О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 851
гр.София, 15.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №494 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от О. Б., против решението от 07.11.2008г., постановено по гр.д. №196/2008г. на Апелативен съд-Бургас, в частта, с която след като е отменено решението от 18.05.2008г. по гр.д. №468/2007г. на Бургаски окръжен съд, е уважен предявения от М. А. А. от гр. Б., срещу О. Б. иск с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата М. А. А. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след като е отменено частично решението на първоинстанционния съд, е уважен предявения от М. А. А. срещу О. Б. иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 10 000лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило в резултат на лошо стопанисване на пътна инфраструктура от собственика-общината.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поддържа, че въпросът за причинната връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат, е разрешен в противоречие с ППВС №7 от 1959г. – т.10. Не може да се направи обоснован извод, че въззивният съд е разрешил въпроса за причинната връзка с посочената задължителна съдебна практика, тъй като с въззивното решение е прието за установено, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, а не е прието, че вредите се резултат на изключителна вина на пострадалия, в който случай не може да бъде ангажирана отговорността на ответника по иска за непозволено увреждане. Вторият релевиран въпрос от касатора е въпросът за съпричиняването, който поддържа, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с Решение №88 от 12.09.1962г. по гр.д. №83/1962г на ОСГК на ВС, с което е прието, че причинителят на вредите отговаря за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото виновно поведение, а за вредите, които не са в такава причинна връзка, той не може да бъде отговорен. Въззивният съд е приел за установено наполовина съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия и е съобразил приетата степен на съпричиняване при присъждане размера на обезщетението. Поради това не може да бъде прието, че релевираният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика, на която се позовава касаторът.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторът само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице по отношение на нормата на чл.51, ал.1 от ЗЗД, която е ясна и не се нуждае от тълкуване и по приложението й има установена практика на ВКС.
С оглед изложеното касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение 07.11.2008г., постановено по гр.д. №196/2008г. на Апелативен съд-Бургас, по касационна жалба на О. Б..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: