О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 852
гр. София, 26.09.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 667 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Я. Ж. против решение №1637/29.12.2010 г., постановено по гр.д.№ 1918/2010 г. от Окръжен съд – Варна.
Ответниците по касационната жалба не са взели становище.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Предявения иск е с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Въззивнят съд е приел, че предявения иск е основателен. за да достигне до този извод, съдът е отчел обстоятелството, че по делото са представени доказателства за закупуването на спорния имот от наследодателя на ищците през 1931 година, като липсват данни да се извършвани разпоредителни сделки с имота след тази дата, до образуването на ТКЗС. Въз основа на приетите пред въззивния съд доказателства – съдебно-техническа експертиза, съдът е установил идентичност на имота, закупен от наследодателя на ищците и този, възстановен с решение на поземлена комисия на ответника по делото, което е било и основния спор поделото. Въз основа на тази своя констатация относно фактите по спора, съдът е приел и предявения иск за основателен.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата – касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Сочения правен въпрос е относно възможността да се придобие собствеността върху недвижим имот на две основания – оригинерно и деривативно. Твърди се, че съдът се е произнесъл по този въпрос, като е приел, че придобиването на правото на собственост по този начин е правно възможно. В тази връзка се сочи противоречие с решение №643/01.07.2004 г. на ВКС, постановено по гр.д.№ 1480/2003 г. Съдът е приел, видно от мотивите, че наследодателят на ищците е придобил собствеността върху закупения имот през 1931 година и това е решаващия извод на съда, наред със спорната идентичност на имота с този, възстановен в полза на ответника, за основателността на предявения иск. Липсата на произнасяне на съда по така поставения правен въпрос, води и до неотносимост на същия въпрос към производството по чл.288 от ГПК във вр. с чл.280, ал.1 от ГПК.
Поставен е и процесуалноправен въпрос, касаещ преценката на събраните по делото доказателства отделно и в тяхната съвкупност, относно възприетата от съда идентичност на възстановения на ответника имот и този, собственост на наследодателя на ищците. Така поставен, правният въпрос касае допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалните правила, във връзка с преценката на доказателствата по делото, като процесуалните нарушения и тяхното евентуално наличие следва да се преценяват при разглеждането на касационната жалба по същество, доколкото същите са включени като касационно основание в разпоредбата на чл.281 от ГПК, но не и като касационно основание в разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК, поради което преценката относно тяхното наличие не следва да се прави в производството по чл.288 от ГПК.
Предвид изложеното, не са налице сочените от касатора касационни основания по допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1637/29.12.2010 г., постановено по гр.д.№ 1918/2010 г. от Окръжен съд – Варна.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.