4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 853
С., 20,12,2010 година
Върховният касационен съд на Република Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на седми декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 480/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. К. Д. от[населено място] против решение №214 от 27.11.2009 г. по гр.д. № 272/2009 г. на Г. окръжен съд.
Ответникът по касация – “ Е. ОН – Б. П.”АД –[населено място] не е заявил становище по изложеното по чл. чл.280, ал.1 ГПК. Поддържал е неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текстуално нормата на чл.280, ал.1 т.1-3ГПК. Заявил е, че няма легална дефиниция на понятието „съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос”. Изложил е своето разбиране относно дефинирането на тази правна категория. Формулирал е конкретни въпроси, а именно – „ дали е налице факта на неправомерно или липса на отчитане на ел. енергия, респ. дали ако този факт не е надлежно установен, съдът по вътрешно убеждение може да приеме неговата наличност, както и въпроса относно нищожността на нормата на чл.24, ал.1 ОУ”. Изложено е подробно разбирането на касатора за важността на така поставените въпроси за постановяване на обжалвания съдебен акт. Поддържано е, че тези въпроси били разрешени в противоречие с практиката на ВКС и били решавани противоречиво от съдилищата. Касаторът е посочил, че счита въпроса за действието на чл.24 ОУ и за такъв от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Развити са подробни доводи свързани с значимостта на поставения въпрос. Посочено е още, че в противоречие с практиката на ВКС и тази на съдилищата, ГОС бил приел, че чл.24, ал.1 ОУ била действаща норма към процесния период.Развито е разбирането на касатора, че във всички приложени решения съдът по идентични казуси бил приемал, че с оглед защитата на потребителя „било недопустимо монополист да вменява задължения, поради неизпълнение на договорно и законово задължение, изпълнението, на което зависи единствено от волята на монополиста”. Подробно е разгледано това твърдение с оглед защитната теза на страната.Подробно и детайлно е мотивирано и разбирането за нищожност на разпоредбата на чл.24 ОУ. Поддържано е общо, че законодателят е предвидил достатъчно механизми за защита на ответника при хипотеза на „ кражба на енергия” – сочено е конкретно решение на СРС. В заключение е заявено, че „ в тази насока за сравнение се прилагат” решения противоречащи на обжалваното – изброени и приложени са актове на ВКС, СГС и СРС. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Правно необосновано е разбирането му, че понятието „съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос” не е достатъчно изяснено, което налага дефинирането му – по този въпрос се е произнасял Конституционния съд на Република Б. обявил противоконституционност на понятието „ съществен” в нормата на чл.280, ал.1 ГПК, а също така и изискванията за наличие на общото основание са изяснени с т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1 /2009г. Дори и да се приеме, че поставения фактически въпрос- дали е налице факта на неправомерно или липса на отчитане на ел. енергия, респ. дали ако този факт не е надлежно установен, съдът по вътрешно убеждение може да приеме неговата наличност е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, въпреки че не е свързан с конкретните решаващи мотиви на съда, то формулирането му съставлява само установеност на общото основание. За да е бъде допуснато касационно обжалване, то следва страната да обоснове наличието на предпоставките на една от лимитивно определените хипотези по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.Твърденията за неправилност на решението, както и разбирането на касатора по осъществените факти във връзка със спора са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК и са относими към общите оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт, следователно не съставляват такова обосноваване. Въпросът, който касаторът е посочил като такъв относно нищожността на нормата на чл.24, ал.1 ОУ не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд изрично е очертал предмета на въззивното производство и е мотивирал обхвата на произнасянето си, с оглед възприетия от процесуалния ред непълен въззив, съобразно правомощията си по чл.269 ГПК, като възражението за нищожност на клаузата на чл.24 ОУ не е било надлежно процесуално въведено, поради което и не се обсъжда от съда.Спрямо така приетото,което е и решаващия мотив във връзка с всички ненадлежно заявени възражения на страната не е поставен релевантен въпрос, нито е обосновано наличие на някоя от лимитивно изброените хипотези по чл.280, ал.1, т.1-3ГПК. Освен това, фактически невярно е твърдението на страната, че ГОС е приел, че чл.24, ал.1 ОУ била действуваща норма. Такъв правен извод не е правен нито от първостепенния, нито от въззивният съд, тъй като съдилищата са обсъждали заявеното с исковата молба за неправилно приложение на чл.38, ал.2 ОУ, а чл.24 ОУ се обсъжда за първи път в производството с касационната жалба и то само от касатора.
С оглед изложеното, налага се извод за липса на валидно установено общо основание по чл.280, ал.1 ГПК, което има за правна последица и неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на атакувания съдебен акт, тъй като поставянето на правен въпрос е задължение на касатора, с оглед доказаност на предпоставките на нормата – арг. т.1 ТРОСГТК № 1 /2009г.
Доколкото, общо посоченото противоречие в изложението по основанието на чл.280, ал.1, т.2 ГПК с редица решения на ВКС и съдилищата не съдържа конкретен довод по противоречиво разрешен с тях правен и релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК въпрос, то и така заявеното основание не е налице. Освен това не съставляват съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК приложените, но невлезли в сила съдебни актове на съдилищата, както и определенията по чл.288 ГПК, постановени от ВКС- в този смисъл изрично т.3 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. Неотносими към разглеждания случай са и приложените решения, които третират приложимост на различен ред, обусловен от различния правен регламент, действувал до приемането на Наредба № 6/09.06.2004г. за присъединяване към преносните и електрически мрежи на производители и потребители, както и тези които разглеждат конкуренция на правните регламенти действали през различни периоди, тъй като не е обосновано,че въззивният съд неправилно е квалифицирал материалноправния регламент на правоотношението между страните, нито в тази връзка са развити доводи относими към производството по чл.288 ГПК. Освен това, приложените решения / влезли в сила/, третират различна фактическа обстановка, от която съответно произтичат и различни правни изводи, като страната не е обосновала фактически идентитет свързан с поставения от нея общ фактически въпрос, който да е бил разрешен различно в сравнение с решаващите правни изводи, направени с обжалваното решение.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК / посочено като текст от страната/, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е подробно развитото й становище третиращо нищожност на клауза от общите условия за продажба на ел. енергия. Освен това и въпросът относно нищожността на чл.24 ОУ не е релевантен както вече бе обосновано. Следователно и твърдението за наличие основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се явява недоказано.
Съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Г. окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №214 от 27.11.2009 г. по гр.д. № 272/2009 г. на Г. окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: