О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 853
София 21.06.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 120 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Б. Й.,приподписана от адв. П. П. и адв.Б. Т. срещу решение № 471 от 9.11.10г.по в.гр.дело № 594/10г.на Окръжен съд – Враца.С него е отменено решение № 540 от 30.06.10г.по гр.дело № 248/10г.на Районен съд – Враца и вместо него е постановено друго,с което са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 КТ,предявени против Областна администрация В..
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.Приложени са копия от решения на състави на ВКС,постановени по реда на отм.ГПК.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 05/1.12.08г.на зам.областния управител на Област В.,с която е прекратен трудовия договор с М. Б. Й.,на длъжност изпълнител-шофьор по ПМС 66,на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ-съкращение в щата,считано от 2.12.09г.е законосъобразна.Изложени са съображения,че е налице приложеното основание за уволнение – закриване на длъжността,заемана от ищеца по допълнителното щатно разписание по ПМС 66 ,която е била единствена и за работодателя не е имало задължение да извърши подбор.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК- разрешен от въззивния съд правен въпрос от значение за изхода на спора,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос от значение за изхода на спора е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК.По поставеният от касатора въпрос относно възможността на работодателя да делегира правомощия на други лица или органи,които да изпълняват правата и задълженията му по трудовия договор практиката на съдилищата е уеднаквена с решение № 346 от 23.07.10г.по гр.дело № 468/09г.на ВКС,ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него са разграничени хипотезите на заместване и делегация на работодателската власт.Прието е,че ако е предвидено и доколкото не е забранено от закон,възможно е определени правомощия да се възложени на друг субект по делегация.Тогава той ги упражнява поради длъжността,която заема и това не зависи от отсъствието на титуляра.Във всички случаи,когато последният отсъства поради отпуск,болест,командировка и т.н.,той бива заместван от друго лице,натоварено временно с всичките му правомощия поради длъжността си или с нарочен акт от компетентния орган.При тази хипотеза заместващият упражнява правомощията на замествания служител,но именно поради неговото отсъствие,в качеството на длъжността,която по заместване изпълнява.Такъв е разглеждания случай.В съответствие със задължителната практика въззивният съд е приел,че зам.областния управител е бил компетентен да прекрати трудовото правоотношение между страните,тъй като към момента на издаване на заповедта за уволнение областният управител е отсъствал от работа поради ползване на законоустановен отпуск и по силата на заповед № 547 правомощията му,в т.ч.по сключване и прекратяване на трудови договори с работници и служители,са упражнявани от неговия заместник.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК- решен от въззивния съд правен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Правният въпрос,от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитието на правото,когато законите са непълни, неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им.Настоящата хипотеза не е такава.Въпросът длъжен ли е работодателят да извърши подбор на основание чл.329 ал.1 КТ в случаите на прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращение в щата между служителите на идентични длъжности по основно щатно разписание и по допълнително такова по ПМС № 66 от 28.03.96г.за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетни организации не е от значение за точното прилагане на закона и не е свързан с необходимост от тълкуване,тъй като постоянната практика на Върховния касационен съд приема,че подборът при уволнение на основание съкращение в щата или намаляване обема на работа не е задължителен,когато се премахва единствена щатна бройка за съответната длъжност и работникът или служителят,който я заема,се уволнява.В този смисъл са решение № 139 от 28.07.10г.по гр.дело № 183/09г.на ІV г.о.;решение № 752 от 13.12.10г.по гр.дело № 1095/09г.на ІV г.о. и решение № 625 от 1.10.10г.по гр.дело № 1773/09г.на ІV г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК.В случая въззивният съд е приел,че ищецът е заемал длъжност при ответника по ПМС № 66/96г.Съкращение в щата е извършено по допълнителното щатно разписание по ПМС № 66/96г. от 3 щ.бр.на 2щ.бр.,като е съкратена заеманата от ищеца длъжност”изпълнител-шофьор”,която е била единствена. Направеният извод,че за работодателя не е съществувало задължение да извърши подбор след като съкратената щатна бройка е била единствена за съответната длъжност е в съответствие с посочената задължителна практика,а неговата обоснованост не е основание за допускане на касационното обжалване,тъй като необосноваността е основание за касиране поради неправилност на решението по чл.281 ГПК.
Предвид изложеното съдът в настоящият състав намира,че не са налице предпоставките за да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 471 от 9.11.10г.,постановено по гр.дело № 594/10г.на Окръжен съд – Враца по жалба на М. Б. Й..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.