О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 852
София, 24.11.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№675/2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма] срещу решение №75 от 12.01.2016г., постановено по в.гр.д.№4299/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., 8-ми състав, с което е потвърдено решение от 13.02.2015г. по гр.д.№1904/2014г. на Софийски градски съд, г.о., І-13 състав.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е уважил претенцията по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ при положение, че застрахованият водач /който, според касатора е бил заспал по време на управление на лекия автомобил/, няма вина за злополуката. Сочи се, че съдът е нарушил критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД като е завишил размера на дължимото обезщетението, без да отчете обстоятелството, че травмите на ищцата са причинени от нейния съпруг и че е уврежданията не са обусловили сложни хирургически интервенции. Претендира се отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения иск с присъждане на разноските за всички съдебни инстанции.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, инкорпорирано в самата касационна жалба, е формулиран следния въпрос:
Доказано ли е с надеждни доказателствени средства в процеса правоизключващото възражение, направено от страна на застрахователя, относно наличието на „случайно деяние”? Поддържа се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т.1 и т.2 от ППВС №7/30.12.1959г. във вр. с т.9 от ППВС №7/4.10.1978г., ППВС №17/1963г. и решение №72/12.03.2010г. на ВКС, ІІ т.о.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна по касация М. В. К., в който се поддържа, че не са налице нито общата, нито допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Същевременно се излагат съображения за липсата на твърдените от касатора касационни основания по чл.281 т.3 ГПК за отмяна на въззивното решение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение от 13.02.2015г., постановено по гр.д.№1904/2014г., СГС, І-13 с-в, е осъден ответника ЗД [фирма] ЗД да заплати на М. В. К. сумата 35 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, които са били претърпени от ПТП, настъпило на 23.08.2010г., ведно със законната лихва, считано от 11.02.2011г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за разликата до претендирания размер от 50 000лв.
С обжалваното пред касационната инстанция решение №75 от 12.01.2016г., по в.гр.д.№4299/2015г., въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение. Приел е за установено, че причина за настъпването на застрахователното събитие на 23.08.2010г. на главния път между [населено място] и [населено място], е поведението на застрахования водач на лек автомобил Ауди 80 с ДК [рег.номер на МПС] Н. В. К., , който при движение по прав пътен участък е загубил контрол върху управляваното от него превозно средство, вследствие на което същото е напуснало пътното платно и е пропаднало в левия отводнителен канал. Направен е извода, че с поведението си застрахования е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, която задължава водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. В решението е посочено, че от доказателствата по делото не се установява твърдението на представителя на ответното дружество, че водачът на лекия автомобил е бил заспал, но според съда – „дори да се приеме за доказано възражението, че водачът е заспал, вследствие на което е изгубил контрол върху автомобила, то това му състояние не представлява случайно деяние, тъй като същият е могъл да предвиди настъпването на инцидента при условие, че физическото му състояние не е позволявало да управлява безопасно автомобила /чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП/. Прието е, че е ангажирана отговорността на ответното дружество ЗД [фирма] по чл.226 ал.1 КЗ за обезщетяване на причинените неимуществени вреди на пострадалата ищца М. В. К., пътувала в лекия автомобил, управляван от застрахования водач по застраховка „гражданска отговорност”, както и за заплащане на лихва за забава, считано от 11.02.2011г.
Във въззивното решение са изложени мотиви в подкрепа на определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществените вреди от 35 000 лв. Посочено е, че ищцата е счупване на лявата ключица; счупване на главичката на 5-та дланна кост на дясната ръка; мозъчно сътресение от лека степен; разкъсно-контузна рана на главата от типа „скалп”; разкъсно-контузна рана в задната част на шията и множествени натъртвания и охлузвания по цялото тяло”. Кървящите рани на главата и шията са били обработени под локална анестезия от неврохирург, а лицево-челюстен хирург е обработил хирургично раните на устата. Установените счупвания на лявата ключица и дясната 5-та дланна кост са били наместени и имобилизирани с мека превръзка, а впоследствие дясната ръка е била оперирана, като под локална анестезия е извършено наместване на счупената става и стабилизирането й с 2бр. К. игли. Общата продължителност на лечебния и възстановителен период е продължила до три месеца, в който пострадалата е изпитвала болки, които през първите две седмици са били по-интезивни като наред с това е изпитвала затруднения при ежедневното си обслужване и се е нуждаела от чужда помощ.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Според задължителните указания в т.1 от Тълк. решение № 1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по правен въпрос, обусловил правните му изводи по конкретния правен спор. Поставеният от касатора въпрос: доказано ли е с надеждни доказателствени средства в процеса правоизключващото възражение, направено от страна на застрахователя, относно наличието на „случайно деяние”? не е нито относим, нито значим по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда за уважаване на иска. Доколкото съдът е приел, че за отговорността на застрахователя е без значение дали водачът е бил заспал, посочвайки че заспиването на водача не представлява „случайно деяние”, защото водачът е могъл да предвиди настъпването на инцидента при условие, че физическото му състояние не е позволявало да управлява безопасно автомобила /чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП/, въпросът на касатора за това, дали е доказано възражението му, че при злополуката водачът на лекия автомобил е бил заспал, се явява неотносим за спора по иска по чл.226 ал.1 КЗ /отм./.
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на делото е достатъчно основание за недопускането на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Отделно следва да се има предвид, че касаторът не е формулирал правен въпрос, свързан с оплакването му, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение№75 от 12.01.2016г., постановено по в.гр.д.№4299/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., 8-ми състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: