О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 853
[населено място] , 11,11, 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1716/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №16/12.02.2016г. по гр.д.№634/15г. на Пловдивски апелативен съд /датата,поправена с решение №124/27.06.2016г./, с което е потвърдено решение №342/22.06.2015г. по гр.д.№37/2014г. на Смолянски окръжен съд,с което е отхвърлен предявения от касатора иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното решение и постановяването му в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.Твърди допуснати пропуски в извършения от първоинстанционния съд доклад /липса на разпределена доказателствена тежест/,които въззивният не е отстранил.Оспорва се извода за недоказаност на предпоставката „знание за увреждането“ у третото лице,приобретател по сделката с твърдения,че съдът не е съобразил косвените индиции за това,произтичащи от факта,че сделката е сключена с участието на едно и също лице,изразяващо воля за двете страни.Поддържа доводите си за безвъзмездност на сделката,предвид липса на плащане по нея.
Ответникът [фирма] е оспорил изложените по съществото на спора основания за отмяна на атакуваното решение.Не е взел становище по допустимостта на касационното обжалване.
Ответникът [фирма] не е депозирал отговор на касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано да обжалва лице и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да потвърди решението на първата инстанция ПАС е приел за установено,че са осъществени елементите от фактическия състав на чл.135 ал.1 ЗЗД – наличие на вземане на ищеца срещу ответника [фирма], извършено от него действие с увреждащ кредитора характер и знание у длъжника за това.За да приеме иска за неоснователен,съдът е изложил съображения за неоснователност на тезата на ищеца за безвъзмезден характер на увреждащата сделка,посочвайки,че същата е такава за покупко-продажба ,като фактът дали е изпълнена насрещната престация за плащане или не,не би могъл да промени извода за възмезден характер на този вид договор.Въз основа на този извод е приложил нормата на чл.135 ал.1 изр.2 ЗЗД,изследвайки въпроса за добросъвестността на втория ответник,с който длъжникът е договарял. Посочил е,че презумпцията на чл.135 ал.2 ЗЗД не подлежи на разширително приложение,в т.ч. спрямо юридически лица,но за преценката за доказаност на знанието е отдал значение на степента на свързаност в отношенията между двете страни. Само въз основа на факта,че лицето Я. е участвал от една страна като едноличен собственик на капитала на „Я. Е.,а от друга – като упълномощен представител на [фирма], въззивният съд не е намерил основание да направи извод,че е осъществена предпоставката за знание за увреждането у приобретателя,тъй като по делото не са събрани доказателства за трайни връзки и взаимоотношения между двете дружества преди сключването на сделката.
В писменото си изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК във връзка с твърдението за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение касаторът поставя въпроса „Следва ли в доклада по чл.146 ГПК при иск по чл.135 ЗЗД съдът да укаже на ищеца,че не сочи доказателства за твърдяно от него знание за увреждане на кредитора у третото лице – приобретател по увреждащата сделка и ако това не е направено,следва ли въззивният съд да отстрани това нарушение?“Твърди се процедиране на съда в отклонение от задължителната практика на ВКС,съдържаща се в постановките на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и в решение №135/20.12.2010г. по търг.д.№13/2010г. на ВКС /основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК/ и в противоречие с практиката на други съдилища – решение №526/25.11.10г. по гр.д.№456/10г. на ОС Добрич /основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК/.
На следващо място касаторът поставя въпроса „Необходимо ли е при предявен иск по чл.135 ЗЗД знанието на третото лице-приобретател по договор за покупко-продажба на недвижим имот,да е установено чрез пълно и главно доказване или може да бъде изведено въз основа на факти, които косвено водят до несъмнен извод за наличието му?“ Въпросът се свързва със сочено от касатора съждение на първоинстанционния съд,че фактическият състав на чл.135 ЗЗД следва да е доказан при условията на пълно и главно доказване,при направено твърдение,че въззивният съд го е възприел, потвърждавайки решението. Според доводите на касатора в случаите на договаряне чрез пълномощник,знаещ за увреждането, е налице пряка и непосредствена индиция за знание и у упълномощителя,тъй като процесът на волеобразуване е фиксиран в пълномощника.В смисъла на тези доводи се сочи задължителна практика по чл.290 от ГПК – решение №218/11.10.13г. по гр.д.№1778/13г. на ВКС и решение №162/01.07.2014г. по гр.д.№7320/13г. на ВКС,с което се обосновава допустимост на обжалването с приложението на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.С посочените решения е прието,че знанието на приобретателя на недвижим имот за увреждането на кредитора на прехвърлителя подлежи на установяване с всички допустими доказателствени средства и доказването не е необходимо да е пълно и главно,като при липса на преки доказателства,то може да бъде изведено въз основа на поредица установени факти,които в своята взаимна връзка косвено водят до несъмнен извод за наличието му.
Третият формулиран от касатора въпрос е „Налице ли е знание за увреждане на кредитора от страна на приобретателя по възмездната сделка, ако при сключването й управителят и едноличен собственик на капитала на дружеството-прехвърлител е действал и като пълномощник на приобретателя?“. Допускането е обосновано в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,с довода,че изясняването на въпроса би съдействало за правилното прилагане на закона във връзка с договорното представителство и процеса на волеобразуване при юридическите лица.
Настоящият състав на ВКС намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението.
Първият от поставените въпроси е от процесуален характер , но не осъществява нито общия критерий на чл.280 ал.1 ГПК , нито допълнителния такъв по т.1 на същия член. Съгласно т.3 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, а следва да е сезиран с довод за такова във въззивната жалба.Само тогава и при констатирано в действителност допуснато процесуално нарушение на първоинстанционния съд при докладването на делото въззивният е длъжен да укаже на страните възможността да предприемат съответни действия по посочване и събиране на относими доказателства,които са пропуснали да посочат и поискат да бъдат събрани поради отсъствие,непълнота или неточност на доклада и дадените от първата инстанция указания.В конкретния случай касаторът не е направил такива доводи във въззивната жалба,а дадените от СмОС указания във връзка с направения от него доклад съответстват на наведените в исковата молба твърдения за безвъзмездност на сделката,което изобщо изключва изискването за субективен елемент по отношение на приобретателя като елемент от фактическия състав на П. иск.
Не е налице и основание за допускане на обжалването по втория от поставените въпроси,съгласно критериите на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и постановките на т.1 и т.2 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите от решението на първата инстанция изрично е посочено,че ищецът носи тежестта за пълно и главно доказване на твърдяното от него обстоятелство за безвъзмезден характер на увреждащата сделка и при осъществяване на такова доказване би следвал извод за основателност на иска,без да се изследва въпросът за наличие на знание за увреждането у приобретателя. Наред с това в направения от СмОС доклад при разпределянето на доказателствената тежест изрично е указано на ищеца,че при неустановяване безвъзмездния характер на сделката,той следва да докаже и знанието за увреждането у ответниците. Приемайки в самостоятелно изложените в решението си мотиви,че с оглед качеството на страните презумпцията на чл.135 ал.2 ЗЗД не би могла да намери директно приложение, въззивният съд не е отрекъл възможността фактът на знанието у приобретателя да бъде установен и с косвени доказателства.Тази част от решението е напълно в съответствие с възприетото в сочената и представена от касатора задължителна съдебна практика.Изводът на ПАС за липса на такива доказателства и,че от простия факт,че лицето Я. е бил упълномощен да изрази волята и на приобретателя при сключването на сделката не би могло да се заключи,че е налице знание,касае начина на формиране на вътрешното убеждение на съда при преценката на доказателствата,което не е предмет на обсъждане в настоящото производство.
Третият,поставен от касатора въпрос е от фактологичен характер и по същество цели с отговора му да бъде разширено приложението на презумпцията,установена с разпоредбата на чл.135 ал.2 ЗЗД.Еднозначен отговор на такъв въпрос не може да бъде даден, доколкото при лица,извън кръга на изчерпателно посочените в тази разпоредба, знанието е въпрос на доказване и извода за наличие на такова се формира според конкретните обстоятелства по делото. Поради това и въпросът не осъществява общия критерий на чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС ,а това е самостоятелно основание да бъде отказан достъп до касационен контрол на решението,без да се излагат съображения по допълнителния такъв на сочената т.3 на чл.280 ал.1 ГПК.
Изложеното мотивира настоящия състав на Първо търговско отделение на ВКС да постанови определение,с което да откаже допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивски апелативен съд.
С оглед изхода на спора в настоящото производство в полза на ответника следва да бъдат присъдени понесените от него разноски за процесуално представителство пред ВКС – 4000 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №16/12.02.2016г. по гр.д.№634/15г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК],седалище и адрес на управление [населено място] [улица] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК],седалище и адрес на управление [населено място] [улица] ет.2 сумата 4000 лв. разноски за производството пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.