О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 852
София, 14.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети юни , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 291/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Стопанска Академия „Д. А. Ц.”, [населено място] срещу решение № 413/17.11.2011 год. , постановено по в. гр.д. №1079/2011 год. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение №104/12.07.2011 год., по гр.д. №1222/2010 год., на РС [населено място], с което е признато за незаконно дисциплинарното наказание „забележка”, наложено на Б. Й. К. със заповед №985/05.11.2010 год. на Зам. Ректора на Стопанска академия „Д. А. Ц.” [населено място] и са присъдени разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението.
Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация Б. Й. К. от [населено място] оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Не са изпълнени обаче законовите условия, с което законодателят свързва достъпът до касационно обжалване.
Поставения от касатора въпрос за това „налице ли е противоречие между мотивите и диспозитива на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, ако в мотивите са описани обективните и субективни елементи , принадлежащи към състава на нарушение, извършено от служител на работодателя , различен от адресата на заповедта в случай, че нарушенията на двамата са обективно и субективно свързани помежду си, а в диспозитива е посочено единствено нарушението на адресата на заповедта” , не съставлява правен, а фактически въпрос, свързан с конкретно тълкуване от съда на конкретен текст, съставляващ мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
С оглед на това не е изпълнена основната предпоставка на чл. 280,ал.1 т.1 ГПК, а именно посочването на правен въпрос. Съгласно ТР №1/19.02.2010 год. на ВКС по тълк. д. №1/2009 год. , липсата на правен въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.
С оглед на това не се налага обсъждането на визираното от касатора допълнително основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.Последното следва от обстоятелството, че допълнителното основание може да бъде преценявано само в контекста на формулирания правен въпрос.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 413/17.11.2011 год. , постановено по в. гр.д. №1079/2011 год. на Окръжен съд [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: