О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 854
София, 29.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 28.11 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №4238/2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 и чл.274, ал.1,т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от В. К. Б. и М. Н. Б., чрез адвокат В. В., с вх.№ 9685 от 03.09.2013 г. на Софийския апелативен съд, срещу определение от №1836 от 05.08.2013 г. по гр.д.№3059/2013 г. на Софийския апелативен съд, 2 състав, с което е потвърдено определение №2640/04.07.2013 г. по гр.д.№197/2013 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателите с правно основание чл.389 ГПК, с която е искано да се допусне обезпечение по предявените от „Р./България/” ЕАД срещу тях искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК чрез налагане на обезпечителна мяра- спиране на изпълнението. Първоинстанционният съд е приел, че настоящите жалбоподатели, в качеството им на ответници по така предявените искове, не са активно легитимирани да искат допускане на обезпечение по тях. Спиране на изпълнението по изпълнителното дело, образувано въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, жалбоподателите са могли да искат по реда на чл.420 ГПК. С обжалваното въззивно определение Софийският апелативен съд е възприел тези изводи на Благоевградския окръжен съд. Оставил е и без разглеждане искането на жалбоподателите за отправяне на преюдициално запитване по приложението на Директива 93/13/Е. с оглед възможността за спиране на изпълнението в исковото производство при издадена заповед по чл.417, т.2 ГПК с цел защитата на потребителя при оспорването от него на клаузи от договора за кредит като неравноправни.
Частните жалбоподатели подържат, че обжалваното определение е постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Формулират следните правни въпроси, спрямо които подържат допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК: 1/”Може ли ответникът по иска по чл.422 ГПК да иска допускане на обезпечителна мярка- спиране на действията на съдебния изпълнител по реда на чл.389 ГПК?; 2/ „Правната норма на чл.420 ГПК изключва ли приложението на чл.389 ГПК” и 3/ „В случай, че длъжникът няма правно основание да иска спиране на принудителното изпълнение по реда на чл.420 ГПК, при спор за неравноправни клаузи, има ли процесуална възможност и на кое правно основание по иска по чл.422 ГПК може да иска спиране. Позовава се на постановяване на обжалваното определение в противоречие с решение от 14.03.2013 г.по д.С-415/11 на Съда на ЕС.
Ответникът „Р.”/България/ АД оспорва основанията за достъп до касация, а по същество- основателността на частната жалба.
Частната касационна жалба е процесуално допустима. Тя е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, както и на обжалване пред ВКС по реда на чл.274, ал.2 ГПК в частта, с която е оставено без разглеждане искането за отправяне на преюдициално запитване.
І. По частната касационна жалба с правно основание чл.274 ал.3,т.1 ГПК.
Обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационен контрол. Съгласно препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК, основание за допускане на обжалваното определение до касационен контрол е наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Поставените от касаторите общотеоретични правни въпроси за съотношението на общите разпоредби на чл.389 ГПК за спиране на изпълнението към тези по чл.420 ГПК не са обусловили конкретните правни изводи на въззивния съд. Невъзможността за жалбоподателите да искат налагане на обезпечителната мярка по смисъла на чл.397, ал.1,т.3 ГПК-спиране на изпълнението, Софийският апелативен съд е обосновал с качеството им на ответници по иска по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК. Само за пълнота се е позовал на нормата на чл.420, ал.2 ГПК, регламентираща правото на длъжника в заповедното производство да иска спиране на изпълнението. Отправеното питане в третия формулиран въпрос за процесуалната възможност на ответника по иска по чл.422 ГПК да иска спиране на изпълнението, с оглед защитата му срещу принудителното изпълнение да приключване на спора, е насочен към евентуално бъдещо законодателно уреждане на тази хипотеза, липсата на което не може да бъде заменено чрез практика на ВКС.
Не е налице и подържаният допълнителен критерии за достъп до касация- този по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Нормата на чл.389 ГПК е ясна и категорична и не се нуждае от изправително тълкуване. Съгласно нея законът не предоставя на ответника в исковия процес правото да се ползва от обезпечителното производство. То е предназначено да се попречи на ответника да осуети целената от ищеца защита на спорното право/арг. от чл.391 ГПК/, чрез налагане на предвидените в чл.397 ГПК обезпечителни мерки.
ІІ.По частната жалба с правно основание чл.274, ал.2 ГПК.
Частната жалба е неоснователна. Правилно Софийският апелативен съд е оставил без разглеждане искането на жалбоподателите за отправяне на преюдициално запитване. Въпросите, които са поставени от жалбоподателите в частната им въззивна жалба, а именно за „спиране изпълнението на издадената заповед за изпълнение по реда по чл.417, т.2 ГПК, когато са налице възражения за наличие на неравноправна клауза”, дали „отказът да се спре изпълнението не представлява очевидно ограничаване на защитата на потребителя, доколкото води до накърняване на правото му да спре продажбата на ипотекираното недвижимо имущество, въпреки оспорването на клаузи като неравноправни”, както и за изясняване „съдържанието на понятието „неравноправие” по отношение на едностранно установяване от кредитодателя на механизми за определяне на задължение посредством „извлечение от сметка” са извън предмета на запитването, очертан в чл.628 ГПК. Отговорите на така поставените въпроси са дадени от националните процесуалноправни норми, които не могат да бъдат предмет на преюдициалното запитване. Съгласно чл.234, ал.2 Д. национална юрисдикция на страна-членка може да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕО, ако прецени, че й е нужно преюдициално заключение по въпрос на общностното право, за да постанови решението си/арг.от чл.629, ал.3 ГПК/. При това , както правилно е отбелязал в мотивите си Софийският апелативен съд, компетентен да отправи запитването е съдът, който формира своето вътрешно убеждение, за да реши делото.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1836 от 05.08.2013 г. по гр.д.№3059/2013 г. по гр.д.№3059/2013 г. на Софийския апелативен съд, 2 състав в частта, с която е потвърдено определение №2640/04.07.2013 г. по гр.д.№197/2013 г. на Благоевградския окръжен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение №1836 от 05.08.2013 г. по гр.д.№3059/2013 г. по гр.д.№3059/2013 г. на Софийския апелативен съд, 2 в останалата част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: