ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 855
С., 22.06. 2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.С. гр. дело № 1182 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат В. като процесуален предстватиле на Регионална ветеринарномедицинска служба /Р./ Б. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд /БОС/ от 04.І.2010г. по в.гр.д. № 327/2010г.
Ответницата по касационната жалба Я. Г. Н. от [населено място] в отговора си по чл.287 ал.1 от ГПК е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение БОС е потвърдил решението на Бургаския РС от 23.ХІІ.2009г. по гр.д. № 1611/2009г., с което са уважени предявените от Я. Г.Н. срещу Р. Б. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ. Въззивният съд е приел, че на 08.ХІІ.2008г. на ищцата е връчено едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника за длъжността “гл.специалист сектор “Ветеринарно-санитарна експертиза” в о-л ЛДК” поради съкращение. Срокът на предизвестието е изтекъл на 08.І.2009г., но тъй като ищцата е била в отпуск по болест, трудовият договор се счита прекратен на 12.І.2009г. Тя е била трудоустроена, тъй като е прекарала два исхемични мозъчни инсулта и й е определена 50% по решение на ТЕЛК № 1231/04.V.2006г. и 20% по решение на ТЕЛК № 923/18.ІV.2007г. неработоспособност поради общо заболяване, поради което се е ползвала със закрилата по чл.333 от КТ. На 04.ХІІ.2008г. е дадено разрешение от ИТ по чл.333 ал.1 т.2 от КТ. С ЕР на ТЕЛК № 84/08.І.2009г. е констатирано отпадане на основанията за трудоустрояване и за правото на закрила. Това решение е било обжалвано от ищцата, административното производство е висящо, подаването на жалбата спира изпълнението на решението, то не е влязло в сила. С оглед на това при връчване на предизвестието работодателят не е спазил закрилата по чл.333 ал.2 от КТ –за предварително вземане на мнение на ТЕЛК, поради което прекратяването на трудовото правоотношение е незаконно.
В изложението на Р. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд взел становище относно наличието на обстоятелства /без да обсъди пълно, всестранно и съвкупно събраните доказателства/, обосноваващи, че липсва спазване на процедурата по закрила по чл.333 ал.1 и ал.2 от КТ. От систематичното място на тези разпоредби следва, че не е задължително въведена поредност на мнението на ТЕЛК и разрешението на ИТ, а единственото изискване е те да са получени от работодателя преди уволнението. А и след като работникът е представил решение на ТЕЛК, сочещо за негова трудоспособност, това е достатъчно дори и да освободи работодателя от провеждане на процедура по чл.333 от КТ. Сочат се хипотезите за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл.280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК, като не се представя съдебна практика.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай касаторът е релевирал в изложението си един въпрос – въведена ли е задължителна поредност на мнението на ТЕЛК и на разрешението на Инспекцията по труда, обуславяща законосъобразност на процедурата по закрилата при уволнение по чл.333 от КТ. По такъв въпрос, обаче, въззивният съд не се е произнасъл. Решаващият извод в атакуваното решение е несъобразяване на уволнението с изискванията на чл.333 ал.2 от КТ за вземане на мнение на ТЕЛК към момента на връчване на предизвестието, тъй като решението на ТЕЛК от 08.І.2009г., констатиращо отпадане на основанията за трудоустрояване и за закрила при уволнение, не е било влязло в сила. Въпрос по този извод, обаче, касаторът не е заявил, а, както вече бе посочено, това настоящата инстанция не може да стори служебно. При това положение не е налице основната предвидена в закона предпоставка за допускане на касационно обжалване, поради което такова не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ответницата по касация разноски не се присъждат, тъй като тя не е представила доказателства да е направила такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Б. окръженсъд № 38 от 01.ІV.2010г. по гр.д. № 327/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: