О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№852
Гр. София,05.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на трети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 414/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на Н. Д. С. от гр. Ц., К. Е. Г. от гр. К. и Е. Г. С. от с.гр. против решение № І* от 8.12.2009 г. по гр.дело № 373/2009 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 49/29.05.2009 г. по гр.дело № 138/2008 г. на РС-Царево и установителният иск по чл.14 ал. 4 ЗСПЗЗ е отхвърлен.
Касаторите се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280 ал.1 т.1 и т. 3 ГПК, защото, считат, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС неправилно, а правилното решаване на казуса е от значение за точното прилагане на закона. В подкрепа на доводите цитират съдебна практика на отделни касационни състави, в които касационният съд е дал различно разрешение на исковете по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ. Касаторите се позовават и на нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в недопуснатите от съда свидетели, които по техни твърдения ще установят давностното владение, упражнявано от общия наследодател до одържавяването на имота през 1964 г.
Ответниците по касационната жалба З. Г. Л. от гр. Ц., П. Г. Б. от гр. П. и С. Г. С. от гр. К. изразяват становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване. Останалите ответници не изразяват становище по нея.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение, с което установителният иск за правото на собственост към минал момент е отхвърлен, на заявеното основание – оземляването на общия наследодател С, въззивният съд е приел за недостатъчно единственото доказателство за това – протокол № 513/23.04.1941 г. на Съвета на отделение за оземляване, в който се съдържа само индиция, че общият наследодател е бил съсед на оземления с 14.6 дка в м.”Г” Г. С. Л. /неучастващо в спора лице/. При отсъствие на данни за площта на претендирания имот, както и доказателства за правото на собственост, придобито по силата на оземляването, според твърденията в исковата молба, въззивният съд е обосновал извода, че изолираната индиция в протокол № 513 не се подкрепя от протокола, с дата 20.11.1962 г. за причисляване към държавния поземлен фонд на земите на бивши членове на ТКЗС, според който от общия наследодател С са отчуждени 13.5 дка ниви, без посочване на местност и граници.
Действително въззивният съд е отказал да допусне исканите от касаторите свидетели по новозаявеното за първи път във въззивната инстанция придобивно основание-давностно владение, но произнасянето по този процесуалноправен въпрос не е в противоречие с цитираната от касаторите съдебна практика, защото в решение № 40/ по гр.дело № 5747/2007 г. е обсъждано приложението на давността, като придобивен способ, какъвто ищците са посочили за правното си основание на иска, различно от това основание, на което касаторите са заявили в своя иск, по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ – придобивен способ, по пътя на оземляването. Съдебната практика, посочена в решенията по гр.дело № 612/99 г. на ВКС и в Постановление № 7/65 г. на Пленума на ВС е относима към основанията за касационно обжалване в чл.281 т.3 ГПК, когато необсъждането на всички доказателства води до порочност на обжалвания с. акт, но е неотносима към предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, посочени от касаторите, в т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, по които не са индивидуализирали материалноправния или процесуалноправния въпрос от значение за изхода на конкретното дело и включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Задължението им по чл.284 ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3 т.1 на същата правна норма.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, ето защо касационният съд счете, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК. касаторите следва да заплатят на ответниците З, П. Б. и С. С. разноските за настоящото производство, в размер на 200 лева.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № ІІ-117/8.12.2009 г. по гр.дело № 373/2009 г. на Бургаския окръжен съд, по касационната жалба на Н. Д. С. от гр. Ц., К. Е. Г. от гр. К. и Е. Г. С. от с.гр.с вх. № 50980/25.01.2010 г.
ОСЪЖДА Н. Д. С., К. Е. Г. и Е. Г. С. да заплатят на З. Г. Л. от гр. Ц., П. Г. Б. от гр. П. и С. Г. С. от гр. К. разноските за настоящото производство, в размер на 200 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: