6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 853
гр. София, 13.12. 2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: К. ЮСТИНИЯНОВА
Г. НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдията Д. гр.д. № 2787/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 6940/28.04.2016 г. от С. П. Ш. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Т. Т. от АК – Б. против въззивно решение № III-36 от 25.03.2016 г., постановено по гр.д. № 273/2016 г. на Бургаския окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените искове от С. П. Ш. срещу Прокуратурата на Република България, за разликата от 4000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди до пълният им предявен размер от 20 000 лева, и за разликата над 1 352,20 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, до пълния им предявен размер от 4 160 лева, в резултат на незаконно обвинение, ведно с мораторна и законна лихва, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З./ред. ДВ, бр. 17/2009 г./. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че в постановеното решение въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Във връзка с наведените основания, жалбоподателят се позовава на противоречието му със задължителната практика на ВКС, както следва: т. II ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г., постановено по тълк. дело № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК; както и представя постановени по реда на чл. 290 ГПК решение № 442 от 08.04.2016 г. на ВКС, IV г.о. по гр. д. № 1643/2015 г.; решение № 63 от 18.03.2016 г. на ВКС, III г.о. по гр. д. № 5124/2015 г.; решение № 62 от 22.02.2016 г. на ВКС, IV г.о. по гр. д. № 4776/2015 г.; решение № 323 от 29.12.2015 г. на ВКС, III г.о. по гр. д. № 2850/2015 г.; решение № 175 от 04.11.2015 г. на ВКС, III г.о. по гр. д. № 1151/2015 г., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Поставеният правен въпрос, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд е свързан с определяне на размера на дължимото обезщетение по З. за претърпени неимуществени вреди съгласно обществения критерий за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Ответникът по жалбата Прокуратурата на Република България [населено място] не е изразила становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – в частта по иска по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с цена на иска над 5000 лв.
Касационната жалба в частта й, с която се обжалва въззивното решение по иска по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. за имуществени вреди в размер на 4 600 лева, като процесуално недопустима с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 50 от 2015 г./, следва да бъде оставена без разглеждане. Това е така, тъй като според цитираната разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева за граждански дела, а в случая цената на иска за имуществени вреди не надхвърля определената от закона горна граница, над която касационното обжалване е допустимо, поради което в тази част касационната жалба като насочена срещу решение, изключено от касационен контрол, е процесуално недопустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е привлечен като обвиняем с постановление от 14.12.2009 г. за престъпление по чл. 212, ал. 5, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК по ДП № 1307/1998 г., с постановление от 10.05.2010 год., по ДП №1307/1998 год. на О. при Б. ищецът е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 256, ал. 2, вр. ал. 1, вр. с чл. 255, ал. 2, вр. с чл. 20, ал. 4, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 2, ал. 2 НК, като му е била взета мярка за неотклонение „подписка”, внесен е обвинителен акт и е образувано НОХД № 783/2010 год. по описа на БОС. В съдебната фаза на наказателното производство, поддържаното срещу ищеца обвинение отново е изменено – за престъпление по чл. 212, ал. 3, вр. ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 2, ал. 2 НК, като са проведени четиринадесет открити съдебни заседания по делото, на последното от които, с протоколно определение от 12.03.2012 год. (влязло в сила на 02.04.2012 г.), Бургаският окръжен съд, е отменил определенията си за приемане изменение на обвинението, както и за оставяне без уважение искането на защитата за прекратяване на производството, поради изтекла давност, като е прекратил наказателното производство поради погасяването на наказателното преследване по давност спрямо ищеца. Въззивният съд е приел, че в хода на делото ищецът е доказал предявения от него иск по основание, като вследствие воденото срещу него наказателно производство е изпитвал притеснение, раздразнителност от повдигнатото обвинение, тъй като се е считал за невинен; изпаднал е в депресия, доколкото е имало публикации в електронни медии относно воденото срещу него наказателно производство. Доказал е извършени разходи, за което е представил съответни доказателства (2 бр. билети от Б.; етапна епикриза; договори за правна помощ). Съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България да обезщети ищеца за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, поради незаконните действия на Прокуратурата по привличането му като обвиняем в извършване на престъпление, давността за преследване на което е изтекла преди датата на привличане. Въззивният съд е приел като неоснователни възраженията, че следва да се присъди обезщетение и за действия на Прокуратурата преди изтичане на давността, като е съобразил приетото по т. 8 от ТР 3/2004 год., ВКС, ОСГК, че релевантни в случая са действията на Прокуратурата за периода след изтичане на давността през месец март 2008 г., до прекратяване на наказателното производство на 02.04.2012 г. и извършените преди това действия на прокуратурата са извън предмета на спора и не дават право на обезщетение в настоящата хипотеза. За да определи справедливия размер за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е взел предвид, следните обстоятелства: ищецът е бил обвинен за тежко умишлено престъпление от общ характер; характера на обвинението и отражението му върху личността на пострадалото лице; наказателното преследване след изтичане на давността е продължило повече от две години; спрямо ищеца е била взета най – леката мярка за неотклонение, „подписка“, като няма данни извършваните действия от страна на прокуратурата да са довели до значителна промяна в битовия и социален начин на живот на ищеца, а видно от приложените извлечения от електронни медийни сайтове, обвинението спрямо ищеца е имало обществен отзвук, но свързано с обвинение срещу друго лице; отражението върху психиката и здравето на ищеца, който е бил притеснен и раздразнителен; съгласно показанията на свидетелката, която живее на семейни начала с ищеца от 2009 год., а именно – призоваването на ищеца по делото му се отразило зле, станал избухлив, неуравновесен, изгубил желание за нормални житейски неща и е бил в състояние близко до депресията; имал е неустойчиво кръвно налягане, много отслабнал; от представената по делото епикриза се установява, че за релевантния период ищецът е имал високо кръвно налягане и хипертонична болест на сърцето. Ето защо съдът е приел, че повдигнатото обвинение е имало негативно влияние и временни смущения върху здравето на ищеца, но не е установена пряка причинно-следствена връзка със заболяване на ищеца, като за недоказани са приети твърденията му за претърпени неимуществени вреди във връзка с отказ да се поднови разрешителното му за взривни дейности. След като е преценил всички факти и обстоятелства и степента на тяхната тежест, въззивният съд е приел, че справедливият размер за обезвреда за неимуществените вреди, претърпени от ищеца за периода, в който е повдигнато и поддържано обвинение от прокуратурата след изтичане на давността, е сумата от 4000 лв., ведно със мораторната лихва за периода от 31.08.2012 г. до 30.08.2015 г. в размер на 1221, 20 лв., поради което искът за неимуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен до този размер, като за разликата от 4 000 лв. до предявения размер от 20 000 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Относно претенцията за имуществени вреди, въззивният съд е приел, че с оглед ангажираните по делото писмени доказателства, е установено, че в пряка причинно – следствена връзка с повдигнатото и поддържано обвинение след изтичане на давността, ищецът е направил разходи за адвокатски хонорар от общо 1300 лв., от които 500 лв. по договор от 14.12.2009 год. за досъдебната фаза и 800 лв. по договор от 28.10.2010 год. за съдебното производство, както и 53, 20 лв. – стойността на две пътувания с влак, съгласно представени по делото билети, поради което е уважил претенцията на ищеца като основателна за сумата от общо 1352,20 лв., а в останалата част до претендирания размер от общо 4 160 лв. претенцията е отхвърлена като неоснователна и недоказана.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК следва правният въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, обусловил изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно приетото в ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 на ОСГТК на ВКС.
Както се изложи по-горе, в изложението за допускане на касационно обжалване на касатора е формулиран правен въпрос, свързани с определяне на размера на обезщетението по З. за претърпени неимуществени вреди, респ. за приложението на чл. 52 ЗЗД относно съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Този въпрос е от значение за изхода на делото по този правен спор, но в случая той не е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика.
Това е така, тъй като съдът е съобразил установената практика, че на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Н. вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. В случая не е налице твърдяното противоречие по поставения правен въпрос на въззивното решение с дадените разрешения по него с Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. по тълк. гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и с ППВС № 4/1968 г. и ТР № 3/2004 ОСГК на ВКС, нито с цитираните решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, които освен че са постановени при различна фактическа обстановка, са дали еднакво разрешение по поставения въпрос, че настъпилите вреди следва да се съизмеряват съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни и определянето на обезщетението следва да се съобразят всички релевантни доказателства. Именно в съответствие с тази задължителна съдебна практика въззивният съд е приел, че в случая повдигнатото обвинение е имало негативно влияние и временни смущения върху здравето на ищеца и след като е преценил всички факти и обстоятелства и степента на тяхната тежест, е приел, че справедливия размер за обезвреда за неимуществените вреди претърпени от ищеца в резултат на незаконното обвинение, е сумата от 4000 лв., която следва да бъде присъдена ведно със мораторната лихва, за периода от 31.08.2012 г. до 30.08.2015 г., в размер на 1221, 20 лв., както и законната лихва, считано от 31.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата по главницата. Следователно, с обжалваното решение по поставения правен въпрос въззивният съд не се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № III-36 от 25.03.2016 г., постановено по гр.д. № 273/2016 г. на Бургаския окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск от С. П. Ш. срещу Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, за разликата от 4 000 лв. до 20 000 лв., ведно със законна и мораторна лихва, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З./ред. ДВ, бр. 17/2009 г./, по касационна жалба с вх. № 6940/28.04.2016 г. от С. П. Ш. от [населено място].
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 6940/28.04.2016 г. от С. П. Ш. срещу въззивно решение № III-36 от 25.03.2016 г., постановено по гр.д. № 273/2016 г. на Бургаския окръжен съд, в частта му с която е отхвърлен предявеният иск от С. П. Ш. срещу Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за причинени имуществени вреди, за разликата от 1 352,20 лв. до 4 160 лв., ведно със законна и мораторна лихва, на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК.
Определението в частта му, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на касатора пред друг състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: