4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 853
София, 30.12.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №6969/2013 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Х. А., срещу определение №222 от 08.07.2013 г. по ч. търг. дело №176/2013 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение №413/02.04.2013 год. по търг. дело №477/2012 г. на Бургаския окръжен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес. Въззивният съд е приел, че производството по делото е образувано по исковата молба на [фирма] срещу [фирма] за признаване за установено, че ответникът не е собственик на помещение от 41 кв.м – склад, понастоящем обособен като кухня към ресторанта на партерния етаж на хотел „П.“ в к.к „С. б.“. Изложени са твърдения, че по силата на приватизационен договор ищецът е придобил собствеността върху хотел „П.”, който е в непосредствена близост до собствения на ответника хотел „П.“. По силата на приватизационния договор ищцовото дружество е започнало да владее всички помещения, изброени в договора, включително процесното. Към датата на въвода във владение достъпът до процесното помещение откъм хотел „П.“ е бил ограничен посредством преградни стени. Впоследствие, след като е установил, че въпросните преградни стени са разрушени, ищецът е подал жалба до органите на полицията. По време на проверката е установено, че ответното дружество действително е разрушило стената и е завладяло процесното помещение, като е отнело достъпа на ищеца до него. Между страните са водени съдебни производства – по иск с правно основание чл.76 ЗС – за възстановяване на владението на ищеца срещу [фирма], отхвърлен с влязло в сила решение и по иск с правно основание чл.108 ЗС, за осъждане на ответника, да предаде владението върху процесния имот на ищеца, който също е отхвърлен с влязло в сила решение. Влязлото в сила съдебно решение, с което е отхвърлен искът по чл.108 от ЗС формира сила на присъдено нещо между страните, че ищецът по настоящото дело не е собственик на процесното помещение на посочено от него правно основание, поради което за него липсва правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост.
Ответникът [фирма], Д., оспорва частната жалба.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Изложените от жалбоподателя правни въпроси се свеждат до следното: Формира ли се сила на пресъдено нещо относно правото на собственост на ищеца ако липсва изричен диспозитив за това във влязлото в сила решение по чл.108 ЗС; само в предвидените в закона случаи ли е допустимо предявяването на отрицателен установителен иск за собственост и може ли да бъде предявен такъв ако ищецът разполага и с положителен установителен иск за собственост. Жалбоподателят счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са съдебни решения.
Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата.
Посочените по-горе въпроси са правнорелевантни, тъй като са обусловили изхода на спора. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС и не са решавани противоречиво от съдилищата. Съобразена е трайно установената задължителна съдебна практика, според която искът по чл.108 ЗС е на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. По този иск ищецът трябва да докаже правото си на собственост и фактът, че ответникът владее или държи имота към момента на предявяването на иска, а ответникът – основанието, на което осъществява владението или държането, ако твърди, че такова основание съществува. Ревандикационният иск съдържа в себе си установителния иск за собственост (установителна част) и осъдителния иск за предаване на владението или държането (осъдителна част). По установителната част се формира сила на пресъдено нещо по правото на собственост. По осъдителната – сила на пресъдено нещо по притезанието за предаване на владението или държането. Ако ищецът е собственик на ревандикирания имот, в установителната част съдът признава правото му на собственост. Ако към момента на предявяването на иска ответникът нито владее, нито държи имота, ревандикационният иск е основателен в установителната част, но е неоснователен в осъдителната част. Когато към момента на предявяването на иска ответникът владее или държи имота, ревандикационният иск е основателен в установителната част. В осъдителната част искът е основателен, ако не съществува правно основание ответникът да владее или държи имота, съответно неоснователен, ако такова основание съществува./В. решение №774/10.02.2011 г. по гр. дело №643/2009 г. на ВКС, IV г.о./. Според ТР №8/2012 по тълк. дело №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява. Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право. Оттук следва, че когато със сила на пресъдено нещо е установено по отношение на ответника, че ищецът не е собственик на процесния имот, то последният няма правен интерес от предявяване и на отрицателен установителен иск относно чуждото право на собственост – това на ответника.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №222 от 08.07.2013 г. по ч. търг. дело №176/2013 г. на Бургаския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.