О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 852
гр.София, 15.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №423 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „М”О. , гр. Т., против решението от 09.12.2008г., постановено по гр.д. №321/2008г. на Апелативен съд-Варна, с което е обезсилено решението от 19.05.2008г. по гр.д. №40/2008г. на Окръжен съд-Търговище, в частта, с която е отхвърлен предявения от „М”О. срещу М. А. Й. от гр. Т., иск за заплащане на сумата 11522лв., като е прекратено производството в тази му част, и е оставено в сила първоинстанционното решение в частта за разноските.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата М. А. Й. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от „М”О. срещу М. А. Й. иск за заплащане на сумата 11522лв. и е прекратено въззивното производство.
Въззивният съд е приел въз основа на обстоятелствата, на които ищецът основава иска си, възпроизведени и в петитума, че се иска осъществяване на имуществена отговорност на ищеца при релевирани обстоятелства /непрестъпно увреждане по небрежност на работодателя при или по повод изпълнението на трудовите задължения/, относими към ограничената имуществена отговорност. По съображения, че ограничената имуществена отговорност на работника или служителя не се определя от гражданския закон, а се определя съобразно правилата на гл. Х от КТ и се реализира по реда на особено извънсъдебно производство за доброволно осъществяване на ограничената имуществена отговорност – чл.210, ал.1 от КТ и едва при оспорване на заповедта за удръжки работодателят може да отнесе спора пред съда, въззивният съд е прекратил производството по иска като процесуално недопустимо.
Касаторът счита, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като с въззивното решение е разрешен въпросът за квалифициране на иска за реализиране на отговорността на работника или служителя за причинена вреда на работодателя не при или по повод изпълнение на трудовите задължения, в противоречие с приложените: решение №309 от 08.02.1968г. по гр.д. №2305/1967г. на ВС, Іг.о., решение №779 от 17.10.1975г. по гр.д. №579/75г. на ВС, ІІІг.о., решение №1724 от 15.11.2002г. по гр.д.250/2002г. на ВКС, Vг.о., решение №884 от 22.04.1977г. по гр.д. №147/77г. на ВС, Іг.о., решение №1665 от 10.01.2006г. по гр.д. №1218/2003г. на ВКС, ІІІг.о., определение №2261 от 05.04.1994г. по гр.д. №822/93г. на ВС, ІVг.о., ППВС №17 от 18.06.1963г. за обобщаване практиката по някои въпроси на непозволеното увреждане; ТР №3/2004г. на ОСГК на ВКС – т.2.
Касаторът поддържа, че е уточнил исковата молба в първото по делото заседание с твърдението, че увреждането е причинено не при или по повод на изпълнение на трудовите задължения на ищеца. Неоснователно е позоваването на приложената практика на ВКС, тъй като в нея, както и във въззивното решение е прието, че съдът извежда основанието на иска въз основа на обстоятелствената част и петитума на исковата молба, включително при съобразяване на изменение на основание на основанието по реда на чл.116 от ГПК/отм./, ако е направено такова изменение. В случая не се твърди, че такова изменение е направено. В приложените съдебни актове е прието, че сочената от ищеца правна квалификация не обвързва съда, както е прието и с атакуваното въззивно решение. Неоснователно е позоваването на решение №884, тълкувателното решение, тъй като то касае случай на причиняване на вредата при отклонение от извършването на работата от работника, а в случая въззивният съд е приел, че увреждането е при или по повод изпълнение на трудовите задължения, въз основа на твърденията в исковата молба, че вредата е причинена по време на зареждане на камиона с гориво при изпълнявания курс от ищеца-шофьор. Позоваването на ППВС №17 относно приетото с него, че отговорността по чл.45 от ЗЗД не се изключва, в случаите на причиняване на вредите макар и при изпълнение на възложената работа, ако са резултат на извършено престъпление, е неоснователно, тъй като в исковата молба не се съдържат твърдения за причиняване на вредата в резултат на престъпление. С оглед изложеното не може да се обоснове извод, че въззивното решение е в противоречие с приложената практика на ВКС от касатора.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Касаторът не е формулирал правен въпрос, разрешен с въззивното решение, който счита, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, нито такъв се извлича от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. Изложени са твърдения, че заявени обстоятелства с противоположно съдържание на изложените в исковата молба съставляват уточнения на обстоятелствената част на исковата молба, които съдът не е съобразил. Изложени са и други доводи за неправилност на въззивното решение, които са неотносими към достъпа до касационно обжалване.
С оглед изложеното касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 09.12.2008г., постановено по гр.д. №321/2008г. на Апелативен съд-Варна, по касационна жалба на „М”ООД.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: