О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 853
София, 12.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември , две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Томов
гр. дело №2503/2019 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на „Монолит София”АД срещу решение №1704 от 11.03.2019г по в.гр дело № 9257/2018г. на Софийски градски съд, с което в обжалваната от ответника част е потвърдено решение №ІІ-55 389120 от 19.04.2018г на Софийски районен съд по частично уважения иск за заплащане на извънреден труд в полза на ищеца В. В. Н. за периода 17.11.2015г – 06.06.2016г в размер на 5246,32лв съгласно чл.262, както и съответната лихва за забава .
Към жалбата е приложено изложение. Сочи се основание по чл.280 ал.1, т.1 ГПК ,тъй като според установената практика на ВКС,формирана с реш. № 136/2014г по гр.д № 7112/2013г и реш. № 872/2011г ВКС (неприложени към изложението)абсолютно необходимо условие и „субективен елемент” при извънредния труд по определение съгласно чл. 143, ал.1 КТ, е отношението на работодателя към положения труд и съгласието му : „по разпореждане ,със знанието и без противопоставянето на работодателя”, т.е субективният елемент е знанието на работодателя,като в случая по делото знанието на работодател не е било доказано,то не се предполага Касаторът оспорва да е знаел при какви условия полага труд ищеца, който за исковия период е бил и командирован При тези обстоятелства работодателят не е длъжен да следи за работното му време,няма как да му бъде вменено и знанието,че е полаган труд над определеното работно време. В тази връзка се формулират два правни въпроса :
Какви са материалните предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 3, ал.2 от Наредбата за командировките в страната;какви са материалните предпоставкиза квалифициране на положен труд при условията на чл. 3, ал.2 от Наредбата за командировките в страната като извънреден.
Според касатора отговорът на горните въпроси обуславя изхода на делото в насока отхвърляне на исковете за заплащане на извънреден труд, тъй като служителят е бил командирован съгласно условията на цитираната норма, сам е следвало да определя продължителността и разпределението на работното си време,не е имал задължение да работи извънредно на обекта , а въззивният съд не е коментирал това.Като не е възприел съображенията на защитата, въззивният съд е постановил очевидно неправилно решение и е от съществено значение за точното прилагане на закона да се отговори на поставените въпроси основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК
В отговор В. В. Н. изтъква чрез пълномощника си адв Ал. Н. от АС Стара Загора , че не е налице противоречие с практиката на ВКС по отношение на признаците на извънредния труд и доказването им , нито основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК след като е установено и решаващо изтъкнато от въззивния съд ,че ищецът е действал в изпълнение на трудовите си функции именно като технически ръководител на строителен обект и реално е полагал труд на този обект, където е бил и командирован. Трудът е полаган извън определеното работно време без да е отчитан като извънреден, но по същество такъв, поради извършваните строителни дейности на обекта,които не са спирани и приключвани технологично в рамките на работното време . Претендират се разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК , касаторът е длъжен за изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно решение.
В изложението не е формулиран правния въпрос по които основанието на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК се изтъква . Твърди се, че съдът бил презюмирал знанието на работодателя за това ,че служителят полага извънредно труд, което не кореспондира с изводите на съда по обжалваното решение. Съответните релевантни факти въззивният съд не е приел по предположение , а е приел за доказани съобразявайки доказателствата по делото и установената практика на ВКС,съгласно която за установяване полагането на извънреден труд са допустими всички доказателствени средства,макар при работодателя не са водени отчетни книги.Отчитането на извънредния труд е задължение от работодателя, от което неизпълнение той не може да черпи права .
Безспорно обстоятелство по делото,от значение за произнесените с решението правни въпроси е, че ищецът е бил командирован на строителен обект в провинцията , за да изпълнява там работа като технически ръководител и не той е определял работното си време, а предприятието осъществяващо строителната дейност, респ инвеститора. Като технически ръководител ищецът е бил длъжен да е на обекта,когато се извършват строителните дейности, а такива са били извършвани включително извън установеното за него работно време в посочените часове и дни ,в почивни дни и официални празници , както е било отразено в системата за отчитане на достъпа по персоналната карта на ищеца и този труд е бил приеман. По отношение на работното си време ищецът не е бил в положението,уредено в чл.3, ал.2 от Наредбата за командировките в страната и отговорите на поставените въпроси няма да доведат до различни решаващи изводи,тъй като касаят неприложима норма.В изложението не е отговорено на общото изискване на чл. 280 ал.1 от ГПК за формулиране на такъв правен въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение , който да е от значение за изхода на делото .
На ответника по жалбата следва да се присъдят разноски,установени за адвокатска защита в размер на 500 лева .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1704 от 11.03.2019г по в.гр дело № 9257/2018г. на Софийски градски съд
Осъжда„Монолит София ”АД с ЕИК 175226950 да заплати на В. В. Н. от [населено място] сумата 500 лева разноски за настоящата инстанция
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .