3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 853
С., 30.06. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 27 юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 178/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. Ч., С. И. Ч. и С. И. Ч. – последните двама процесуални правоприемници на починалата жалбоподателка Н. С. Черешарска против въззивно решение на Бургаски окръжен съд № V-61 от 20.05.2010 год. по гр. дело № 4/2010 год., с което е оставено в сила решение № 29 от 16.07.2009 год. по гр. дело № 489/2005 год. на Несебърски районен съд, с което на основание чл. 362, ал. 2 ГПК (чл. 297, ал. 2 ГПК/отм./) по искане на ответника Ц. Д. Р. е обезсилено решение № 1 от 17.02.2006 год. по гр. дело № 489/2005 год. на Несебърски районен съд, с което е обявен за окончателен сключения между И. С. Ч. и Н. С. Черешарска предварителен договор с обещателя Ц. Д. Р. за продажба на жилищна сграда-западен близнак на площ 62 кв. м, състоящ се от един етаж, застроена на 1/2 идеална част от парцел Х-общински в кв. 5 по плана на [населено място], целият урегулиран от 670 кв. м при посочени съседи, идентичен с Х-37 в кв. 5 по плана на [населено място] с площ от 308 кв. м при посочени граници, поради неплащане на продажната цена в размер на 32987,60 лв. и е отменена вписана на основание чл. 298, ал. 2 ГПК възбрана върху жилищната сграда.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че въззивният съд не е обсъдил всички въведени с въззивната жалба оплаквания и възражения, с което нарушил Постановление № 7/27.12.1965 г. на Пленума на ВС. Твърди се, че ответникът по иска по чл. 19, ал. 2 ЗЗД не е оспорил предварителния договор, не е водил исково производство по чл. 201 и сл. ЗЗД и такова за разваляне на договора, поведение което не било съобразено, не били съобразени и други негови действия, които сочели на признание, че цената по договора е платена, с което били нарушени правилата за разпределяне на доказателствената тежест. Представена е съдебна практика – две решения на ВКС по приложението на чл. 19, ал. 3 ЗЗД и решение за поправка на очевидна фактическа грешка. Не е посочена хипотеза за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът Ц. Д. Р. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 362, ал. 2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението съдържа твърдения за допуснати процесуални нарушения от въззивният съд с твърдение, че не били обсъдени оплакванията във въззивната жалба на настоящите касатори.
Разпоредбата на чл. 269 ГПК урежда правомощията на въззивния съд, който се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. С обжалваното решение съдът е упражнил правомощията си съобразно изискванията на закона. Отчел е липсата на първите две групи пороци водещи до нищожност и недопустимост на решението, проверил е правилността на решението, съобразно въведените с въззивната жалба оплаквания за допуснати грешки от първоинстанционния съд, като е обсъдил представени от въззивниците доказателства, за които е поддържано, че не са приети поради пропуски на този съд. Съдът е извършил проверка на факта, по твърдението на жалбоподателите, че са платили продажната цена, включително и въз основа на по-късно представените доказателства, обсъдил е поведението на ответника по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и след това е направил извода, че няма доказано плащане в двуседмичен срок от влизане в сила на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Предвид изложеното е видно, че с обжалваното решение въззивният съд е упражнил правомощията си съобразно установената съдебна практика по приложение на чл. 269 ГПК. Представената съдебна практика по чл. 19, ал. 3 ЗЗД има отношение към искането на ответника по чл.362, ал. 2 ГПК за обезсилване на решението, доколкото следва да се установи наличието на задължение, което ищците следва да изпълнят в двуседмичен срок от влизане на решението в сила. Останалото е въпрос на доказване по правилата за разпределя на доказателствената тежест – всяка страна носи доказателствена тежест относно фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици, в случая платецът черпи правото си от извършеното плащане и трябва да го докаже.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-61 от 20.05.2010 год. по гр. дело № 4/2010 год. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ