О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 852
София, 3.08. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети юли, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „К”А. гр. С., ч. пълномощника му адв. И от АК-Пазаржик против въззивно решение № 241 от 21.05.2009 г., постановено по гр.д. № 182/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което като е оставено в сила решение 646 от 23.06.2008 г. на Пазарджишкия районен съд, постановено по гр.д. № 349/2007 г., е отхвърлен предявеният иск за сумата от 2 397,84 лв. от „К”А. срещу Й. Г. С. от гр. П., с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 211 КТ.
В молба, имаща характер на изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, се сочи, че касационното обжалване се търси на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Поставят се следните въпроси – какво значение има обсъждането на предходни задължения на ответника към дружеството извън исковия период и кои задължения се погасяват с извършените от ответника плащания/отчитания/. В тази насока представя и съдебна практика – решение от 26.01.2005 г. на ВКС по т.д. № 1272/2003 г. ТК, ІІ т.о. и решение № 748 от 24.04.2001 г. на ВКС по т.д. № 2504/2001 г. Релевираното от касатора основание е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – правен въпрос, обуславящ изхода на спора, решаван противоречиво от съдилищата, доколкото не се извежда задължителна за съдилищата практика, а именно – Постановления на Пленума на ВС, Тълкувателни решения на ОСГКТК на ВКС и решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая обаче не е конкретизиран от жалбоподателя правния въпрос от материално или процесуално естество, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд, а е посочена необоснованост на извода на въззивния съд за липсата на основания за ангажиране на пълната имуществена/отчетническа/ отговорност на работника в качеството му на материално-отговорно лице по см. на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, вр. с чл. 211 КТ.
Ответникът по касационната жалба Й. Г. С. от гр. П., не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по касационната жалба и по допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлен иск по чл. 207, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 211 КТ, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация са посочени хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск, въззивният съд е приел, че за процесния период – 12.09. – 29.09.2006 г., не е доказано наличието на липса в размер на 3000 лв., представляваща предаден и неотчетен служебен аванс от ответника, тъй като за този период той е представил финансови отчети, удостоверяващи, че тези финансови средства са усвоени като с тях са закупени стоки за дружеството.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице, когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/, от който зависи изхода на спора, се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на съдилищата и са представени посочените по-горе две съдебни решения на ВКС, без изрично да е формулиран правния въпрос от значение за изхода на спора.словие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В този смисъл касационният съд не може да обсъди съждения на страните във връзка с представените решения, поради липсата на поставени конкретни въпроси, обуславящи изхода на спора.
В конкретния случай, когато работодателят предявява претенцията си по исков ред, той носи тежестта на доказване наличието на фактическия състав на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, а как ще доказва своите твърдения, е въпрос по основателността на иска. Изводът на въззивния съд е, че ищецът не е доказал своите твърдения за наличие на пълна имуществена отговорност от страна на работника и в този смисъл неговото решение не противоречи на представената съдебна практика на ВКС. Поставените въпроси касаят евентуалната неправилност на този извод, но това е основание за касиране на решението по чл. 281 т. 3 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В тази връзка твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, са основания за касиране на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 241 от 21.05.2009 г., постановено по гр.д. № 182/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 2267/08.07.2009 г. на „К”А. гр. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: