗ реквизити, включително описание на границите, в какъвто смисъл въззивният съд се е произнесъл и приел, че липсата на индивидуализация на процесните имоти в посоченото решение /а това е именно решение № 18/1 М от 12.09.2000 г./ установява незавършена процедура по тяхното възстановяване.
Водим от горните съображения касационният съд счита, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради отсъствие на предпоставките за това и като констатира че ответниците по касационната жалба не са направили разноски за настоящето производство не присъди такива, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 582 от 22.10.2009 г. по гр.дело № 237/2009 г. на Софийски окръжен съд, по касационната жалба на З. Т. А., Е. В. А. и Р. В. А., всички от гр. С., с вх. № 2802/3.12.2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: