О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 853
гр.София, 27.11.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2379 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на А. И. К. против решение №183 от 12.1.2015 г., постановено по гр.д. №3141 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, II „Г” въззивен състав, с което е потвърдено решение № I 40-106 от 3.12.2013 г. от 01.04.2015 г. по гр.д. № 25711 по описа за 2012 г. на Софийския районен съд, I Гражданско отделение, 40 състав, за признаване за установено, че А. К. дължи на [фирма] 6 131,36 лв. за доставена топлинна енергия за периода от ноември 2008 г. до април 2011 г. за апартамент 98, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и 803,28 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 1.01.2009 г. до 12.12.2011 г., както и срещу решението на Софийския градски съд № 1356 от 16.02.2016 г. по същото дело за поправка на очевидна фактическа грешка.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд по съществото на спора е неправилно поради нарушение на процесуалните правила или недопустимо, а решението за поправка на явна фактическа грешка е нищожно и недопустимо-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК/редакция преди изменението в Д.В., бр.86/2017 г./ по следните въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и да се произнесе по всички доводи, посочени във въззивната жалба? Според касатора в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд изобщо не е обсъдил оплакванията за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, свързани със заключенията на техническата експертиза.
2. Може ли при оспорване размера на иска и допусната счетоводна и техническа експертиза изводът на съда да се основе само на счетоводната експертиза? Достатъчна ли е счетоводната експертиза, за да приложи съдът правилото на чл.182 от ГПК? В случай че е допустимо, това не е ли равнозначно на приложение на чл.162 от ГПК?
3. Във връзка с допускане до касационно обжалване на решението за поправка на явна фактическа грешка касаторът поставя въпроса относно приложението на разпоредбата на чл.247, ал.2 от ГПК, която предвижда на страните да се съобщи за исканата поправка. В случая въззивният съд е нарушил тази разпоредба.
Ответникът по касационните жалби [фирма] не взема становище.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащи на касационно разглеждане съдебни актове. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
След депозиране на заповед за изпълнение и възражение срещу тази заповед [фирма] е завело искове срещу А. К. за установяване дължимостта на претендираните суми за заплащане на отдадената топлоенергия за нейния апартамент и на обезщетение в размер на законната лихва върху неиздължената главница. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза е било изяснено, че количеството изразходвана топлоенергия е изчислена от топлоснабдителното дружество съобразно действащата нормативна уредба въз основа на монтираните изчислителни уреди и по данните от топлинното счетоводство. Счетоводната експертиза е установила редовността на воденото от топлофикационното дружество счетоводство. В опит да опровергае констатациите на експертизите в публичното съдебно заседание на 2 април 2013 г. пълномощникът на ответницата е представил две молби. В първата е поставил двадесет и седем въпроса към вещото лице, а във втората-задачи за допълнителна експертиза. Вещото лице е заявило, че въпросите не са в обхвата на поставените задачи. Районният съд е допуснал изслушване на допълнителна експертиза с поставените от ответницата задачи. В молба от 9.4.2013 г. пълномощникът на ответницата е внесъл депозит за експертизата и е посочил, че оттегля искането си за допълнителни задачи към вещото лице. След приемане на допълнителната експертиза първоинстанционният съд е постановил решение, с което е уважил исковете за непогасените по давност части.
Във въззивната си жалба ответницата се е оплакала, че въззивният съд не е допуснал вещото лице да отговори на писмено поставените въпроси и е поискала да бъде изслушана техническа експертиза по тези въпроси във второинстанционното производство. В публичното съдебно заседание, проведено на пети декември 2015 г., въззивният съд е отказал да допусне такава експертиза, позовавайки се на настъпила преклузия по чл.266 от ГПК, ал.1 от ГПК. Този съд е посочил, че всъщност ответницата е поискала две допълнителни технически експертизи, като тя сама се е отказала от една от тях и вече не може да я иска отново във въззивното производство. Във въззивното решение оплакванията на ответницата за процесуални нарушения във връзка с приетата техническа експертиза и недопуснатите задачи към вещото лице не са обсъждани. Това обстоятелство мотивира касатора да постави първия въпрос, който може да се обобщи като необходимост въззивният съд да обсъди всички доводи в жалбата и да се мотивира защо ги приема за несъстоятелни, включително и доводите за процесуални нарушения на въззивния съд. Значението на нарушенията на въззивния съд при събиране на доказателствата е изяснено в т.2 и т.3 на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Когато процесуалното нарушение е попречило на обжалващия да събере поискано с жалбата относимо доказателство още в първата инстанция, въззивният съд е длъжен да удовлетвори това искане на основание чл.266, ал.3 от ГПК. Ако неангажирането на доказателството се дължи на поведение на страната, съдът трябва да отхвърли искането съобразно чл.266, ал.1 от ГПК. По този начин е постъпил и въззивният съд, отказвайки да допусне допълнителни задачи за техническата експертиза. Ето защо не е било необходимо процесуалните съображения за отказ от събиране на нови доказателства да се повтарят в съдебното решение, а липсващите по вина на страната доказателства няма как да бъдат обсъждани. Следователно даденото от въззивния съд разрешение по първия въпрос на касатора съответства на практиката на ВКС и на приложимата процесуална норма на чл.266, ал.1 от ГПК, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Вторият въпрос на касатора произтича от погрешно тълкуване на съдържанието на въззивното решение. За да приеме, че искът за главницата е доказан по размер, този съд не се е позовал само на счетоводната експертиза, а най-вече на основната техническа експертиза, чиито изводи се подкрепят и от счетоводната експертиза. По този начин съдът е обсъдил доказателствата в съвкупност, без да прилага чл.162 от ГПК или чл.182 от ГПК. Ето защо и този въпрос не може да послужи за допускане на касационно обжалване на решението по съществото на спора.
Не трябва да се допуска до касационно обжалване и решението, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, състояща се в невярно посочване на неговата необжалваемост, вместо възможността да се обжалва пред ВКС. Това решение е постановено в необходимата форма от законен състав в рамките на неговата компетентност и по негова инициатива, както позволява чл.247, ал.1 от ГПК. Затова решението не е нищожно или недопустимо. Липсата на уведомление за процедурата по поправка на явната фактическа грешка не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не е попречило на страната да обжалва. Несъщественото процесуално нарушение не е порок по смисъла на чл.281, т.3 от ГПК, който може да доведе до отмяна на решението, затова допускането му до касационно обжалване е безпредметно.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решенията на Софийския градски съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №183 от 12.1.2015 г., постановено по гр.д. №3141 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, II „Г” въззивен състав, с което е потвърдено решение № I 40-106 от 3.12.2013 г. от 01.04.2015 г. по гр.д. № 25711 по описа за 2012 г. на Софийския районен съд, I Гражданско отделение, 40 състав, за признаване за установено, че А. К. дължи на [фирма] 6 131,36 лв. за доставена топлинна енергия за периода от ноември 2008 г. до април 2011 г. за апартамент 98, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и 803,28 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 1.01.2009 г. до 12.12.2011 г., както и срещу решението на Софийския градски съд № 1356 от 16.02.2016 г. по същото дело за поправка на очевидна фактическа грешка.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: