5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 852
София, 06,12,2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: EЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 705/2011 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] против определение от 26.07.2011 г. по ч.гр.дело №9780/2011 г. на Софийски градски съд.
Ответникът по частната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, касаторът е възпроизвел текстово и посочил разпоредбата на чл.280, ал.1,т.1, 2 и 3 ГПК. Поддържал е, че „ наред с това съществували основания този въпрос/ непосочен/ да бъде определен и като съществен” тъй като в търговския оборот се учредявали договорни ипотеки за обезпечаване вземанията по търговски сделки. По чл.280, ал.1, т.1 страната е посочила, че обжалваното определение било „решено в противоречие с практиката на ВКС”. В тази връзка е твърдял, че извода на съда, че „ съдът не може да се основава на данни, които стоят извън самото изпълнително основание” бил в противоречие със съдържанието на ТРОСГК №1/05г. – по отношение на „ изрично допуснатото изключение на чл.243, ал.1 изр.2 ГПК / отм./”,което според страната било възпроизведено в нормата на чл.418, ал.3 ГПК. Посочено е още, че обжалваното определение било в „ конфликт” с определение по т.д. 281/10г. на ВКС, ІІ т.о., в което според него напълно били споделени неговите възгледи изложени в жалбата.Цитирана е част от определението, относно това, че съгласно чл.418, ал.3 ГПК, когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на другото обстоятелство следвало да бъдат удостоверени с официален или изходящ от длъжника документ. Според касатора била налице втората хипотеза, тъй като заплащането било в зависимост от предаване на лекия автомобил, а то било удостоверено с приемо- предавателен протокол.Цитирано е и част от определение по т.д.358/11г. на ВКС, ІІ т.о., с което страната е направила оплакване за това, че неправилно съдът е „ поставил изискване за нотариална заверка на договора за лизинг”и по този начин бил влязъл в противоречие с това определение на ВКС. По т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, касаторът е твърдял противоречие с определение №1120/11г. на Варненски окръжен съд. Във връзка с т.3 на чл. 280 ГПК е възпроизвел текстово т. 4 на ТРОСГТК №1/09г. и е направил извод, че във връзка с вече изложеното по т.1 и 2, чл.280 ГПК, счита, че били налице предпоставките и по т.3, тъй като неправилно възприетата фактическа обстановка от двете съдебни инстанции създала предпоставки за постановяване на актове извън точния смисъл на закона. Посочил е още, че в „хода на производството възниква необходимост от отговора на въпросите- допустимо ли е издаване заповед за изпълнение за част от вземане, установено с акт по чл.417, ал.3 ГПК, изискуемостта на част, от която се установява с документи по чл.418, ал.3 ГПК” и „необходимо ли е подлежащото на изпълнение вземане задължително да се инкорпорира в акт по чл.417, ал.3 ГПК”. И по двата въпроса страната накратко е направила оплакване за неправилност на изводите на съда.В заключение общо е посочено, че касаторът „ вярва”, че произнасянето на ВКС, ще допринесе за развитие на правото, тъй като „ съвременната законова регламентация не урежда отношенията казуистично, което фактически било довело и до цитираната противоречива практика…”Други доводи не са развити.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Същият не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. От изложеното следва, че общо поставените хипотетични въпроси, обвързани и от страната с оплакването й за неправилно възприета фактическа обстановка от съдилищата, а не с техните правни изводи не обосновават извод за наличие на общото основание за касационно обжалване. Дори обаче, да се приеме, че така формулираните въпроси имат относимост към допускане до касационно обжалване на определението, въпреки че са поставени извън контекста на разгледаните хипотези на чл.280, ал.1 ГПК, то касаторът не обосновава хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, към която относимо е единствено соченото от него противоречие с ТРОСТК №1/05г., но само като акт, включен в обхвата на подлежащите на сравнение актове, обективиращи задължителна практика.Извън това, че цитирания от касатора извод на въззивният съд, всъщност е изведен от решаващия състав именно от това тълкувателно решение и съставлява цитат от него, подкрепено и с определения постановени по реда на чл.274 , ал.3 ГПК от ВКС, и поради това не може да влезе в противоречие със себе си и съответно довода не обоснова извод за наличие на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, то и изключението регламентирано по чл.243ГПК / отм./ е неотносимо към правните изводи на съда, а е свързано с поддържаното от страната за това, че тъй като заплащането на лизинговите вноски било в зависимост от предаването на лекия автомобил, то били налице и изходящи от страната документи. Освен това, следва да се отбележи, че посоченото тълкувателно решение се основава и на отменен съдопроизводствен ред и въпреки изразеното разбиране от страната, че определени текстове били възпроизведени в действащия ГПК, то не може да не се отчете и това че въведеното заповедно производство, очертава различни правни предпоставки за осъществяване на вземанията. Твърдяната хипотеза на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК/ към която следва да се отнесат и развитите доводи за противоречие с определения на ВКС/, предполага установеност, на това, че съдът с атакуваното определение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора е мотивирал разрешението му в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретни актове на ВКС, респ. ВС или съдилищата. Страната не обосновава довод за наличие на предпоставките и на чл.280, ал.1, т.2 ГПК- цитираните определения на ВКС, третират различни хипотези и съответно обуславят различни правни изводи. Страната спрямо тях не е поставила правен въпрос, а ги е разгледала във връзка с оплакванията си за неправилност на определението. Освен това, с определение №358/2011г. на ВКС, ІІ т.о. е направен и идентичен с извода на въззивния съд, извод за това, че договора за финансов лизинг следва да бъде с нотариална заверка на подписите, за да бъде основание по чл.417, т.3 ГПК. В случая решаващия състав изрично е посочил, че след като не е налице такава заверка, то договорът за лизинг, от който всъщност произтича вземането не го удостоверява. Или изводите на съдилищата съвпадат, а не са в противоречие. Определение №1120 /11 г. на В. е ирелевантно спрямо разглеждания случай, поради това, че не разглежда относимите въпроси относно изискуемостта на вземането.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както правилно е цитирал определената от т. 4 на ТРОСГТК №1/09г. дефинитивност и касатора изисква обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Въпреки, обаче,че е бил възпроизведен диспозитива на цитираното тълкувателно решение, страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито поставянето на хипотетични въпроси, в контекста на становището на страната и оплакванията й за неправилност на акта на въззивния съд / които нямат относимост и към чл.280, ал.1 ГПК/.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 26.07.2011 г. по ч.гр.дело №9780/2011 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: