3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 852
гр.София, 20.06.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
Боян Цонев
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 225 описа на ВКС за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 29.10.2010г. по гр.д.№418 / 2010г., с което ОС Стара Загора е отхвърлил предявения от М. Н. Д. иск срещу „ М + С Х.” АД-К. с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.
Жалбоподателят – М. Н. Д. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуален въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата-основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Ответникът „М + С Х.” АД- К. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е е отхвърлил предявения от М. Н. Д. иск срещу „ М + С Х.” АД-К. с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяването му на работа – „общ работник озеленяване”. Установено е по делото, че с влязло в сила решение по гр.д.№654/2009г. на ОС Стара Загора е отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед №253/23.07.2009г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ като незаконно. В това производство ищецът не е поискал да бъде възстановен на заеманата отпреди уволнението работа. При тези данни съдът е приел, че искът за възстановяване е предявен извън срока по чл.358, т.2 КТ, тъй като исковата молба е подадена на 27.04.2010г., а заповедта за уволнение е връчена на работника на 23.07.2009г. Съдът е приел, не следва да намери приложени срока по чл.358, ал.1, т.3 КТ, който е три годишен, а този по т.2 на същия текст, който е двумесечен.
В изложението жалбоподателят е посочил, че с обжалваното решение е разрешен процесуален въпрос, а именно относно срокът, в който следва да бъде предявен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата-основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Представя решение от 20.07.1998г.без номер на дело, на ВКС, поради което същото не може да бъде взето придвид при преценка допустимостта на въззивното решение.
При тези данни по делото Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, тъй като даденото разрешение на съществения правен въпрос от въззивния съд е в съответствие с трайната практика на ВКС. Същата е намерила израз и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1282/2009г. ІV-то г.о на ВКС , в което е прието, че искът за възстановяване на работа по чл. 344, т. 2 КТ е обусловен от прекратяването на трудовото правоотношение от страна на рабодателя, предмет на този иск е незаконността на уволнението и произтичащата от това последица на неоснователно прекратяване на трудовия договор, поради което за предявяване на иска е приложим двемесечния срок. Такова разрешение е дадено и в решение от 17.08.2010г. по гр.д.№ 905/2009г. на ІV-то г.о на ВКС, в което е прието , че след връчване заповедта за уволнението съгласно чл.335 КТ трудовото правоотношение се прекратява. От този момент трудовият договор престава да действа за в бъдеще и да обвързва двете страни – работодателя и работника или служителя. От този момент започват да се изчисляват и сроковете за обжалване законността на уволнението, времето, през което работникът или служителят е останал без работа поради уволнението, времето, за което се дължи заплащане на обезщетение по чл.222 е чл.224 КТ., като към исковете, отнасящи се до прекратяване на трудови правоотношения и защита на работниците и служителите от незаконни уволнения, се отнасят двата иска по чл.344, ал.1,т.1 и 2 КТ, поради което давностният срок за предявяването им е двумесечен.
В тази насока няма противоречива практика и за това не е и необходимо ВКС да се произнася с решение, с което точно да приложи правната норма за да се избегне противоречието.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК на решение от 29.10.2010г. по гр.д.№418 / 2010г. на ОС Стара Загора по жалба на М. Н. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: