– 6 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 852
гр. София, 01.08.2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 08.03.2017 (осми март две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 4392 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 9051/20.06.2016 година, подадена от П. Г. П., срещу решение № 958/11.05.2016 на Апелативен съд София, гражданска колегия, четвърти състав, постановено по гр. д. № 3606/2015 година.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 541/23.01.2015 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 10-ти състав, постановено по гр. д. №8716/2013 година, с което е отхвърлен предявеният от П. Г. П. срещу [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 166 от ЗЗД за реално изпълнение на задължението по чл. 4. 1 от договор за паричен заем, с нотариална заверка на подписите, с рег. № 6/03.01.2013 година на З. Т.-нотариус с район на действие района на Районен съд София, вписан под № 436 в регистъра на Нотариалната камара, за учредяване на договорна ипотека върху следния недвижим имот, а именно офис № 6, намиращ се в София, Столична община, район „С.“, в сграда на [улица], етаж 5, със застроена площ от 33,10 м2. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Направено е искане решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният срещу [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 166 от ЗЗД да бъде уважен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК П. Г. П. твърди, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] не е подал отговор на същата, като не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
Третото лице помагач на страната на [фирма] [населено място], а именно К. Г. И. не е подало отговор на касационната жалба, като не е изразило становище по допустимостта и основателността й.
П. Г. П. е било уведомено за обжалваното решение на 19.05.2016 година, а касационната му жалба е с вх. № 9051/20.06.2016 година, като 19.06.2016 година е неприсъствен ден. Поради това и с оглед на разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от ГПК, е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови обжалваното решение съставът на Софийския апелативен съд е приел, че П. Г. П. е предявил пред първата инстанция осъдителен иск, с който е поискал да бъде задължено [фирма] [населено място], да учреди договорна ипотека върху свой недвижим имот за обезпечаване на парично задължение, поето по силата на договор за заем. С разпореждане № 12 276/08.06.2013 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 11-ти състав, постановено по гр. д. № 8716/2013 година исковата молба е била върната като е прието, че предявеният осъдителен иск е недопустим, тъй като потестативните права се предявяват пред съда само чрез конститутивни, а не и чрез осъдителни искове. Това разпореждане е било отменено с определение № 2117/24.09.2013 година на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, седми състав, постановено по ч. гр. дело № 3317/2013 година В определението на въззивната инстанция е прието, че задължението, поето в чл. 4.1. от договора за заем, може да се разглежда и като предварителен договор за учредяване на ипотека. След връщане на делото първоинстанционният съд и след изясняване на фактическата страна на спора, в доклада си по чл. 146 от ГПК съдът е приел, че е предявен иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 166 от ЗЗД. Страните чрез своите процесуални представители са заявили, че нямат възражение по доклада на съда. Не е направено уточнение, че се иска обявяване на предварителен договор за учредяване на ипотека за окончателен. Видно от приложените към исковата молба писмени доказателства, на 03.01.2013 година между П. Г. П.., в качеството му на заемодател и К. Г. И., н качеството му на заемател е сключен договор за заем в размер на 80 000.00 лева. В чл. 2 от договора е посочено, че заемодателят е предоставил на заемателя сумата предмет на договора преди подписването му. Заемателят се е задължил да върне сумата до 28.12.2014 година Договорът за заем е подписан и от представител на [фирма] [населено място], в качеството му на „ипотекарен длъжник“. В чл. 4.1. е записано, че „Страните се съгласяват, че ипотекарният длъжник ще учреди договора ипотека в полза на заемодателя за обезпечение на задължението по настоящия договор за паричен заем в размер на 80 000.00 лева, върху следния собствен недвижим имот, а именно: офис № 6, намиращ се в София, Столична община, район „С.“, в сграда на [улица], етаж 5, със застроена площ от 33,10 м2. Учредяването на ипотеката следва да се извърши не по-късно от 30.01.2013 година в кантората на нотариус З. Т. [фирма] [населено място] е оспорило получаването на сумата по договора, но според състава на Софийския апелативен съд възраженията му не са доказани и не е опровергано удостоверителното изявление, съдържащо се в договора, че сумата е получена преди подписването му. Също така не са представени доказателства, че получената в заем сума е била върната. Съставът на Софийския апелативен съд е приел за установено и обстоятелството, че по време на висящото производство [фирма] [населено място] е отчуждило процесния офис в полза на трето лице. В становището си по същество, развито в писмените бележки на П. Г. П., се поддържало, че е предявен иск за реално изпълнение на договорно задължение, в случая за учредяване на договорна ипотека. По делото са били представени и други доказателства, установяващи финансови взаимоотношения между страните, които обаче не са относими към настоящия спор, поради което не следвало да бъдат обсъждани.
С оглед на събраните по делото доказателства и установена фактическа обстановка съставът на Софийския апелативен съд е приел за доказано съществуването на облигационно отношение между П. Г. П.. и третото лице помагач К. Г. И.., който е получил от първия сумата 80 000.00 лева. Прието е за доказано и обстоятелството, че за обезпечаване на вземането на заемодателя о П. Г. П. ответникът [фирма] [населено място] е поел задължението да учреди ипотека върху свой недвижим имот, което задължение не е било изпълнено. По силата на закона договорът за ипотека се сключва с нотариален акт-чл.167, ал.1 от ЗЗД, като предвидената в разпоредбата на закона форма за сключване на договора е такава за неговата действителност. Затова задължението, поето от [фирма] [населено място] по силата на договора за заем, е да бъде сключен един последващ договор в нотариална форма. Въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 19, ал.3 от ЗЗД, всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателен такъв. В настоящия случай П. Г. П. както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд настоявал, ответникът да бъде осъден, да изпълни задължението си за учредяване на ипотека. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следвало да изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, както и от заявеното в петитума искане. П. Г. П. обаче не бил предявил иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, нито пък е поискал изменение на предявения вече иск, което не бил направил дори и след постановяване на определение № 2117/24.09.2013 година на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, седми състав, постановено по ч. гр. дело № 3317/2013 година, в което ясно е указана тази правна възможност. Не бил възразил и срещу правната квалификация, която съдът е дал на предявения иск – по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, който иск е осъдителен и е за реално изпълнение на задължението. В случая претендираното „реално изпълнение” се изразявало в действия, които би следвало да се отразят в правната сфера на дружеството, поело задължение за учредяване на ипотека. За да се предизвика промяна в правната сфера на едно лице, П. Г. П. следвало да предяви конститутивен иск, а не осъдителен такъв. Осъдителните искове подлежат на принудително изпълнение, докато с конститутивните искове съдът е този, който постановява промяната в гражданските правоотношения между спорещите страни чрез признаване на потестативното право на ищеца. Въззивният съд е споделял изложеното от жалбоподателя, че като краен резултат решението е в полза на неизправния [фирма] [населено място]. Не можело обаче да се изисква от съда, в нарушение на диспозитивното начало да уважи иск, с какъвто не е бил сезиран, единствено и само по съображения за справедливост. При предявен осъдителен иск за реално изпълнение, решението на съда би било недопустимо, ако би бил уважен конститутивен иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД.
Във връзка с посочените мотиви на състава на Апелативен съд София, в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, касаторът П. Г. П. е поставил правния въпрос за това налице ли е правен интерес за ищеца за предявяване на иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, ако в хода на производството по делото длъжникът прехвърли правото на собственост върху процесния недвижим имот. Касаторът твърди, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, поради което обжалваното решение трябва да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Във връзка с това си твърдение П. се позовава на решение № 24/12.01.2015 година на Окръжен съд Пловдив, търговско отделение, ХІ-ти състав, постановено по т. д. № 878/2013 година; решение № 452/22.03.2000 година, постановено по гр. д. № 994/1999 година по описа на ВКС, ГК, V г. о.; решение № 586/28.06.2002 година, постановено по гр. д. № 154/2002 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о.; решение № 383/20.05.2009 година, постановено по гр. д. № 258/2008 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 537/08.07.2010 година, постановено по гр. д. № 349/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.. Първото от посочените решения е постановено от въззивен съд, поради което не може да обоснове допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Това се отнася и до посочените решения на ВКС, с изключение на последното от тях. Същите са постановени по реда на ГПК (отм.), поради което не представляват задължителна съдебна практика на ВКС, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Решение № 383/20.05.2009 година, постановено по гр. д. № 258/2008 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. разглежда въпросът за принадлежността на правото на собственост върху недвижимия имот и действителността на учредената върху него ипотека. Останалите посочени от касатора решения, включително и това от 2010 година разглеждат въпроса за възможността предварителния договор по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД да бъде обявен за окончателен в случаите когато към момента на постановяване на съдебното решение, съответно на вписването на исковата молба обещателят продавач е прехвърлил правото на собственост на имота на трето лице и вече не е негов притежател, като се дава разрешение, че в този случай предварителния договор не може да бъде обявен за окончателен. Позовавайки се на това разрешение П. Г. П. твърди, че след като [фирма] [населено място] е прехвърлило собствеността на имота на трето лице, за него е отпаднал правния интерес от предявяване на иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и се е породил такъв за предявяване на иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 166 от ЗЗД, тъй като не разполага с други средства за защита на правата и законните си интереси. С оглед на обосновката така формулирания от П. Г. П. правен въпрос не е бил включван в предмета на спора и не е обусловил правните изводи на състава на Софийския апелативен съд при постановяване на решението му. Въззивният съд е разгледал въпроса за дали претенцията на П. въобще може да бъде реализирана по пътя на осъдителния иск или това следва да стане чрез предявяването на конститутивен иск. При това е достигнал до извода, че правото може да бъде реализирано само чрез предявяването на конститутивен иск, а не чрез осъдителен такъв. Въззивният съд обаче, не е разглеждал тази възможност с оглед на това, кой притежава правото на собственост върху имота предмет на спора, макар и в мотивите на решението си да е посочил, че правото на собственост върху имота е прехвърлено на трето лице, поради което това обстоятелство не е обусловило изводите му. Освен това в случаите, когато се касае до иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД принадлежността на правото на собственост върху недвижимия имот не е предмет на допустимостта, а на основателността на иска. В случай, че предварителният договор не може да бъде обявен за окончателен тъй като обещателят продавач е прехвърли правото на собственост върху имота на трето лице, то за купувача се поражда възможността да развали договора и да претендира обезщетение за неизпълнение, но не и да претендира осъществяване на правото си по предварителния договор, по друг процесуален ред-чрез предявяване на осъдителен иск, вместо конститутивния такъв. С оглед на това така поставения от П. Г. П. и посочен по-горе правен въпрос не е основание за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд.
Освен горния правен въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. ` от ГПК П. Г. П. е поставил и въпросите за това дали в конкретния случай е налице правен интерес да предяви иск за реално изпълнение срещу длъжника, ако за първия е налице и правен интерес от предявяване на иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД; как следва да се квалифицира искът, предявен от заемодателят срещу задълженото лице обезпечаващо чужд дълг, когато длъжникът не изпълни задължението си за учредяване на договорна ипотека и прехвърли на трето лице предложения като обезщетение имот и представлява ли обещанието за учредяване на потека върху недвижим имот предварителен договор, който може да бъде обявен за окончателен по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Въпросите за правната квалификация и за тълкуването на постигнатите между страните уговорки са фактически такива и трябва да бъдат преценявани с оглед на всеки конкретен случай. Затова така поставените въпроси не са правни такива по смисъла на т. 1 от Т. № 1/119.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Произнасянето по тях би означавало извършване на проверка на правилността на решението на Софийския апелативен съд, което обаче е предмет на производството по чл. 290 от ГПК, а не на това по чл. 288 от ГПК. Затова не може да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по така поставените три въпроса. Освен това в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК П. Г. П. не е изложил твърдения защо поразнасянето по тези въпроси ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а доводите му са обосновани с оплаквания срещу правилността на въззивното решение.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 958/11.05.2016 на Апелативен съд София, гражданска колегия, четвърти състав, постановено по гр. д. № 3606/2015 година по подадената срещу него от П. Г. П. касационна жалба с вх. № 9051/20.06.2016 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 958/11.05.2016 на Апелативен съд София, гражданска колегия, четвърти състав, постановено по гр. д. № 3606/2015 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на [фирма] [населено място], район „Т.“, ул. Х. Б.“ № 2, ет. 5, ап. 8, а именно К. Г. И. от [населено място], [улица], ет. 2, с ЕГН [ЕГН].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.