О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 854
гр.София, 15.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №365 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. А. К. и С. Д. К., двамата от гр. Ч., чрез пълномощника си адв. Р, против решението от 24.11.2008г., постановено по гр.д. №473/2008г. на Окръжен съд-Смолян, с което е оставено в сила решението от 21.04.2008г. по гр.д. №269/2007г. на Районен съд-Чепеларе, с което е уважен предявения от Ц. В. И. от гр. Ч., срещу Д. А. К. и С. Д. К. иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД.
Касаторите считат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Ц. В. И. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявения от Ц. В. И. срещу Д. А. К. и С. Д. К. иск за обявяване за окончателен на сключения на 03.10.2006г. между Д. А. К. и С. Д. К. като продавачи и Ц. В. И. като купувач, предварителен договор за продажба на недвижим имот от 03.10.2006г., представляващ анекс към сключения между тях предварителен договор на 04.05.2004г., с който Д. А. К. и С. Д. К. продават на Ц. В. И. 2/9 ид.части от УПИ * в кв.13 по плана на гр. Ч., ведно с построения в него северен гараж със застроена площ 17кв.м., при обща цена в размер на сумата 6000лв., чест от която в размер на 1200лв. е заплатена в брой при подписване на предварителния договор, при условие, че Ц. В. И. в двуседмичен срок от влизане в сила на решението заплати на Д. А. К. и С. Д. К. сумата от 4800лв. от общата цена от 6000лв., включително и чрез евентуално прихващане на заплатени от нея за сметка на К. задължения към държавата и община Ч..
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите, за да обосноват допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поддържат, че въпросът за приложението на чл.33, ал.1 от ЗС в производството по иск за обявяване на предварителен договор за окончателен, е решаван противоречиво от съдилищата. Съгласно чл.33, ал.1 от ЗС съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице, само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. С атакуваното решение въззивният съд е приел, че представянето на писмени доказателства по чл.33, ал.1 от ЗС в производството по чл.19, ал.3 от ЗЗД не е необходимо, тъй като искането на съсобствениците да придобият дяла на продавача-съсобственик не може да се реализира по силата на този договор или в това производство. Въззивното решение е съобразено с трайната практика на ВКС по релевирания от касаторите въпрос, поради което позоваването на приложеното решение №77 от 04.04.2005г. по гр.д. №185/2004г. на Великотърновски окръжен съд, което не е съобразено с установената практика на ВКС, не може да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК на въззивното решение. Доводите на касаторите, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, също са неоснователни, с оглед наличието на установена практика на ВКС.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване и по втория и третия от релевираните въпроси. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторите само са посочили това основание, но не са се позовали нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице по отношение на нормата на чл.298, ал.1 от ГПК/отм./, която е ясна и не се нуждае от тълкуване и по приложението й има установена практика на ВКС. Въпросът за проверката по чл.264, ал.1 от ДОПК за непогасени публични задължения на прехвърлителя не е относим към проверката за предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, а е последица от преценката, че тези предпоставки са налице. Съгласно чл.298, ал.3 от ГПК/отм./ съдът не издава препис от решението, докато ищецът не докаже, че са заплатени публичните задължения на праводателя му, което е отразено в потвърденото от въззивния съд първоинстанционно решение. Няма неяснота и по отношение на нормата на чл.20 от ЗЗД, по приложението на която също има установена практика на ВКС. Има установена практика и по въпроса, че когато се касае за прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот, той се индивидуализира според актуалното му регулационно положение, в съответствие с което е постановено и потвърденото от въззивния съд първоинстанционно решение.
С оглед изложеното касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 24.11.2008г., постановено по гр.д. №473/2008г. на Окръжен съд-Смолян, по касационна жалба на Д. А. К. и С. Д. К..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: