О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 853
София, 24.11.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№ 591/2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение №228 от 8.12.2015г., постановено по в.гр.д.№522/2015г. по описа на Пловдивски апелативен съд, г.о., І-ви с-в.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът неправилно не е уважил възражението за изтекла погасителна давност относно дължимите от Общината субсидии за периода от 5.09.2007г. до 30.09.2008г.. общо в размер на 135 970.62лв. Излагат се съображения, че характерът на задължението за заплащане на субсидии като задължение за ежемесечно периодично плащане, обуславя изтичането на общата петгодишна давност от падежа на всяко отделно периодично вземане. Сочи се, че всички вземания на ищеца до месец септември 2008г. включително, са погасени по давност, която давност е изтекла преди поисканото увеличение на иска с молба от 18.11.2013г. Претендира се отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск за целия процесен период.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК като в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е формулиран следния въпрос: Предопределящият спорен въпрос по делото е направеното възражение за погасителна давност, поради което следва да се изясни – откога е започнал да тече давностния срок по процесните задължения за изплащане на ежемесечните субсидии, кога изтича същият и в срок ли са предприети съответните действия от страна на ищеца? В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се излагат аргументи в подкрепа на тезата на касатора, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона /чл.110 ЗЗД/, както и за развитието на правото.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК не са депозирани писмени отговори от ответната страна по касация [фирма] – [населено място] и от третото лице-помагач и ответник по обратния иск [фирма]. Към делото е приложен писмен отговор на касационната жалба от [фирма], подаден по пощата на 9.04.2016г. чрез адвокат С. Д.. Тъй като този отговор е представен след изтичането на едномесечния преклузивен срок по чл.287 ал.1 ГПК /съобщението с препис от касационната жалба с указание за възможност за отговор в едномесечен срок е получено от пълномощника на [фирма] на 20.01.2016г./, той не може да бъде взет предвид от касационния състав както по отношение на изразеното в него становище по допустимостта и основателността на касационната жалба, така и по отношение на направеното с него искане за присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение № 149/23.01.2015г., постановено по гр.д.№ 92/2014г. по описа на Пловдивския окръжен съд, e осъден ответника [община] да заплати на ищеца [фирма] сумата 141 021,62 лв., представляваща неизплатена част от полагаема се субсидия съгласно раздел ІІІ,т.2.2 от договор, сключен между страните на 10.05.2007г., за извършване на превоз на пътници, както и сумата 1 000лв. – частично предявен иск от общо претендирани 20 000лв., представляваща незаплатено годишно уравнение 2008г. /01.01.2008г.-13.10.2008г./, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 28.02.2012г., като е отхвърлен искът за доплащане на полагаемата се субсидия за разликата над уважения размер от 141 021.62лв. до претендирания размер от 298 738лв. С решението е уважен предявения обратен иск от [община] против третото лице-помагач [фирма] за присъдените суми по главния иск съответно от 141 021.62лв. и сумата 1 000 лв. от общо претендирани 20 000лв , ведно със законната лихва върху главниците ,считано от 04.06.2012г. до окончателното плащане, като за разликата над уважения размер от 141 021.62лв. до претендирания размер от 298 738лв. обратният иск е отхвърлен.
С обжалваното пред касационната инстанция решение №228 от 8.12.2015г. по в.гр.д.№522/2015г. въззивният състав от Пловдивски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която са уважени частично главния и обратния иск. Въззивният съд е приел за установено, че на 10.05.2007г. между [фирма] и [община], след извършване на процедура по възлагане на обществена поръчка, е сключен договор за осъществяване на обществен превоз на пътници по маршрут и разписания по утвърдена общинска транспортна схема по линии №6, 18 и 99. Посочил е, че съгласно договора, превозвачът е имал право да получава средства –субсидии за текуща дейност за вътрешноградските пътнически превози при осигурени такива в бюджета на общината, да получава компенсации за извършени безплатни или по намалени цени превози на пътници при осигурени средства в бюджета на общината. Превозвачът е поел задължение в определени срокове да представя на възложителя или на упълномощено от него лице първични отчетни документи и обобщена справка за всяко едно превозно средство, съдържаща извършения пробег и броя продадени билети, както и справка за финансовите резултати по образец на МФ, а от своя страна възложителят се е задължил да изплаща на превозвача полагаемите средства за субсидиране и компенсиране, разпределени на база действащите нормативни документи, като в договора е предвидено, че при неизпълнен пробег възложителят може да налага санкции на превозвача чрез удържан процент от субсидиите.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за доказано задължението на общината за неизплатени субсидии съгласно раздел ІІІ,т.2.2 от договора за периода от 5.09.2007г. до 13.10. 2008г. в размер на 141 021.62лв. и за неизплатено уравнение на дължимите субсидии и компенсации за 2008г. /01.01.2008г.-13.10.2008г./ – в размер на 23 707.38лв. Съдът е приел за неоснователно направеното от [община] възражение за изтекла погасителна давност, основано на обстоятелството, че ищецът е поискал увеличение на претенцията за неизплатени субсидии до размер на сумата от 298 738лв. с молба от 18.11.2013г., до която дата е текла давността по отношение на претендираната с увеличението на иска сума. Посочил е, че в случая не е приложима тригодишната давност по чл. 111б.“в“ ЗЗД, тъй като дължимите от ответника на ищеца плащания за субсидии и компенсации не съставляват периодични плащания.
Апелативният съд е приел също, че вземането на ищеца в размер на 141 021.62лв. не е погасено по давност на основание чл.110 ЗЗД, анализирайки относимата нормативна уредба за изплащането на субсидии и компенсации за обществен транспорт през процесния период, а именно: Закон за автомобилните превози, Наредба №3/04.04.2005 г. на МФ в редакцията й, обнародбана в ДВ бр.ЗЗ/2005г. и решенията на Общинския съвет на [община] за приемане на Механизъм от 2007г. за разпределяне на субсидии и компенсации в обществения превоз. Въззивният състав е посочил, че в разглеждания случай се претендира плащане на заплатена в по-малко от дължимото субсидия за автобусен превоз за периода 05.09.2007г.-13.10.2008г., чийто падеж съобразно горепосочените норми и правила, е настъпил на 20.11.2008г. Според съда уговореният падеж на ежемесечното вземане за субсидия, при наличие на реализирана и отчетена загуба, с натрупване за неполучена за годината субсидия, е до последно число на следващия месец за съответния отчетен период. Въззивният състав е стигнал до извода, че общината е изпаднала в забава на 20.11.2008г., съобразявайки се с факта,че справките за м.октомври 2008г. е следвало да се подадат от превозвача до 10.11.2008г., а от своя страна възложител е следвало в десетдневен срок да ги обобщи. Въз основа на това свое заключение съдът е приел, че към датата на подаване на молбата за увеличение на претенцията за неизплатени субсидии – 18.11.2013г., не е изтекла общата петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Според разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение № 1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросите – откога е започнал да тече давностния срок по процесните задължения за изплащане на ежемесечните субсидии, кога изтича същият и в срок ли са предприети съответните действия от страна на ищеца? са въпроси изцяло относими за правилността на въззивното решение, която като касационно основание по чл.281 т.3 ГПК, не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване. Ето защо поставеният от касатора въпрос не притежава характеристиката на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК като обща предпоставка за допускане на касация.
Отделно следва да се има предвид, че отговорът на поставения въпрос е обусловен изцяло от конкретните факти по конкретното дело. В тази връзка въпросите относно началото и края на давностния срок за конкретно вземане, произтичащо от неизпълнението на конкретен договор, не могат да бъдат от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото като допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не може да бъдат присъдени разноски в полза на ответното дружество по касация [фирма] по съображенията, изложени по-горе в настоящото определение, свързани с обстоятелството, че отговорът на касационната жалба, включващ искане за разноски за касационната инстанция, е представен след изтичането на едномесечния преклузивен срок по чл.287 ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №228 от 8.12.2015г., постановено по в.гр.д.№522/2015г. по описа на Пловдивски апелативен съд, г.о., І-ви с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: