О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 852
гр.София, 27.11.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2343 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Б. против решение № 1948 от 20.10.2016 г., постановено по гр.д. № 3036 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, втори състав, с което е отменено решение от 01.04.2015 г. по гр.д. №560 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, Първо Г.О., четвърти състав, и вместо него е постановено друго решение за осъждане на Д. Х. Б. да заплати на [фирма] на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД сумата от 44 000 лв. като част от общо дължимата сума от 93 360 лв., представляваща дадено на отпаднало основание по граждански договор за правно обслужване от 29.01.2013 г.
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществени процесуални нарушения-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК/редакция преди изменението в Д.В., бр.86/2017 г./ по следния въпрос:
1. Кому принадлежи правото на иск, респективно за кого е налице правен интерес от предявяване на иск, при погасяване на облигационна връзка чрез изпълнение на задължението за плащане от страна на трето лице? Дали правото на иск принадлежи на първоначалния кредитор, или на третото лице, което е изпълнило? Според касатора по този въпрос разрешението на апелативния съд противоречи на решение №143 от 17.12.2009 г. по т.д. № 77/2009 г. на Второ Т. О. и решение № 400 от 20.01.2015 г. по т. д. № 1756/2014 г. на Четвърто Г.О. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба [фирма] смята, че повдигнатият от касатора въпрос не е относим към спора, тъй като в случая не е налице суброгация. Желае да не се допуска касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 1 596 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищцовото дружество е изложило в исковата молба, че с договор от 28.01.2013 г. е възложило на ответницата Д. Х. Б. да извърши всички необходими действия за участие на дружеството в обществена поръчка по изграждане и реконструкция на водоснабдителни мрежи в [населено място], област Шумен, срещу уговорено възнаграждение. Това възнаграждение е било платено на ответницата от длъжника на дружеството- [фирма] съгласно споразумителен протокол от 26.02.2013 г. Обединението, в което е участвало дружеството, е било отстранено от обществената поръчка, поради което възложителят е развалил с предизвестие договора и е предявил частичен иск за връщане на даденото възнаграждение в размер на 44 000 лв. от общата сума от 93 630 лв.
Особеният представител на ответницата е оспорил иска с твърденията, че не е получил възнаграждението, че дружеството не е участвало и съответно не е отстранено от обществената поръчка, че тя не е давала съгласие плащането да се извърши от трето лице и че изявлението за разваляне на договора не е достигнало до нея.
Софийският градски съд е отхвърлил иска, но въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е постановил друго, с което ответницата е била осъдена да заплати исковата сума. Този съд е приел, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си да заплати възнаграждение на ответницата посредством трето лице. Плащането чрез заверяване сметката на ответницата е било валидно съгласно разпоредбата на чл.73, ал.1 от ЗЗД и не е било необходимо съгласието на длъжника по смисъла на чл.101 и 102, ал.1 от ЗЗД, тъй като няма встъпване или заместване в дълг и съответно промяна на длъжника в облигационното отношение. Отстраняването от обществената поръчка на обединението, в което е участвало и ищцовото дружество, е основание за разваляне на договора, което е извършено с писменото изявление, достигнало до ответницата. След развалянето тя дължи връщане на заплатеното възнаграждение не на третото лице, което е платило, а на обеднялото със сумата ищцово дружество.
От мотивите на въззивния съд е видно, че не е обсъждана и разглеждана хипотезата на суброгация на трето лице в правата на кредитора съгласно чл.74 от ЗЗД. Въз основа на твърденията на страните и доказателствата по делото е било прието, че трето лице е платило възнаграждението на ответницата, но не от свое име, а от името на дружеството-ищец. Третото лице не е предявило иск за връщане на сумата и следователно не е имало претенцията да се суброгира в правата на кредитора. Ето защо повдигнатият от касатора въпрос и цитираното решение №143 от 17.12.2009 г. по т.д. № 77/2009 г. на Второ Т. О. на ВКС, касаещо случай на суброгация, не са относими към спора. В другото решение № 400 от 20.01.2015 г. по т. д. № 1756/2014 г. на Четвърто Г.О. на ВКС е възприето разрешение на въпроса, което съвпада с мотивите на въззивния съд. Съдът е приел, че плащането от страна на трето лице е валидно и удовлетворява кредитора, който не може да иска нищо повече от своя длъжник, а вътрешните отношения между третото лице и длъжника за него са без значение.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на [фирма] 1596 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1948 от 20.10.2016 г., постановено по гр.д. № 3036 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, втори състав, с което е отменено решение от 01.04.2015 г. по гр.д. №560 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, Първо Г.О., четвърти състав, и вместо него е постановено друго решение за осъждане на Д. Х. Б. да заплати на [фирма] на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД сумата от 44 000 лв. като част от общо дължимата сума от 93 360 лв., представляваща дадено на отпаднало основание по граждански договор за правно обслужване от 29.01.2013 г.
ОСЪЖДА Д. Х. Б., [ЕГН], да заплати на [фирма]-ЕИК:201070085, сумата 1 596/хиляда петстотин деветдесет и шест/ лева разноски за касационното обжалване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: