4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 855
Гр.София, 17.11.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1917 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 142/22.01.15г., постановено по т.д.№ 2101/14г. от Софийския апелативен съд, с което потвърдено решение № 1373/29.07.13г. по т.д.№ 330/12г. на Софийския градски съд в частта за обявяване за недействителна на основание чл.647, т.7 ТЗ /чл.647, т.6 ТЗ в редакцията след изменението с ДВ бр.20/13г./ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н./, [населено място] извършената от последния непарична вноска /апорт/ в капитала на [фирма] на изчерпателно описани недвижими имоти и е осъдил [фирма] да предаде на основание чл.108 ЗС на [фирма] /н./, представлявано от синдика Р. Т., владението на същите недвижими имоти.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответниците [фирма] /н./, [населено място] и Р. Т. в качеството си на синдик на [фирма] /н./ оспорват жалбата.
Третите лица помагачи К. Л., Република И., П. Р. С., Обединено кралство Великобритания и С. И., М. У., Обединено кралство Великобритания и С. И., НехаДженкай Ер П., Обединено кралство Великобритания и С. И. и Тамасин Калоу, Обединено кралство Великобритания и С. И. оспорват жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, в която е прието, че длъжникът в производството по несъстоятелност [фирма] е извършил на 11.02.10г. непарична вноска в капитала на [фирма] на недвижими имоти, срещу която е записал 22000 дяла, както и с договор от 07.01.10г. е придобил правото на собственост върху 100 % от капитала на това дружество. Решението за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] е постановено на 18.01.12г., като разпоредителната сделка с недвижимите имоти (непаричната вноска) е извършена в т.нар. „подозрителен период” по смисъла на чл.647, т.6 ТЗ, като двете дружества ( [фирма] и [фирма]) са имали качеството на свързани лица по смисъла на П..1, ал.2 от ДР на ТЗ с оглед на притежаването от вносителя на 100 % от дяловете в капитала на приемащото дружество. Съставът на Софийския апелативен съд е обсъдил и възражението на [фирма] за липса на основание да се приеме, че апортът уврежда кредиторите на несъстоятелността. Изложени са съображения, че съгласно разпоредбата на чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на кредиторите му, а по силата на трансформацията на недвижимото имущество в дружествени дялове се стига до затрудняване удовлетворяването на кредиторите, тъй като тези дялове в парично изражение имат определяема, неконстантна стойност в зависимост от търгуемостта им. Обоснован е извод за наличие на увреждане на кредиторите независимо от обстоятелството доколко към момента на извършване на апорта стойността на дяловете е отговаряла на пазарната стойност на апортираните имоти.
Касаторът поставя на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпросите: „Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото и да мотивира изводите си на наличие на надвишаване на даденото по атакуваната сделка в сравнение с полученото по нея, като основание за успешното провеждане на отменителния иск по чл.647, т.7 ТЗ?”, „Наличието на евентуална неравностойност съставлява ли самостоятелно основание за прогласяване на относителна недействителност?” и „ В случай, че се приеме, че е налице неравенство между даденото и полученото по сделката, следва ли да се изложат съображения от съда – в мотивите на обжалваното решение относно това защо приема, че конкретното несъответствие в даденото с полученото по сделката е значително?”.
Настоящият състав на І търговско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Материалноправният или процесуалноправният въпроси са винаги специфични за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същите следва да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, както и трябва изрично да бъдат посочени от касатора. Бланкетното позоваване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния спор.
Първият и третият въпроси, независимо че са поставени като процесуални въпроси, свързани с обсъждането от въззивния съд на доказателствата по делото и излагането на мотиви в решението, са обвързани от касатора с доводите му за липсата на неравностойност на престациите между даденото и полученото по атакуваната с отменителния иск разпоредителна сделка. Посочените доводи са изведени и като самостоятелен материалноправен втори въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Всички тези въпроси не са обсъждани от състава на апалативния съд и не е следвало да са предмет на разглеждане във въззивното производство. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният иск по чл.646, ал.2, т.4 /отм./ ТЗ, за който биха били от значение поставените от касатора правни въпроси, като решението на съда по несъстоятелността в тази част не е било обжалвано с въззивна жалба. В този смисъл въведените правни въпроси са изцяло извън предмета на спора, нямат значение за правилното произнасяне от въззивния съд и съответно нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Отговорът на заявения втори въпрос за наличието на евентуална неравностойност, която би съставлявала самостоятелно основание за прогласяване на относителна недействителност, би представлявал изследване на елементите на фактическия състав на друг иск за недействителност или въвеждане по тълкувателен път на основания за недействителност, които не са уредени в приложимата правна норма.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за настоящото производство не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 142/22.01.15г., постановено по т.д.№ 2101/14г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.