О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 852
[населено място] , 11,11, 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1643/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №59/17.02.2016г. по т.д.№638/15г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение №71 от 29.06.2015г. по т.д.№56/2014г. на Хасковски окръжен съд,с което е отхвърлен предявения от касатора иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД.
В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение. Излагат се доводи за липса на произнасяне на съда по възражението му за нищожност на договора,сключен между ответниците по делото; за неправилно приложение на нормата на чл.135 от ЗЗД,касаеща знанието на приобретателя,с оглед липсата на възмездност и с оглед презумпцията на ал.2 на същия член,която касаторът счита,че следва да бъде отнесена и към хипотезата при съжителство на семейни начала.
Наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба са оспорени от ответницата по касация Г. И. Н.. Ответникът А. Д. Т. не е взел становище.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано да обжалва лице и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да потвърди решението на първата инстанция ПАС е приел за установено,че са осъществени елементите от фактическия състав на чл.135 ал.1 ЗЗД – наличие на вземане на ищеца срещу ответника Т.,извършено от него действие и увреждащ характер на последното.За да приеме иска за неоснователен ,съдът е отрекъл наличието на знание за увреждането у приобретателя на дяловете – ответницата Н.,като е изложил съображения,че такова знание не е доказано по делото от ищеца,а същата не попада в кръга на лицата,по отношение на които законодателят е въвел такава презумпция.Предвид изчерпателното им посочване в разпоредбата на чл.135 ал.2 ЗЗД съдът е посочил,че разширяването на този кръг е недопустимо. Отказал е да се произнесе по доводите на въззивника за нищожност на сделката поради противоречие с добрите нрави,посочвайки,че такива са направени за първи път с въззивната жалба.
В писменото си изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът сочи,че решението на въззивния съд по въпросите „Изрично или примерно е изброяването на субектите,по отношение на които се прилага презумпцията на чл.132 ал.2 ЗЗД?; Допустимо ли е разширително тълкуване на чл.135 ал.2 ЗЗД по отношение на субектите,за които знанието се предполага? и Фактът,че страните по увреждащата сделка са във фактическо съжителство, доказва ли,че приобретателят е знаел за увреждането?“ е постановено в противоречие със задължителна практика на ВКС /основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК/.Като такава сочи и представя решение №13/19.02.205г. по гр.д.№4606/14г. на ВКС , четвърто г.о. и решение №545/10.07.2007г. по гр.д.№272/06г. на ВКС , трето г.о. Наред с това касаторът твърди наличие на основание за допустимост на касационното обжалване по въпроса за кръга от лицата,по отношение на които се прилага презумпцията на чл.135 ал.2 ЗЗД и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Във връзка с това се позовава на постановено от Пловдивски районен съд решение №2604/10.06.15г. по гр.д.№15718/14г.,в което твърди,че презумпцията за знание е приложена и спрямо посочените в разпоредбата лица. С прилагане на допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът релевира и въпрос „Когато в рамките на казус е налице хипотеза,в която длъжникът прехвърля свой актив – дялове или акции на търговско дружество на трето лице с оглед осуетяване на реално изпълнение на задължение,допустимо ли е да се налагат обезпечителни мерки върху активите на това дружество?“,като счита,че отговорът на този въпрос би допринесъл за точното прилагане и развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението.
Първият и вторият от поставените въпроси осъществяват общия критерий за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК,съгласно постановките на т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,доколкото са били въведени в предмета на спора и направените във връзка с разглеждането им изводи на въззивния съд са обусловили крайния изход на спора.Не се констатират предпоставки за приложението на сочения допълнителен критерий на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,спрямо който е относимо само първото от посочените от касатора решения на ВКС,което е постановено по реда на чл.290 от ГПК.Със същото се приема,че презумпцията на чл.135 ал.2 ЗЗД не може да се прилага разширително /в което имплицитно се съдържа и извод,че изброяването в тази разпоредба на лицата,по отношение на които намира приложение презумпцията е изчерпателно/.В този смисъл са и направените от въззивния съд изводи. Във връзка с поставения трети въпрос в посоченото решение на ВКС е прието,че наличието на фактическа степен на близост,каквото е съвместното живеене на съпружески начала,ако е доказано като факт,може само да залегне в основата на фактически извод за наличие на знание, като следва да се държи сметка и на други обстоятелства,свързани с конкретния казус. Поради това еднозначен отговор на така поставения от касатора въпрос не би могъл да бъде даден,по начин,който и в случая би довел до различен правен резултат.
По отношение приложението на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК конкретен правен въпрос не е формулиран от касатора.Предпоставки за приложението и на допълнителния критерий – противоречиво разрешаване въпроса за кръга на лицата,по отношение на които се прилага презумпцията на чл.135 ал.2 ЗЗД не се констатират,доколкото за соченото и представено от него решение на Пловдивски районен съд няма данни да е влязло в сила,съобразно постановките на т.3 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Последният въпрос,който се свързва от касатора с предпоставката за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, е изцяло ирелевантен.Разрешаването му при наличие /или не/ на сериозна абстрактна практическа приложимост не би могло да обуслови допускането на касационно обжалване на конкретното обжалвано решение,щом то не би повлияло на изхода от спора.
Изложеното мотивира настоящия състав на Първо търговско отделение на ВКС да постанови определение,с което да откаже допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивски апелативен съд.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №59/17.02.2016г. по т.д.№638/15г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.