О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 854
гр. София, 07.11.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 1038 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу решение № 8774 от 30.12.2013г. по гр.д. № 9268/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 15.02.2013г. по гр.д. № 7439/2012г. на Софийски районен съд, 25-ти състав, за осъждане на касатора да предаде на [фирма], на основание чл.233, ал.1, изр. 1-во ЗЗД, държането на недвижим имот, предмет на договор за наем от 01.03.2007г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск, съответно се поддържа, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по жалбата, [фирма], счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на решението, а при допускането му иска потвърждаване на атакувания акт, като правилен. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не е налице недопустимост на обжалвания акт, тъй като първоинстанционният съд не се е произнесъл по непредявен иск. Посочено е, че от изложените в исковата молба обстоятелства е видно, че се касае до иск с правно основание чл.232, ал.1 ЗЗД за връщане на отдаден под наем имот, а начинът на формулиране на петитума – за възстановяване на владението, а не на държането, както е присъдил районният съд, е без значение за правната квалификация на иска. Решаващият състав е счел за неоснователни и оплакванията във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушение в първоинстанцинното производство. Изложил е съображения, че отказът на СРС да допусне двама свидетели на ответника по иска е правомерен, тъй като със същите се цели доказване на обстоятелството, че ответникът редовно е заплащал на ищеца ежемесечната наемна цена, което обстоятелство не може да се доказва със свидетелски показания, предвид забраната по чл.164, ал.1, т.4 ГПК и установяване на задължения в сключения между страните писмен наемен договор. Според въззивния съд, въпреки, че представените от ищеца в съдебното заседание на 01.02.2013г. писмени доказателства са приети в нарушение на чл.312, ал.2 ГПК, като представени след изтичането на едноседмичният срок, течащ от връчването на ищеца на препис от доклада по чл.312, ал.1 ГПК, доколкото те са ирелевантни за основателността на иска и не са обсъждане в решението на първата инстанция, процесуалното нарушение не се е отразило на правилността на решението. Прието е, че противно на доводите в жалбата, ответникът не е направил искане по чл.183 ГПК по отношение на всички представени към исковата молба писмени доказателства, а единствено на договора за наем, но дори и за него искането е било преклудирано, тъй като не е направено своевременно – в срока за отговор по чл.131, ал.1 ГПК или в срока по чл.312, ал.2 ГПК. Според решаващия състав, без значение за правилността на решението е и обстоятелството, че районният съд не се е произнесъл по молбата на ответника по иска – настоящ касатор, за поправка на протокола, поради това, че в молбата се твърди единствено неправилно протоколиране на изявлението му относно доклада, което не се отразява на обосноваността на фактическите констатации в обжалваното решение.
Съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК е повторение на посочените в жалбата оплаквания. Поддържа се, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено по непредявен иск, съответно неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според жалбоподателя, неправилно въззивната инстанция е приела, че първиинстанционният съд не е нарушил равенството на страните в процеса, като не е осигурена възможност на ответника за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото. Касаторът не възприема становището на втората инстанция, че допуснатото нарушение за представяне и приемане на нови доказателства, които са преклудирани, не е довело до неправилност на решението на районния съд. Жалбоподателят се позовава и на нарушение на разпоредбата на чл.183 ГПК и чл.151, ал.1 ГПК. Във връзка с част от оплакванията, касаторът сочи решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, поради което в тази част е налице позоваване на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на евентуална недопустимост на обжалвания съдебен акт, като постановен по непредявен иск. Правната квалификация на иска се определя въз основа на наведените в исковата молба обстоятелства, от които ищецът извежда претенцията си. В конкретния случай, което не се оспорва и от касатора, искането за връщането на фактическата власт върху имота се основава на твърдения на ищеца за прекратяване на наемно правоотношение и невръщане от наемателя на вещта, предмет на наемния договор. Направената от ищеца неправилната правна квалификация на осъществяваната от бившия наемател фактическа власт като владение, вместо държане, не обвързва съда, поради което въз основа на нея не може да се приеме, че с произнасянето си за връщане на държането на вещта съдът е излязъл извън предмета на спора.
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правният въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай обжалващата страна само формално е изпълнила изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочила, кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен, съответно процесуалноправен въпрос, обусловил уважаването на предявения срещу него иск по чл.233, ал.1 ЗЗД. Изложението изцяло преповтаря съдържащите се в касационната жалба оплаквания по отношение на извършени от първата и втората инстанции съществени процесуални нарушения. Правилността на обжалвания акт, обаче, не може да бъде предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Основанията за касиране на обжалваното въззивно решение по чл.281, т.3 ГПК са различни от основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК, поради което могат да бъдат взети предвид едва при осъществяването на касационния контрол по чл.290 ГПК т.е. само, ако решението бъде допуснато до касация.
Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно цитираното тълкувателно решение, съставлява самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол на атакувания акт, без да е необходимо обсъждане от съда на наведената от касатора допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8774 от 30.12.2013г. по гр.д. № 9268/2013г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.