О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 853
София, 19.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 13.12. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №609 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 ГПК по повод подадена частна жалба от М. В. Н., с вх.№ 25099 от 01.10.2012 г. срещу определение №2500 от 15.08.2012 г. по ч.гр.д.№2524/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, с което частната й жалба срещу разпореждане от 13.07.2012 г. по ч.гр.д.№3104/2003 г. на Пловдивския районен съд е оставена без разглеждане.
По повод получена от настоящата частна жалбоподателка покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №20108230400555 на ЧСИ Мариана К., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 10.05.2003 г. на основание чл.237, б.”д” ГПК, отм., по гр.д.№3104/2003 г.на Пловдивския районен съд, тя е подала възражение по чл.414 ГПК. С разпореждане от 13.07.2012 г. Пловдивският районен съд я е уведомил, че чл.414 ГПК е неприложим. С обжалваното определение Пловдивският окръжен съд е приел, че въззивната жалба е недопустима по съображения че липсва обжалваем пред него акт.
Частната жалбоподателка твърди, че обжалваното определение е неправилно, защото за обжалваемостта на съдебния акт е без значение формата, в която е постановен- разпореждане или определение. Подържа, че изпълнителното дело е образувано въз основа на същия изпълнителен лист, но от наследника на починалата първоначална взискателка, при действието на сега действащия ГПК, поради което следва да намери приложение чл.414 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно Пловдивският окръжен съд е приел, че липсва акт, подлежащ на обжалване. Разпореждането на районния съд, с което е уведомил жалбоподателката, че разпоредбата на чл.414 ГПК е неприложима, не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК. Още повече, че възражението по чл.414 ГПК е приложимо само в заповедното производство, което е въведено със сега действащия ГПК/ДВ бр.59/20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г./. Изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство срещу жалбоподателката, е издаден на 08.05.2003 г., далеч преди влизане на закона в сила.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №2500 от 15.08.2012 г. по ч.гр.д.№2524/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: