– 8 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 853
гр. София, 01.08.2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 22.02.2017 (двадесет и втори февруари две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 4179 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 11 012/27.07.2016 година, подадена от А. Б. Г. и с вх. № 10 695/20.07.2016 година, подадени от П…, срещу решение № 1403/04.07.2016 година на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, дванадесети състав, постановено по гр. д. № 1819/2016 година.
С обжалваното решение съставът на Софийския апелативен съд е потвърдил на решение № 610/21.01.2016 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, І-во гражданско отделение, 6-ти състав, постановено по гр. д. № 2847/2015 година, с което П… е осъдена да заплати на А. Б. Г. сумата от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършване на престъпление по чл. 215, ал. 1, пр. 3 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, за което Г. е оправдана в слязла в сила на 01.10.2010 година, присъда, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 01.10.2010 година до окончателното плащане, като за разликата над уважения размер от 10 000.00 лева до пълния претендиран такъв от 30 000.00 лева искът е отхвърлен.
В касационната жалба на П… е посочено, че решението на Софийския апелативен съд е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано Твърди се, че са направени погрешни изводи за обема, интензитета и паричния еквивалент на търпените от Г. неимуществени вреди. Излагат се твърдения, че присъденото обезщетение за тези вреди е прекомерно завишено и не съответства на реално претърпените вреди, поради което е нарушен принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Сочи се, че въззивният съд не е изложил мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между обстоятелствата, които според него обуславят неимуществените вреди и тези вреди, като не е посочено и значението на всяко едно от тези обстоятелства за определяне размера на обезщетението. Освен това направената от съда оценка на тези обстоятелства била неправилна. Поискано е обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново такова, с което размерът на присъденото на А. Б. Г. обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да бъде намален като се съобрази с обема на реално претърпените вреди, принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, а искът за обезщетение за имуществени вреди да бъде отхвърлен изцяло. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Прокуратурата на Република България е посочила, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.
Ответницата по тази касационна жалба А. Б. Г. е подала отговор на същата с вх. № 12 975/16.09.2016 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по жалбата на П…, поради което и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано тя да бъде оставена без уважение, а въззивното решение да се потвърди в атакуваната с нея част.
П… е била уведомена за обжалваното решение на 07.07.2016 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 10 695/20.07.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
В касационната жалба на А. Б. Г. се излагат доводи за това, че решението на Софийския апелативен съд е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново такова, с което размерът на присъденото на А. Б. Г. обезщетение да бъде определен в пълния претендиран от нея размер, а именно 30 000.00. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Г. е посочила, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 1, т. 2 и т . 3 от ГПК.
Ответникът по тази касационната жалба П… не е подал отговор на същата, като не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
А. Б. Г. е била уведомена за обжалваното решение на 11.07.2016 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 11 012/27.07.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Софийския апелативен съд е приел за установено по делото, че на А. Б. Г. е било предявено, повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление от общ характер-по чл. 215, ал. 1, пр. 3 във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, като наказателното производство е приключило с оправдателна присъда от 09.09.2009 година на Софийски районен съд, наказателна колегия, 112-ти състав, постановена по н. о. х. д. № 7873/2008 година, потвърдена с решение № 357/01.03.2010 година на Софийски градски съд, наказателна колегия, девети въззивен състав, постановено по в. н. о. х. д № 4308/2009 година, поради което действията по повдигане и поддържане на обвинението за тези престъпления, както и по наложените на Г. мерки за неотклонение, се явяват незаконни.С оглед на показанията на разпитаните по делото свидетели А. А. Г. и Н. Г. Л. въззивният съд е приел за установено и обстоятелството, че в резултат на незаконно повдигнатото и поддържано обвинение в извършване на престъпление от общ характер Г. претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психични изживявания. Съставът на Софийския апелативен ъсд е посочил, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият състав съобразява следните, установени по делото, обстоятелства, а именно: продължителността на периода, през който срещу Г. е било повдигнато и поддържано обвинение в извършени престъпления от общ характер, който е пет години и 4 месеца (от 05.11.2004 година до 01.03.2010 година.); броя и тежестта на престъпленията, в извършването на които същата е била обвинена и впоследствие оправдана-едно тежко престъпление от общ характер по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, което е по чл. 215, ал. 1, пр. 3 във връзка с чл. 20, ал. 2 НК; предявеният в наказателното производство срещу Г., граждански иск за сумата 6000.00 лева, предизвикал допълнителни притеснения и негативни емоционални изживявания; обстоятелството, че по отношение на Г. е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“; възрастта на същата и социалния й статус към започване на наказателното производство, а също така и семейното й положение-била е на 22 година към започване на наказателното производство и на 28 година. към приключването му, както и майка на две малолетни деца-Е. М. В. [дата на раждане] и А. А. Г., [дата на раждане] ; данните по делото за конкретно изживените от нея емоционални страдания и интензитета им. За последните въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели А. А. Г. и Н. Г. Л. е установено, че в резултат на наказателното производство А. Б. Г. изживяла много притеснения, ядосвала се, страхувала се, срамувала се да излезе в селото и да се среща с хора, тъй като жителите на селото започнали да говорят, че се занимава с кражби, влошила отношенията си и с бащата на големия й син Методи Й. В.., с когото живеела на съпружески начала като се разделила заради проблеми, възникнали по повод повдигнатото й обвинение, станала затворена, спряла да излиза и да извежда децата навън, допълнително се притеснявала заради затрудненията при организиране гледането на двете й малолетни деца в дните, в които е била призована да се явява пред съда и пред разследващите органи. Отчетено е и обстоятелството, че първоначално А. Б. Г. е била призната за виновна и осъдена за извършено престъпление по чл. 215, ал. 1 НК с отменена впоследствие присъда, което в периода от 05.11.2007 година до 16.05.2008 година (постановяване на осъдителната присъда и отмяната й от въззивната инстанция с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския районен съд) е породило допълнителен обем негативни изживявания, а също личността на Г. и обстоятелството, че е била с чисто съдебно минало. Съставът на Софийския апелативен съд е отчел и съществуващите в страната обществено-икономическите условия за периода от 05.11.2004 година до 01.03.2010 година Въззивният съд е приел, че по делото не е установено настъпилият през 2004 година спонтанен аборт, в четвъртия месец от бременността на Г., както и преждевременното раждане през 2007 година на малкия й син А. А. Г., да са в причинно-следствена връзка с наказателното производство и търпените заради него негативни психични изживявания. Това били обстоятелства, чието установяване изисквало експертна преценка на специалист-гинеколог и доказването им със свидетелски показания било недопустимо. Въз основа на така посочените обстоятелства и вземайки предвид разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ, въззивният съд е намерил, че сумата от 10 000.00 лева справедливо би обезщетила Г. за претърпените от нея неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 215, ал. 1, пр. 3 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК П… сочи, че съставът на Софийския апелативен съд се е произнесъл по правния въпрос за задължението на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта, който въпрос е бил разрешен в противоречие с т. ІІ от ППВС № 4/1968 година. Освен това се твърди, че въззивният съд е разрешил и правния въпрос за наличието на причинна връзка между незаконното обвинение и твърдените вреди в противоречие със задължителните указания по т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. №3/2004 година на ОСГК на ВКС. На последно място се сочи, че с обжалваното решение въпросът за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви въз основа на установените по делото факти и обстоятелства е разрешен в противоречие с установеното в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2001 година на ОСГК на ВКС задължение за това. Във връзка с последното твърдение се сочи, че въззивният съд не е изложил мотиви за съществуването на причинно-следствена между незаконното обвинение и причинените вреди. С тези твърдения П… е основала искането си за допускане на касационно обжалване на оспорваното решение на Софийския апелативен съд на основание чл. 280, ал. 1, 1 от ГПК. Освен това е поискано и допускане на оспорваното въззивно решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по материално правния въпрос за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и за това как се прилага общественият критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД като се твърди, че този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата. Като доказателство за съществуването на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК касаторът се позовава на решение № 458/16.12.2015 година, постановено по гр. д. № 3484/2015 година; решение № 476/27.01.2016 година, постановено по гр. д. № 3281/2015 година и решение № 70/29.03.2014 година, постановено по гр. д. № 5257/2015 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., а също така на решение № 489/15.03.2013 година, постановено по гр. д. № 4269/2012 година по описа на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, десети състав.
Във връзка с посоченото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на П… касационна жалба трябва да се има предвид, че въпросите за задължението на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта и за това да изложи собствени мотиви въз основа на установените по делото факти и обстоятелства са включени в предмета на делото, били са разглеждани от въззивния съд и са обусловили решението му. Отразеното в т. ІІ от мотивите на ППВС № 4/1968 година становище на Пленума на ВС е намерило израз в т. 11 от диспозитива на същото ППВС. Съгласно даденото в т. 11 от ППВС № 4/1968 година указание при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди като в мотивите към решенията си съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Това указание е доразвито с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС, където е посочено, че обезщетение за неимуществени вреди се дължи и в случаите на частично оправдаване на лицето като същото се определя глобално по справедливост като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на тези, за които деецът е осъден, съпоставени с тези, за които е оправдан и като се вземат предвид особеностите на всеки конкретен случай. След съпоставката между посочената задължителна практика на Върховния касационен съд по посочените въпроси и възприетото от състава на Софийския апелативен съд разрешение на същите сегашния състав на ІV г. о. на ВКС намира, че при постановяване на решението си съставът на Софийския апелативен съд не се е отклонил от така установената практика. В случая са обсъдени и преценени всички, твърдяни от страните и реално установени по делото, обстоятелства имащи значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди като същите са посочени в мотивите на съдебния акт и е отразено значението им за определения размер на обезщетението. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на П… не се съдържат мотиви защо е налице твърдяното от нея нарушение по цитираната задължителна практика на ВКС, но видно от мотивите на самата касационна жалба не се твърди, че не са обсъдени определени факти и обстоятелства, които са били от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, а това че въззивният съд е извършил неправилна преценка на част от същите. Последното обаче може да доведе до неправилност на въззивното решение и е основание за касационното му обжалване по чл. 281, т. 1 от ГПК. Основанията за касационно обжалване на въззивното решение по чл. 281 от ГПК обаче са различни от тези по чл. 280 от ГПК за допускане на касационното обжалване, което изрично е посочено в мотивите на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, поради което въз основа на тях не може да се допусне касационно обжалване на решението. Обжалваното решение е съобразено и със задължителните указания по т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. №3/2004 година на ОСГК на ВКС за това, че обезщетение за вреди по ЗОДОВ се присъжда при наличието на причинно-следствена връзка с незаконното обвинение, в какъвто смисъл са и самите законови разпоредби. Преценявайки събраните по делото доказателства съставът на Софийския апелативен съд е достигнал до извода, че претендираните от А. Б. Г. вреди са в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение като в мотивите към решението си е обосновал съществуването на тази връзка именно в оглед на тези доказателства. Предвид на това не се констатира противоречие между обжалваното решение и ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. №3/2004 година на ОСГК на ВКС по въпроса за причинната връзка между незаконното обвинение и вредите, още повече че П… не е посочила евентуално кои от претърпените от Ц… вреди не са в такава връзка с повдигнатото и поддържано по отношение на него обвинение. Затова не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение и по този въпрос. Не е трябва да се допуска касационно обжалване на решението и по свързания с т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2001 година на ОСГК на ВКС правен въпрос, тъй като въззивният съд е изложил мотиви, които се основават на собствената му преценка на фактите и доказателствата, а също така и по отношение на съществуването на причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените от Г. вреди, поради което не е налице твърдяното от П…. противоречие. Затова не са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по твърденията в изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК за наличие на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Въпросът, по който се твърди съществуване на противоречива практика на съдилищата е този за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и за това как се прилага общественият критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Като доказателство за съществуването на това основание се представят съдебни решения на други съдилища. Следва да се има предвид, че както ППВС № 4/1968 година, така и ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС дават общи указания за начина по който следва да процедира съда при определяне на размера на обезщетението и какви факти и доказателства трябва да бъдат взети предвид за това. Размерът на обезщетението обаче се определя конкретно за всеки отделен случай, като се вземат предвид специфичните за случая обстоятелства и установената по делото фактическа обстановка. Това води до възможността сходно за два случая на непозволено увреждане обстоятелство да има една тежест при определяне на размера на обезщетението по първото производство и друга тежест по второто производство. Затова въпросът за това какъв размер обезщетение е справедлив не е въпрос, който да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Правилото, че размерът на обезщетението се определя конкретно за всеки отделен случай не дава възможност да бъде извлечено общо правило за определяне на конкретен размер на обезщетението при сходства между част от фактите и обстоятелствата по посочените от страните случаи, което да послужи за преценка дали е налице противоречива съдебна практика. Предвид на това П… не е обосновала твърденията си за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Затова не трябва да бъде допускано касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по подадената от нея касационна жалба на това основание.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК А. Б. Г. е поставила правните въпроси за тока как следва да се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, към която разпоредба препраща разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и за това при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по ЗОДОВ до каква степен следва да се вземат предвид тежестта на повдигнатото обвинение, както и периодът и интензитета на претърпените имуществени вреди и конкретно установените по производството обстоятелства относно възрастта на лицето, семейното му положение, пола, личността и характеристичните му данни. Твърди се, че по тези въпроси съставът на Софийския апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, поради което са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението му по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка е направено позоваване на решение № 197/07.02.2011 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 1-ви състав, постановено по гр. д. № 842/2010 година и определение № 17/09.01.2013 година, постановено по гр. д. № 884/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., с което решението не е допуснато до касационно обжалване. И двата съдебни акта, не попадат в категорията задължителна съдебна практика на ВКС, при противоречието, с която е възможно допускането на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Затова обжалваното решението на Софийския апелативен съд не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание. Още повече, че за съответствието на това решение с принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД и за изпълнение на задълженията на съда при определяне на това обезщетение важи изложеното по-горе относно касационната жалба на П…. Поставените от А. Б. Г. могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, доколкото се разрешават противоречиво от съдилищата. Същите обаче се отнасят до начина за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 от ЗЗД и за тежестта, която имат отделните критерии за общия размер на задължението. Затова въз основа на тях не може да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, по мотиви идентични с тези изложени по касационната жалба на П… за същото основание. На последно място не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, доколкото в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК А. Б. Г. не е изложила съобразения защо това ще е от значение за правилното приложение на закона, както и за развитието на правото, като само твърдението, че възприетата от ВКС практика води до определяне, според Г., на изключително ниски обезщетения, без да става ясен механизма и тежестта ва всеки един от критериите не е достатъчен за това.
С оглед на горното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 1403/04.07.2016 година на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, дванадесети състав, постановено по гр. д. № 1819/2016 година, както по подадената от П… касационна жалба с вх. № 10 695/20.07.2016 година, така и по подадената от А. Б. Г. такава с вх. № 11 012/27.07.2016 година и такова не следва да се допуска.
Тъй като не се допуска касационно обжалване и по двете касационни жалби съдът намира, че не следва да се присъждат разноски на страните, а същите следва да останат така както са направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1403/04.07.2016 година на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, дванадесети състав, постановено по гр. д. № 1819/2016 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.