О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 853
гр.София, 15.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на десети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №561 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Д. Ц. от гр. П., против решението от 12.01.2009г., постановено по гр.д. №387/2008г. на Търговищки окръжен съд, с което е потвърдено решението от 26.09.2008г. по гр.д. №107/2008г. на Поповски районен съд, в обжалваната част, с която е уважен предявения от Н. Г. Н. от гр. П., срещу Н. Д. Ц. иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Н. Г. Н. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, в обжалваната част, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен предявения от Н. Г. Н. срещу Н. Д. Ц. иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 4067лв., представляваща половината от парични влогове, придобит в режим на СИО, с който ответницата се е разпоредила еднолично. Приел е за недоказано възражението на ответницата по иска, че паричния влог е нейно лично имущество по смисъла на чл.20, ал.1 от СК – с вложени парични средства, дарени й от родителите й преди и по време на брака.
Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Сочи практика на Върховния касационен съд, на която счита, че въззивното решение противоречи. Счита, че с въззивното решение въпросът за допустимите доказателствени средства е разрешен в противоречие с решение №108 от 08.06.1999г. по гр.д. №722/1998г. на ВКС, ІІ г.о., с което е прието, че когато единият от съпрузите се позовава на трансформация на средства, получени от дарение, допустими са всички доказателствени средства, включително и свидетелски показания. В разглеждания случай въззивният съд е допуснал гласни доказателства за установяване на трансформацията и ги е кредитирал, но е приел, че със събраните доказателства не е установена трансформацията на лични средства в паричните влогове и по-конкретно влагането на средствата. Поради това не може да се приеме, че въззивното решение е постановено в противоречие с цитираното от жалбоподателката решение. Въпросът дали се счита, че даденото от родителите на единия съпруг е дарение на него, или на двамата съпрузи,е разрешен от въззивния съд именно в съответствие с решението на ВКС, на което касаторът се позовава. Доколкото решаващите мотиви на съда са за недоказаност не на произхода, а на влагането на средствата, разрешението на този въпрос не се е отразило на крайния извод на съда за недоказаност на възражението по чл.21, ал.1 от СК.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 12.01.2009г., постановено по гр.д. №387/2008г. на Търговищки окръжен съд, по касационна жалба на Н. Д. Ц..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: