1
9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 852
София, 12.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение ,в закрито заседание на двадедсет и осми ноември, две хиляди и деветнадесета
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Томов
дело №2824/2019 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Е. И. В.,регистрирана като земеделски производител,чрез пълномощник адв.И. Н. от АК-П. , срещу решение №63 от 20.02.2019г по в.гр.д.№ 359/2018г на Пловдивски апелативен съд с което е потвърдено решение №166 от 28.03.2017г на Окръжен съд Пловдив за отхвърляне на иска , предявен на основание чл.49 ЗЗД срещу „Агрия”АД за обезщетение на имуществени вреди, представляващи : пропусната полза в размер 201 600 лв., от стойността на произведена и погубена продукция от 84 000 кг. грозде от лозов масив на земеделския производител през стопанската 2015-2016; пропусната полза в размер 18 000 лв неполучено директно плащане от ДФ „Земеделие” и претърпяна загуба в размер 1 831,20 лв.,представляваща стойността на върната от търговска верига продукция -грозде , оказало се със завишена концентрация на вредно вещество поради това, че лозовият масив е бил третиран от ищцата с химикал за растителна защита, внасян , регистриран и разпространяван от ответника „Агрия” АД. Препаратът съдържа активното вещество тиофант-метил и при третиране на лози производителят е дал действителен карантинен срок 35 дни след използване, докато ответникът като разпространител от свое име на българския пазар на фунгисцида„Топ Плюс 70ВП”е въвел в заблуждение селскостопанските производители, сред които и ищцата ,за съществена характеристика относно безопасността на употреба на препарата , сочейки„карантинен срок 14 дни”. Ищцата твърди, че съобразявайки така представената невярна информация е осъществила третирания на реколтата си през 2016г,поради което и след последното третиране, преди пристъпване на беритба,гроздето се е оказало с недопустимо висока концентрация на тиофант-метил и негодно за употреба.
Въззивният съд на свой ред е приел иска за неоснователен поради недоказване на причинна връзка, като елемент на деликтния състав, включен при търсена по чл. 49 ЗЗД отговорност от ответника.Решаващо е преценено значението на обстоятелството,че не само след 14- тия ден от последното третиране с препарата, но и след 36-тия ден пробите са показали недопустима концентрация на вредно вещество в продукцията, част от която вече предадена от ищцата за продажба в магазинната мрежа. При тези данни съдът е отрекъл като причина за настъпилата вреда неизчакването на указания срок от 35 дни до беритбата,за сметка на по-краткия от 14дни , указан от ответника като разпространител на препарата за растителна защита, по това време разрешен за използване от БАБХ по този начин, отразен и на етикета. Въззивният съд решаващо е приел по този въпрос , че неправилното указание от ответника за по-кратък карантинен срок не изключва противоправността на действията му като елемент на деликта,предвид действието на Регламент /ЕС/ №559/2011г. Предлагането на продукта е в рамките на професионалната дейност на ответника ,който е следвало да съобрази въведените по-стриктни мерки от регламента.Като през 2016г е продължил да разпространява продукта с по-къс карантинен срок , включително и от този посочен от производителя, ответникът е допуснал възможност за произвеждане на опасна за потребителите продукция, което е противоправно. Същевременно обаче , съгласно приети заключения на вещи лица по комплексната агрономическа експертиза,имало е и предозиране на работния разтвор за пръскане над допустимата според указанията на етикета концентрация,при третирането на четирите установени дати през 2016г. Третирането е отразено в заверен дневник на проведените химични обработки и употребените торове,подобрители на почвата и биологично активни вещества,водин от земеделския производител.Към момента на закупуването на процесния препарат,за 2016г.указанията за употребата му в брошурата и етикета на ответника са за концентрация на работен разтвор – 0,1%, на единица площ, като при използване на техника за пръскане с разход на работен разтвор под 100 л/дка е необходимо дозата да се приложи на декар, относно брой приложения за един вегетационен период е указано едни и същи площи да не се третират повече от 3-4 пъти по време на вегетацията , за интервал между две третирания е указано 10-14 дни и е указан 14 дни карантинен срок ,т.е период от последното третиране до прибиране на реколтата.
Установени са били две отклонения от препоръките за употреба,представляващи технологични нарушения : при количеството на продукта за единица площ препоръчаното количество е превишено с 5,3%. Второто отклонение е направено при съкращаване на интервала между първото и второто третиране с химикала , което е проведено на седмия ден.Вещите лица приемат причината за високата концентрация на тиофант-метил в гроздето да е „комплексна”.Безспорно купувачът на продукцията – търговска верига, е установил недопустимо висока концентрация на активното вещество тиофанат- метил ,след химически анализ на гроздето. Концентрацията на вредно вещество в плода намалява с времето,в което е и значението на карантинния срок. Към 29.08.2016 г., в който момент е бил изтекъл и 35-дневният карантинен срок считано от беритбата, също е установена висока концентрация на активното вещество в гроздето, в пъти надхвърляща допустимата, т.е и към изтичане на карантинен срок от 14 дни , и към изтичане на карантинен срок от 35 дни в произведеното грозде тя е била в пъти над нормата от 0,1%. Допустима концентрация ( от 0,088 на сто ) е измерена към14.09.2016г.Затова на свой ред въззивният съд е отхвърлил като причина за вредата соченото в исковата молба, а именно че от ответника е указан по-кратък карантинен срок от 14 дни, спрямо указания от производителя за лозови насаждения от 35 дни.
В изложение към касационната жалба са формулирани процесуалноправни въпроси: за задълженията на въззивния съд като инстанция по същество да се произнесе по предмета на делото след като прецени всички релевантни факти , доказателствата за тях , доводите на страните , който въпрос включва и подвъпросите за дефиниране предмета на делото , проверката на основателността на иска да се осъществи на база всички заявени факти във взаимна връзка , а не само на някои от тях ; за задължението на съда да формира вътрешно убеждение , съобразявайки правилата на формалната логика ,опита и научното знание . Изтъква се основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с с ППВС №1/1953г ,т.19 от ТР №1/04.01.2001г ОСГК и ТР №1/2013г ОСГТК с многобройните приложени решения от практиката на ВКС ( реш. № 127/2011г ІV г.о на ВКС ,реш. №212/2012г ІІ т.о на ВКС, реш.№157/2011г ІІ т.о ВКС , реш. № 222/2016г І т.о ВКС и др, изтъква се и чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК
Формулиран е и въпрос кои са критериите за установяване на причинно- следствена връзка между деянието и вредата. Изтъква се противоречие на въззивното решение с отговора , даден в реш. № 9/2018г , ІІІ г.о за причинната връзка като зависимост и с реш. № 147/2012г ІV г.о ,реш. № 199/2017г ,реш.№ 169/2018г и др. че „ противоправното деяние се схваща като„неполагане на дължимата грижа” .
Постъпил е отговор от Агрия АД чрез пълномощник от АД –во „А. и Д.”,в който се оспорват сочените основания за допускане до касационно обжалване. Въпросите са абстрактно формулирани и не се отнасят до конкретния извод , обусловил решаващата воля на съда Съдът е отчел и обсъдил всички доказателства ,не е налице противоречие с практика на ВКС .Претендират се разноски.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
С решаващия си извод за липса на причинна връзка,който извод е фактически ,Пловдивски апелативен съд не е отговорил на втория правен въпрос в противоречие с цитираната от защитата задължителна практика, а е приложил установените в нея правни разрешения към фактите по делото, следвайки установения начин,по който се обследва и приема за доказана връзката между факти,при изясняване механизма на едно увреждане,за което се сочи да е настъпило по причина действията на ответника.
Установено е ,че ответникът е дал указания за използване на препарат за растителна защита с карантинен срок по-кратък от този, сочен от производителя,но решаващото съображение на съда е по изключване действията на ответника от причинния процес при настъпването на вредата ,тъй като не само след изтичане на указания от разпространителя 14 дневен карантинен срок , а и след указания от производителя 35-дневен срок след последното третиране е замерената недопустима висока концентрация на вредно вещество в реколтата на земеделския производител Е. В.. Не е решаващо за изхода на делото в случая това дали неправилната употреба на препарата е единствена причина, а дали действията на ответника, указал рисковано по- кратък карантинен срок за употреба , са довели до вредата. Именно недопустимо завишената концентрация на вредности в гроздето , (а не прякото поведение на лица за които ответникът отговаря),е довело до нереализиране на реколтата в търговска верига,с която ищцата е имала сключен договор .Като логика, оценяваща конкретно действие на ответника в причинния процес на увреждането, а не действията на ответното дружество във връзка с разпространението на препарата изобщо,въззивният съд е приложил съответно правилата за на причинно-следствена връзка.
Съгласно установената съдебна практика , част от която и цитирана , причинната връзка при непозволено увреждане е налице , когато деянието се явява необходимо условие за настъпване на вредата и без него,при типично и закономерно развитие на причинния процес,вредата обективно не би настъпила.Както в науката (теорията на еквивалентността ), така и в съдебната практика (ППВС№:1/1959г, реш.№9/2018г. по гр.д №1144/2017г ІІІ г.о и др) връзката е определяна като такава на необходимост, условие без което вредата не би настъпила.В случая завишенитеконцентрации след 35-тия ден включително сочат,че вредата е настъпила по причини независещи от вменените действия на ответника :посочен от него по-кратък карантинен срок и неверни указания Различен е случая,при който се отчита възможността деянието да не е единствена причина за резултата: тогава не се изключва отговорността за деликт а се определя нейния обем (реш. №9/2018г по гр.д №1144/2017г ІІІ г.о). Не е в тежест на увредения чрез пълно и главно доказване да изключва всички хипотетични възможности за настъпване на вредите по начин , различен от твърдяния (реш. №147/2012г по гр.д 582/2011г ІV г.о) но обжалваното въззивно решение не съдържа противоречащо и на това указание правно разрешение.Въззивният е изследвал конкретното действие на ответника в причинния процес, което в случая е решаващо предвид зададения спорен предмет и затова достатъчно . Не е било необходимо да се елиминират вероятности на какво се дължи находката в реколтата от грозде и не е налице противоречие с указаното в решение №508/2010г по гр.д №1411/2009г ІІІ г.о., в отговор на правен въпрос .Не е налице основанието по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК .
Поставеният процесуалноправен въпрос за необсъждане на всички обстоятелства съгласно чл. 235 ГПК и доводите на страните, като израз на противоречие със задължителни указания в установената практика,няма опора в съдържанието на обжалваното решение .
Процесуалноправните въпроси в изложението преформулират довод на ответника, че от фактите, които са от значение за противоправността, е следвало да се направи различен решаващ извод по отношение на причинната връзка.Доводите на касатора ,че„единственият начин” да се достигне до безопасни нива на препарата в плода е да се приложи по-дълъг карантинен срок – за да има време растението да разгради химикала до безвредни нива ,не са възприети ,т.к не намират опора в заключението на вещите лица и не разколебават последователността при изследване на причинния процес . Тезата на защитата се основа на абстрактна оценка на причнните фактори и зависимости, докато въззивният съд е подходил конкретно спрямо действията,за които се търси отговрност от ответника като възложител.Отчетена е,като елемент при деликтната отговорност , противоправност при указанието за по-кратък 14 дневен карантинен срок дадено от разпространителя поради нарушение на норми от правото на ЕС с пряко действие, независимо че препаратът е бил одобрен и разрешен от компетентните държавни органи в страната по този начин.
Указания за използването на химикала за растителна защита се дават, за да могат ползващите го земеделски стопани да ги възприемат и да съобразят поведението си с тях, като така избегнат риска от произвеждане на токсична продукция. Въззивният съд обаче е съобразил, е от пряко значение за причинния процес при конкретно увреждане е приносът в настъпването на вредоносния резултат на деянието,за което ответникът отговаря. Отделните елементи на деликтната отговорност са необходими в комулативност и както противността, така и причинната връзка подлежат на доказване, както е посочено и в приложената от касатора съдебна практика на ВКС Смисловият анализ на доказателствата не липсва във въззивното решение,както се твърди. На практика въззивният съд е направил разграничинението между абстрактна и конкретна причинност , като от значение за изводите на съда е последната. Пример за абстрактен подход е посоченото от в.л.агроном,че дори при спазване на указанията относно дозировка (които в случая не са спазени точно от ищцата , завишила концентрацията при всяко от четирите пръскания на лозите с препарата ),препоръчан брой третирания(които указания са спазени)и интервала между тях (които указания също не са спазени изцяло, но без в конкретния случай това да е решаващо) пак би могло да се появи отрицателен резултат и завишена концентрация на токсичното вещество в гроздето, поради фактори като климат, почва и др.особености.Поради това заключението на агрономическата експертиза в тази му част не води до друг решаващ извод по отношение на причинната връзка.
Доводите на страните са обсъдени от въззивния съд логическите и опитни правила при анализа на фактите и връзките между факти са спазени и са намерели израз в мотивите на решението,спазени са правилата при анализ на доказателствата от значение за причинно- следствената връзка ,в това отношение и доказателствата за всички правнорелевантни факти ,поради което не се обосоновава противоречие с ППВС №1/1953г ,т.19 от ТР №1/04.01.2001г ОСГК и ТР №1/2013г ОСГТК с многобройните приложени решения от практиката на ВКС ( реш. № 127/2011г ІV г.о на ВКС ,реш. №212/2012г ІІ т.о на ВКС, реш.№157/2011г ІІ т.о ВКС , реш. № 222/2016г І т.о ВКС и др.) по поставения процесуалноправен въпрос, не е налице и основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК. Основанието е изтъкнато без обосновка в изложението.
В обобщение,при изяснения по делото механизъм на увреждането не е налице противоречие с установената практика на ВКС по правен въпрос .
Следва да се присъдят разноски за ответника по касационната жалба , в размер на 4500 лева.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване решение №63 от 20.02.2019г по в.гр.д.№ 359/2018г на Пловдивски апелативен съд
Осъжда Е. И. В. да заплати на „Агрия”АД с[ЕИК] сумата 4500 вл. Разноски за настоящата инстанция
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .