О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 853
София 3.08. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 35/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. К. М. от гр. Б., подадена от процесуалния му представител-адв. П. З. срещу въззивно решение № 196 от 3.06.2009 г. по гр. дело № 437/2008 г. на Благоевградския окръжен съд.
В изложеното се поддържа, че е налице произнасяне в решението по два материалноправни въпроса, разрешавани противоречиво от съдилищата, както и че решението по тях е от значение за точното прилагане на закона – основание по чл.280, ал.1, т. 2 и т.3 ГПК. Това са въпросите за приложението на оборимата презумпция на чл.135 ЗЗД.
Ответникът Т. В. Ш. в писмения отговор на касационната жалба изразява становище, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване. Останалите ответници не са взели становище по касационната жалба.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение № 5470/14.12.2007г. по гр.д. № 569/2007г. на Благоевградския районен съд и въззивният съд е постановил друго, с което е отхвърлен предявеният от К. К. М. срещу Т. В. Ш., З. И. Ш. и Е. Н. Т. иск за обявяване на основание чл. 135, ал.1 ЗЗД на относителна недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между Т. В. Ш. и З. И. Ш. от една страна, а от друга Е. Н. Т.. Въззивният съд е приел, че ищецът е кредитор по парично вземане. Въз основа на запис на заповед, издаден от ответника Т с влязло в сила определение № 3018/24.07.2006 г. по ч.гр.д. № 1115/2005 г. на БРС издателят на ценната книга е осъден да заплати на ищеца К. К. М. сумата 16 400 лв., за което е постановено издаването на изпълнителен лист. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.д. № 108/2006 г. по описа на ЧСИ Г. Ц. с район на действие БлОС, по което е насочено принудително изпълнение по отношение на имот на длъжника, представляващ апартамент № 2, на първи етаж от жилищна сграда, намираща се в гр. Б., ул.” Илинден” № 16. На 23.11.2006 г. в Службата по вписвания, гр. Б. е вписана възбрана върху този имот като обезпечение по принудителното изпълнение. Един ден преди вписване на възбраната- на 22.11.2006 г. длъжникът Т. Ш. и съпругата му З. Ш. се разпоредили с имота, чрез договор за покупко-продажба, материализиран в нот.акт № 67/2006 г. като го прехвърлили на ответницата Е тъща на длъжника и майка на съпругата му З. Ш. Приел е, че сключената сделка води до намаляване на имуществото на длъжника и с това се затруднява осъществяването на принудителното изпълнение на задължението. Приел е, че в случая не е налице субективния елемент от фактическия състав на чл.135, ал.1 ЗЗД, тъй като по делото не е установено знание за увреждане от страна на приобретателката на имота, която е извън кръга на лицата по чл.135, ал.2 ЗЗД.
В изложението за допускане на касационно обжалване се поставя материалноправният въпрос по приложението на чл.135 ЗЗД във връзка с установяване субективният елемент на фактическия състав на посочената норма.
Въззивният съд е приел, че за основателността на иска следва да са осъществени елементите на фактическия състав на чл.135, ал.1 ЗЗД от обективна и субективна страна- извършване на възмездно разпореждане с имота от длъжника с цел увреждане на кредитора и знание за увреждането от страна на длъжника и на приобретателя. Приел е, че приобретателката не е от кръга на посочените в разпоредбата на чл.135, ал.2 ЗЗД лица и знанието за причиняващата увреждане сделка – осуетяване възможността за ищеца да получи дължимата му се парична сума трябва да бъде доказано от ищеца. Развити са доводи от въззивния съд въз основа на събраните доказателства за това, че не е установено знанието на купувача за причиняващата увреждане сделка.
Така поставеният въпрос за елементите на фактическия състав на чл.135, ал.1 ЗЗД не обосновава приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въпросът за наличието или липсата на елементите на фактическия състав на чл.135, ал.1 ЗЗД е фактически въпрос и разрешаването му е в зависимост от установената по делото фактическа обстановка. В конкретния случай въззивният съд е приел, че знанието за увреждането у приобретателката не е доказано от ищеца, комуто е възложена доказателствената тежест. Обосноваността на извода на въззивния съд, че от събраните по делото доказателства не е установен субективния елемент на фактическия състав на чл.135, ал.1 ЗЗД касае правилността на решението, което е основание за обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
В изложението е поставен и материалноправният въпрос за приложението на презумпцията на чл.135, ал.2 ЗЗД при разпореждане от длъжника и съпругата му с имущество съпружеска имуществена общност в полза на родителите на съпруга на длъжника. Поддържа се, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото- основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване се обосновава с приложени по делото влезли в сила решения на Върховния касационен съд, с което е прието, че оборимата презумпция за знание за увреждането по чл.135, ал.2 ЗЗД, намира приложение и по отношение на юридически лица, чиито управители са братя.
Не е налице основание за допусне касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Под точното прилагане на закона се разбира еднообразното му тълкуване с оглед отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика или преодоляване на неправилната практика. В случая произнасянето от въззивния съд по въпроса знаела ли е приобретателката по договора за покупко-продажба, която е майка на съпругата на длъжника това, че купувайки процесния имот е увредила ищеца не е в противоречие с практиката на ВКС. За да приеме, че фактът на знанието не е установен съдът се е позовал на събраните по делото гласни доказателства, които е обсъдил. Приетото от решаващия съд, че купувачката не е от кръга на лицата посочени в чл.135, ал.2 ЗЗД по отношение на които знанието за увреждането се предполага до доказване на противното- съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника е в съответствие с нормата на закона. Разпоредбата на чл.135, ал.2 ЗЗД е ясна и не се нуждае от тълкуване. Купувачката на имота не е от кръга на лицата посочени в чл.135, ал.2 ЗЗД и знанието за увреждане трябва да бъде доказано от ищеца. Нормата на чл.135, ал.2 ЗЗД не може да бъде тълкувана разширително, с каквото тълкуване касаторът обосновава допустимостта на касационно обжалване, позовавайки се на решението на Върховния касационен съд в което е прието, че знанието за увреждане се предполага по отношение на юридически лица, чиито управители са братя. Братята са от кръга на лицата посочени в чл.135, ал.2 ЗЗД, а майката на съпругата на длъжника не е от този кръг и установяване на факта на знанието е въпрос на доказване. Даденото решение на поставения въпрос е в съответствие със закона и постоянната съдебна практика, поради което не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 196 от 3.06.2009г. по гр. дело № 437/2008 г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: