3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 852
С., 28,11,2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел.Чаначева
ч.т.дело №4058/2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.2 ГПК, вр. чл.274, ал.1 т.1 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение №1673 от 19.07.2013г по ч.т. д. № 2567/13г. на Софийски апелативен съд .
Ответникът по частната жалба – [фирма] – [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба на [фирма] – [населено място] против определение от 22.11.2012г. по т.д. 804/12 на Софийски градски съд, с което е уважена молба по чл. 629, ал.4 ТЗ за конституиране на [фирма] като присъединен кредитор в производството по несъстоятелност, и в частта, с която е прекратено т.д. №2980/12 на Софийски градски съд, образувано по молба на същото дружество за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], поради присъединяването му към т.д. 804/12г. За да постанови този резултат съдът е приел необжалваемост на постановеното от съда по несъстоятелност определение, с оглед бланкета на чл.613а, ал.3 ТЗ към общите изисквания на чл.274, ал.1 ГПК, на които критерии обжалвания пред него съдебен акт не отговаря.Приел е също така, че е недопустима и частната жалба по отношение на определението по чл.213 ГПК,тъй като то е за съединяване на няколко висящи дела с участието на едни и същи лица, по които съдът се произнася с общо решение, поради което спрямо него не са налице предпоставките по чл.274, ал.1 ГПК и същото е изключено от инстанционен контрол.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно въззивният съд е извършил преценка за това, че редът за обжалване на постановените в производство по несъстоятелност съдебни актове е уреден в специалната разпоредба на чл.613а ТЗ, като текста лимитивно очертава кръга на решенията и определенията които подлежат на обжалване по общия ред на ГПК. Обжалването на определенията се осъществява по реда на чл.274, ал.1, т.1 и 2 ГПК, от което се извежда и допустимост на инстанционния контрол само при условията предвидени в този текст. Правно необосновано страната счита, че съдът неправилно не е отчел приложимост на хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК Определението, с което съдът по несъстоятелност уважава искане по чл.629, ал.4 ТЗ не препятсва развитието на производството по чл.625 и сл. ТЗ. Освен това не е налице и хипотезата на т.2 на текста неговата обжалваемост не е предвидена и изрично, както правилно е приел въззивния съд. В този смисъл е и установената практика на ВКС – вж. определение №948/28.12.2011г. по ч.т.д. №948/11г. на ВКС, ІІ т.о., определение №479/03.07.2013г. по ч.т.д. №2643/13г., ВКС, ІІ т.о.
Правилна е преценката на въззивния състав и за необжалваемост на определението по чл.213 ГПК, тъй като то също нито е преграждащо, нито неговата обжалваемост е предвидена изрично.
Ирелевантни са доводите по съществото на спора, тъй като предмет на контрол в случая е единствено допустимостта на въззивно обжалване на постановеното от първостепенния съд определение.
Не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №1673 от 19.07.2013г по ч.т. д. № 2567/13г. на Софийски апелативен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: