ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 853
София, 23 ноември 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2965 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 451/14.03.2016 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 4/2016, с което е отменено частично решение № 6823/09.10.2015 на Софийския градски съд по гр.д. № 15631/2014, като е отхвърлен над размера на 5.000 до размера на 50.000 лева предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ със законната лихва от 18.03.2014 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Недоволен от решението в отхвърлителната част е касаторът П. Б. Г., представляван от адв. Н. А. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото и по материалноправния въпрос за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и се разрешават в противоречиво от съдилищата. Позовава се и прилага противоречива съдебна практика на ВКС, както следва: решение решение № 434/02.11.2011 на ВКС по гр. д. № 1235/2010; решение № 483/09.06.2010 на ВКС по гр. д. № 1091/2009; решение № 86/20.05.2013 на ВКС по гр. д. № 143/2012; решение № 176/08.06.2011 на ВКС по гр. д. № 1281/2010; решение № 426/20.01.2014 по гр. д. № 3209/2013.
Ответникът по жалбата П. на Р. Б. не взема становище.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от 15.02.2011 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 143, ал. 1 вр.чл. 18, ал. 1 НК, като му е наложена мярка за неотклонение „подписка”. Наказателното преследване е приключило с оправдателна присъда, влязла в сила на 18.03.2014 г. Ищецът е изпитал силни притеснения във връзка с продължилото 3 години и 1 месец наказателното производство по повдигнатото му обвинение в тежко умишлено престъпление, но наложената мярка за неотклонение е най-леката възможна. От разпитаните по делото свидетели, съдът е приел за установено, че в резултат на воденото срещу него наказателно производство ищецът се е затворил в себе си, наел е детегледачка за грижите за малолетното му дете, спрямо което е упражнявал родителските права след развод със съпругата си, която го е напуснала заради повдигнатото обвинение и постоянните призовки. Посочено е и обстоятелството, че спрямо ищеца са водени и други наказателни производства от общ характер, приключили с осъдителни присъди, което също е допринесло за накърняване на добрата му репутация (за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“, вр. с чл. 57, ал. 1 НК – осъден на глоба в размер на 500 лева и за престъпление по чл. 118, вр. чл. 116, т. 3, пр. 1, вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 НК и за извършено престъпление по чл. 339, ал. 2, вр. с 1 и чл. 54 НК – осъден общо на 3 години и 6 месеца, освободен предсрочно условно за част от наказанието и реабилитиран). Въззивният съд е приел, че сумата от 5.000 лева справедливо ще обезщети ищеца за претърпените от него неимуществени вреди от незаконното обвинение, като е взел предвид, че преживените от него страдания и техният интензитет не са надхвърлили рамките на нормалните преживявания и не са довели нито до псичхични увреждания, нито до увреждания на телесното здраве на ищеца.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар поставените правни въпроси да обуславят решението по делото, но въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че е длъжен да прецени всички обстоятелства по делото и че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства.
Ответникът по жалбата П. на Р. Б. не претендира разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 451/14.03.2016 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 4/2016.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.