О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 852
София, 27.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 26.11.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1431 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], гр.Стара З. против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 1334 от 02.11.2012 год., по т.д.№ 1163/12 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Старозагорския окръжен съд № 262 от 05.072012 год., по т.д.№ 468/2011 год. за отхвърляне на предявения от касатора, като ищец, срещу [фирма]/н/, гр.Стара З., [фирма], [населено място] и „Л.” Е., [населено място] иск по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ / ДВ бр.103/99год./, за прогласяване по отношение на кредиторите на несъстоятелния търговец „Т. К. КО”АД, [населено място] нищожността на сключен с нотариален акт № 802, т.V, рег.№ 6459, н.д.№ 687/ 17.07.2008 год. на нотариус Хр.К. с рег. № 081 на КЧН, договор за покупко –продажба на недвижим имот, по силата на който обявеното в несъстоятелност търговско дружество е продало на [фирма], [населено място] и „Л.” Е., [населено място] при равни дялове свой собствен застроен недвижим имот, подробно описан в диспозитива на съдебния акт, с административен адрес: [населено място], [улица], ет.2, целият с площ по скица № 2418/ 11.03.2008 год., изд. от С. [населено място] – 7 034 кв.м..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основното поддържано в касационната жалба несъгласие е със законосъобразността на извода на въззивния съд, че в случая даденото не надхвърля значително по стойност полученото, като в подкрепа на този си извод решаващият състав се е позовал на липсата на легална дефиниция на понятието „значително” по см. на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ в правноважимата на нормата редакция и езиковото значение на същото, което според „Български тълковен речник” означава „голям”, а не такъв характер притежава разликата между стойността на процесния недвижим имот по заключението на изслушаната специализирана техническа експертиза и получената от продавача цена от 70 000 лева.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определените за значими за крайния правен резултат по делото въпроси на материалното право, които доуточнени от настоящата инстанция в съответствие с правомощията и разяснени в т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС са: 1./ „Значителна ли” по см. на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ /ДВ бр.103/99 год./ следва да се счита разликата от 13 000 лв. между даденото от „„Т. К. КО” АД/ в несъстоятелност / и полученото от ответниците [фирма] и „Л.” Е. по атакуваната сделка? ; 2./”Дали понятието „значително”по см. на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ следва да се извежда от процентното съотношение между цената на сделката и пазарната стойност на съответния актив към момента на осъществяването и, или от абсолютната им разлика?”и 3./ „С оглед на кои обективни критерии следва да се установи значителността на несъответствието между даденото и полученото, за да е налице увреждане интересите на кредиторите на обявения в несъстоятелност длъжник?”.
Ответниците по касационната жалба , [фирма], [населено място] и „Л.” Е., гр.Х. в срока по чл.287, ал.1 ГПК, чрез процесуалния си представител С.Н., са възразили по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и алтернативно по въведените касационни оплаквания.
Ответникът [фирма]/н/, гр.Стара З. в срока по чл.287, ал.1 ГПК е изразил пълно съгласие с искането на касатора за достъп до касационен контрол, поради отсъствие на съдебна практика, даваща насока за преценка на субективната категория „значително”.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК и разпоредбата на § 15 от ДР на ЗИДТЗ / ДВ бр.20/2013 год./, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен, като неоснователен предявения иск по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ – за прогласяване нищожността на извършената отчуждителна сделка с имот на обявеното в несъстоятелност дружество- продавач, предмет на горепосочения нотариален акт, след началната дата на неплатежоспособността му, въззивният съд, след обстоен анализ на доказателствения материал по делото, е възприел за основан на закона и доказателствата извода на Старозагорския окръжен съд, че осъществена между ответниците в този подозрителен период продажба няма увреждащ характер по отношение интересите на кредиторите на несъстоятелността. Изложени са съображения, че доколкото е безспорно по делото, че към момента на сключване на процесния договор за покупко- продажба съседните на собствения на ТД- продавач имоти са се продавали на цена близка до заплатената на същото и отговаряща на данъчната им оценка, по която е остойностен и последния, с оглед на реалното му състояние към същия този момент, то отсъства значима неравностойност на разменените престации по см. на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ, която да налага прогласяване на нищожността му.
Съобразени решаващите мотиви на въззивния съд дават основание да се приеме, че вторият и третият от поставените от касатора въпроси на материалното право, като релевантни за изхода на делото попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за допускане на касационно обжалване е доказана.
Неоснователно по отношение на същите е позоваването на селективния критерии по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. По въпросите за начина и момента, по който следва да се преценява неравностойността на насрещните престации и за критериите, според които даденото от длъжника следва да се възприема за надхвърлящо значително по стойност полученото от последния, за да е осъществен фактическият състав на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ, до които по съществото си се свеждат и поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси, е налице задължителна по см. на т.2 на ТР № 1819.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, практика на касационната инстанция, обективирана в служебно известните на настоящия съдебен състав решения, постановени по чл.290 и сл. ГПК: № 111 от 02.11.2011 год., по т.д.№ 893/2010 год. на І т.о. и № 1/ 01. 02. 2013 год., по т.д.№ 48/2013 год. на ІІ т.о., която няма обществена и правна необходимост да бъде изоставена, за да бъде възприета различна- арг. от т.4 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно така цитираната практика на ВКС, ТК, с която въззивният съд изцяло се е съобразил, макар и да е извел вложеното от законодателя съдържание в понятието „значителен” по см. на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ чрез съпоставка с езиковото значение на думата, действителността на сделката съобразно критериите по чл.646, ал.2 ,т.4 ТЗ се преценява към момента на сключването и, като когато се касае за възмездна сделка с имущество от масата на несъстоятелността, стойността на насрещните престации следва да бъде определена към един и същ правно – релевантен момент и това е моментът, когато се поражда вещно – прехвърлително действие на същата, а остойностяването се извършва по един и същи начин, вкл. при средни пазарни цени.
Следователно, освен, че касаторът не е аргументирал визираното селективно основание съобразно указанията в т.4 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, то самото наличие на задължителна съдебна практика по поставените правни въпроси, изключва приложимостта му.
Що се касае до първия формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос, касаещ преценката на въззивния съд дали разликата от 13 000 лв. е значителна и дали в този си размер тя е индиця за отсъствие на еквивалентност в разменените престации, водещо до увреждане кредиторите на несъстоятелността, то тя е относима към законосъобразността и обосноваността на постановеното въззивно решение, но е ирелевантна за достъпа до касационен контрол, поради което не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че доколкото тази преценка е всякога въз основа на конкретните факти и данни по делото, то така поставеният въпрос се явява фактически, а не правен. В подкрепа на изразеното е обстоятелството, че и в случая решаващият съд обосновал крайния си извод за равностойност на разменените от съконтрахентите престации с безспорно извършеният от купувачите след продажбата на имота значителен наложителен ремонт и подобрения в същия, който обективно не е могъл да бъде взет предвид и остойностен от вещото лице при определяне реалната стойност на продаденото имущество.
С отговора на касационната жалба ответниците – [фирма], [населено място] и „Л.” Е., гр.Х. са претендирали заплащане на деловодните разноски за производството по чл.288 ГПК, които при този изход на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК им се следват в размер на сумата от по 250.00 лв. за всеки един от тях – реално заплатено адвокатско възнаграждение на адв. С.Н., съгласно приложените два договора за правна защита и съдействие с № 56773 и № 56774, с дата 21.01.2013 год..
Водим от горното и на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 1334 от 02.11.2012 год., по т.д.№ 1163/ 12 год..
ОСЪЖДА [фирма], гр.Стара З. да заплати на [фирма], [населено място] и „Л.” Е., гр.Х. сумата от по 250.00 лв./ двеста и петдесет лева/ на всеки един от тях, направени деловодни разноски за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: