О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 854
София, 15.06. 2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №215 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Злата Г. Г. от [населено място], срещу решение от 26.10.2011г., постановено по гр.д. №1520/2011г. на Бургаски окръжен съд, с което след частична отмяна на решение от 27.06.2011г. по гр.д.№4442/2010г. на Бургаски районен съд за уважаване на предявените от Г. Е. Т. искове с правно основание чл.23, ал.2 СК и чл.29, ал.3 СК. Злата Г. обжалва и постановеното определение по чл.248 ГПК.
Жалбоподателят счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Г. Е. Т. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Частната касационна жалба е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение са уважени предявените от Г. Е. Т. срещу Злата Г. Г. иск за трансформация на лично имущество и за определяне на по-голям дял от съпружеската имуществена общност.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят не е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело по иска за трансформация на лично имущество, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
В изложението са поставени въпроси, разрешени с въззивното решение в частта по иска за определяне на по-голям дял от съпружеската имуществена общност: „основанията за определяне на по-голям дял от имуществената общност на един от съпрузите и за естеството на понятието принос”. Касаторът счита, че поставените въпроси са решени при противоречива съдебна практика и че са от значение за развитие на правото. Неоснователни са доводите за противоречие на въззивното решение с приложеното решение №212/1985г. на ВС, ІІг.о., с което е прието, че получаваните от съпруга по-високи доходи сами по себе си не са основание за определяне на по-голям дял от имуществената общност, предвид приноса на другия съпруг, изразяващ се в грижи за децата, домакинството и семейството. В разглеждания случай въззивното решение е постановено при друга фактическа обстановки – не е установен принос на другия съпруг, изразяващ се в грижи за домакинството и семейството, а от брака няма деца, поради което принос, изразяващ се в грижи за децата не е обсъждан. Не е налице противоречива съдебна практика и с оглед представеното решение №64/1988г. на ВС, ІІг.о., доколкото делата са решение с оглед на приетата за установена по всяко от тях фактическа обстановка относно всички форми на принос на всеки от съпрузите. В изложението се съдържат доводи за неправилност на изводите на съда относно приетата за установена фактическа обстановка. Тези доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
По поставените правни въпроси не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Относно приноса като критерий за по-голям дял и предпоставките за определянето му има формирана задължителна съдебна практика – ППВС №5/1972г., която е приложима и при действието на новия Семеен кодекс и не се нуждае от промяна.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Обжалваното определение, с което въззивният съд е изменил решението си в частта за разноските, като е присъдил на Т. оне неприсъдени с решението разноски, направени от него по делото. Оплакванията на жалбоподателя са за преждевременно произнасяне – счита, че съдът се произнася след като въззивното решение влезе в сила. Доводите не намират опора в закона – съгласно чл.248, ал.1 ГПК произнасянето на съда по искането за изменение на решението в частта за разноските в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му. Нормата на чл.248, ал.1 ГПК предоставя възможност на страната да поиска изменение на решението в частта за разноските от съда, който го е постановил. След произнасяне на съда по искането за изменение на решението в частта за разноските, определението по чл.248, ал.3 ГПК подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.1, т.2 ГПК. В случая са присъдени разноски, които са извършени по делото и не са присъдени с решението, поради което определението следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 26.10.2011г., постановено по гр.д. №1520/2011г. на Бургаски окръжен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА постановеното определение по гр.д. №1520/2011г. на Бургаски окръжен съд по чл.248 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: