О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 853
София, 22.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 391/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Н. Г. от гр. С. е подала касационна жалба срещу въззивно решение на Софийския апелативен съд по гр. д. № 2392/2009 г. и приложила изложение за допускане на касационно обжалване.
Ответниците Б. Ф. от гр. К. и Д. Ф. от гр. С. молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение или да се остави без уважение касационната жалба, като неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският апелативен съд е оставил в сила решението на Софийския градски съд по гр. д. № 1095/2008 г., с което е отхвърлен предявеният от Н. Ф. против двамата ответници, иск с правно основание чл. 17 ал. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗЗД за нищожност на договор за дарение, удостоверен с нот. акт № 76/1994 г., с който Н. и Д. Ф. даряват на Б. Ф. собствения им апартамент в гр. С., придобит по време на брака им. Въззивният съд е счел искът за неоснователен, тъй-като за твърдението на ищцата за привидност на съгласието на страните по договора за дарение липсват доказателства. Наред с това решаващият съд е изложил и съображения, че твърденията на самата ищца в исковата молба сочат на неоснователност на претенцията й.
Жалбоподателката обосновава искането си за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите свързани с приложението на чл. 133, ал. 1, б.”в” ГПК/отм./ и чл. 134 ГПК /отм./, които имат решаващо значение за спора и касаят точното приложение на закона.
Доводите са необосновани, тъй-като съдът /първоинстанционният и въззивният/ се е позовал на забраната по чл. 133, б.”Б” ГПК /отм./ за недопустимост на свидетелски показания /а не на чл. 133, б.”В”/ и по този начин е приложил точно закона. Разпоредбата на чл. 133, б.”б” ГПК изключва възможността за опровергаване съдържанието на официален документ със свидетелски показания и по настоящото дело, ищцата търси съдебно признаване на такова обстоятелство – че удостовереното в нотариалния акт за дарение не отговаря на действителната воля на дарителите, която е била, че те запазват собствеността си върху апартамента, а удостовереното в акта разпоредително изявление е симулативно. Решаващият съд точно е констатирал, че не са налице предпоставките за допускане на свидетели по чл. 134, ал. 2 ГПК /отм./, тъй-като ищцата не разполага с насрещен документ, който прави вероятно твърдението й за привидност..
При това положение не може да се счита, че произнасянето на въззивния съд е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, което да бъде основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 20. 11. 2009 г. по гр. д. № 2392/2009 г. на Софийския апелативен съд по жалбата на Н. Г. Ф. от гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: