4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 855
София, 19.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 08.06.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 959 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 534 от 31.03.2011 год., по гр.д.№ 144/2011 год., с което след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 889/ 20. 11. 2009 год., по гр.д.№ 61/2007 год., са отхвърлени предявените от касатора, в качеството му на ищец, срещу [фирма], гр.София обективно кумулативно съединени искове по чл.327, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 14 430 лв., представляваща неизплатено задължение за доставка на описаната във фактура № 2363/30.09.2003 год. стока, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на исковата молба – 12.01.2007 год. до окончателното и изплащане и по чл.86, ал.1 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за забавено плащане на дължимата покупна цена за периода 30.09.2003 год.- 12.01.2007 год. в размер на 5 887 лв., като в тежест на ищеца са присъдени и направените от ответника деловодни разноски от 1507 лв. за двете инстанции.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона- чл.327, ал.1 ТЗ и на съществените съдопроизводствени правила, свързани с преценката на събрания по делото доказателствен материал- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Позовавайки се на допуснати от въззивния съд процесуални нарушения и несъответствие на изградените правни и фактически изводи с доказателствения материал по делото, касаторът обосновава достъпа до касационен контрол с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като твърди, че отговорът на касационната инстанция на „юридически значимите за делото въпроси, възникнали при разглеждане на настоящия правен спор: „При преценката си по същество на предявения иск, задължен ли е решаващия съд да анализира извършените счетоводни записвания в счетоводството на получателя на стоката, при изрично възражение за липса на доставка?; При установено осчетоводяване на издадената фактура, с последващо ползване на данъчен кредит и при изрично потвърждение на паричното задължение, необходимо ли е доказване реалното предаване на доставената стока? и Липсата на подпис на законния представител на получателя по издадената фактура, основание ли е да се приеме, че липсва реално предаване на описаната стока, щом задължението е осчетоводено, а получателят е ползвал данъчен кредит по фактурата?”, ще е от значение за развитие на правото и в частност на правоприлагането по всички спорове, които касаят осъдителни искове за заплащане на търговски доставки, когато предаването на стоката не се удостоверява с фактура”.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал. 1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на ясна и точна формулировка на релевантния за изхода на делото правен въпрос, като алтернативно излага и съображения срещу основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за недоказано, съобразно въведената с чл.154, ал.1 ГПК доказателствена тежест, наличието на сключен между страните договор за търговска продажба, който да е материализиран в съставената от ищеца, като доставчик, фактура № 2336/30.09.2003 год., чиято доказателствена сила на частен свидетелстващ документ, при данните от заключението на изслушаната и приета без възражения съдебно- графологическа експертиза, е успешно оборена от ответника и довела до изключването му от доказателствения материал по делото.
Изложени са съображения, че при липсата на ангажирани в хода на делото доказателства за реално доставяне на отразените количества на ответното ТД, извън процесната фактура, вкл. складови разписки, приемателни протоколи и пр.други счетоводни или изходящи от страните документи, то само по себе си, счетоводното отразяване на същата в счетоводството на купувача, не би могло да обоснове правен извод, че процесната сделка е била сключена и продавачът е изпълнил задължението си да предаде доставената стока във фактическата власт на последния и то във фактурираните количества и вид.
Като допълнителен аргумент, който подкрепя приетите за установени факти, въззивния съд е счел приложеното по делото и неоспорено писмено доказателство – двустранно подписан протокол между [фирма] и трето на възникналия правен спор лице – „Д. ТИ ПЛАСТ” ООД, управителят на последното от които е и управител на ищцовото ТД. Следователно от обстоятелството, че в съдържанието на документа за краен получател на същата тази стока е посочено ЮЛ, различно от ответника, в каквато насока са били и твърденията на законния представител на [фирма], вкл. обективирани в отправеното до ищеца писмо, според решаващата инстанция, следва, че се касае за извършена единствено документално сделка и липсата на реално изпълнение на задължението на ТД -продавач спрямо ответника, изключва в тежест на последния, да е надлежно възникнало задължение за плащане на покупна цена, която до може успешно да бъде съдебно претендирана.
Следователно от решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт се налага правен извод, че поставените от касатора процесуалноправни въпроси, макар и да отсъства изрично произнасяне по тях от страна на въззивния съд, като свързани с извършени от същия процесуални действия, които обуславят правилността на крайния правен резултат, по начин неблагоприятен за ищеца, се явяват релевантни по см. на чл.280, ал.1 ГПК, с което основополагащата главна предпоставка за достъпа до касационен контрол е доказана.
По отношение на същите не е осъществено поддържаното от касатора основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Освен, че за аргументацията на последното „значимостта на произнасянето на ВКС” е ирелевантна, тъй като не отговорът на касационната инстанция следва да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, в тяхното кумулативно единство, както е разяснено в задължителните за съдилищата постановки в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС и само това несъответствие е достатъчно, за да бъде отказано обсъждането му от касационната инстанция, то дори и същото да бъде игнорирано, обстоятелството, че по поставените от касатора въпроси на процесуалното право съществува задължителна съдебна практика, създадена при действащия ГПК, изразена в решения на ВКС: № 109 от 07.09.2011 год., по т.д.№ 465/2010 год. на ІІ т.о.; № 46/ 2009 год., по т.д.№ 454/2008 год. на ІІ т.о. и № 44/2009 год., по т.д.№ 447/2009 год., която няма необходимост да бъде изоставена, за да бъде възприета различна и според която правните последици от извършено в счетоводството на купувача осчетоводяване на неподписаната от последния фактура и осъществено от същия ползване на данъчен кредит, съответно плащане на ДДС, могат да бъдат ценени наред с останалите доказателства по делото, като своеобразно извънсъдебно признание По този начин в случая е процедирал и въззивният съд, обсъждайки всички относими към процесната доставка, обективирана в съставената от ТД- продавач фактура, доказателства.
Що се касае до обосноваността на изградените въз основа на извършената преценка на доказателствения материал правни и фактически изводи на решаващата инстанция, то тя, относима към правилността на обжалваното решение не подлежи на контрол в производството по чл.288 ГПК, имащо за предмет селектиране на касационните жалби.
С оглед изхода на делото в касационната инстанция и заявената своевременно от ответника претенция за заплащане на направените в същото деловодните разноски, възлизащи на сумата 840 лв., платен адвокатски хонорар за осъществената правна защита, съгласно приложения договор от 24.08.2011 год., следва на осн. чл.78, ал.3 ГПК, тези разходи да му бъдат присъдени.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 534 от 31.03.2011 год., по гр.д.№ 144/2011 год., по описа на с.с..
ОСЪЖДА ТД [фирма], [населено място] да заплати на ТД [фирма] , [населено място] сумата 840 лв./ осемстотин и четиридесет лева/, деловодни разноски за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: