О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 855
гр. София, 25.11.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на единадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№613 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Й. Л. срещу решение №148 от 16.11.2015 г. по в.т.д.№301/2014 г. на ОС Шумен. С обжалваното решение е потвърдено решение №174 от 12.03.2013 г. по гр.д.№536/2012 г. на РС Шумен, с което са отхвърлени предявените от Д. Й. Л. срещу [фирма] искове за прогласяване на нищожност на клаузи от два броя договори за особен залог от 31.08.2007 г. и от договор за особен залог от 02.04.2009 г., както и исковете за прогласяване на нищожност на действия на [фирма] по пристъпване на изпълнение върху заложеното имущество.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и поради необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са налице селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК: 1. Заложният кредитор ограничен ли е от процедурата, регламентирана по чл.36 и сл. от ЗОЗ и следва ли да се спазват конкретните правила по чл.39 от ЗОЗ, включително депозитарят да изготвя предварителен и окончателен списък на лицата, имащи право да участват в разпределението на сумите, който да бъде съобщен на залогодателя и в кой момент следва да се впише пристъпването към изпълнение върху заложеното имущество – след като то вече е започнало /какъвто е случаят/ или преди това, с оглед осъществяване правото на защита на длъжника залогодател. 2. Води ли до нищожност на договора за особен залог и на самата продан нарушението на процедурата по чл.36 от ЗОЗ, изричното им игнориране /видоизменяне/ в договора, накърнявайки принципа, регламентиран с правната норма на чл.37, ал.3 от ЗОЗ – грижата на добрия търговец, както и обстоятелството, че заложният кредитор продава заложената вещ на цена, многократно по-ниска от действителната й пазарна стойност или е само предпоставка за търсене на вреди по общия искове ред.
Ответникът по касация [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че клаузите от трите договора за особен залог /предвиждащи продажбата на заложените вещи да се извършва на публичен търг с явно наддаване, при начална цена, определена от банката с грижата на добрия търговец и публикуване на условията на търга в поне един регионален всекидневник по седалището на залогодателя, както и че по свое усмотрение банката може да продаде заложените вещи чрез преговори с потенциални купувачи по цени, договорени от банката съобразно пазарните условия, вместо продажба чрез търг/, чиято действителност се оспорва с предявените искове по чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, са идентични по съдържание. Посочил е, че не са налице поддържаните от ищеца основания за недействителността на тези клаузи, тъй като не се установява противоречието им с разпоредбите на чл.32, ал.5 от Закона за особените залози и чл.143 т. 2 и т. 9 от Закона за защита на потребителите, а договорите не са сключени при липса на съгласие. По отношение на иска по чл.36 от ЗОЗ, вр. чл.439 от ГПК за обявяване за незаконосъобразни и нищожни действията на [фирма] по пристъпване към изпълнение върху заложено имущество, въззивният съд е изложил съображения, че процедурата за предаване на заложеното имущество не е нарушена, тъй като в конкретния случай вещите не са били в разпореждане на съдебен или публичен изпълнител, а във владение на ищеца като длъжник и залогодател, от когото банката заложен кредитор ги е поискала със съобщения, получени от ищеца на 31.10.2011 г. Навел е доводи, че заложният кредитор е спазил поредността на съвкупността от действия, с които обявява в Централния регистър на особените залози по реда на чл.32 ал.3 от ЗОЗ, и на длъжника по реда на чл.33 ал.1 от ЗОЗ начало на изпълнението върху заложеното имущество – вписването на пристъпването към изпълнение в регистъра и съобщаването на длъжника. Мотивирал се е, че твърденията на ищеца за нарушаване на правото му по чл.39 ал.8 от ЗОЗ да получи информация за извършваната продажба, са голословни, а тези, че не му е бил предявен списък по чл.39 ал.1 от ЗОЗ, са неверни, тъй като такива списъци за всеки от учредените особени залози, по които е било пристъпено към изпълнение, са били изготвени и връчени на ищеца на 31.10.2011 г., като му е била предоставена възможност да вземе становище по изготвените списъци по чл. 39 от ЗОЗ, а с оглед липсата на постъпили становища, тези списъци са придобили качеството на окончателни списъци по смисъла на ал.4 от същия член.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК въпроси не са обусловили решаващата воля на въззивния съд. С първия от въпросите касаторът предпоставя възприето в обжалваното решение становище за извършено от ответника нарушение, изразяващо се във вписване на пристъпване към изпълнение, след като същото вече е започнало, както и че окончателен списък по чл.39, ал.8 от ЗОЗ не е съставен и не е връчван на ищеца, което не само, че не е прието от въззивния съд, а в решението изрично е посочено, че предвидената в закона поредност от действия е спазена, както и че предвид липсата на постъпили становища по списъците по чл.39, ал.1 от ЗОЗ, то същите са станали окончателни. Доколко изложените съображения и направените въз основа на тях изводи са обосновани е въпрос, отнасящ се до правилността на решението, която обаче не е основание за допускането му до касационно обжалване. За пълнота следва да се посочи, че спрямо този въпрос не се установява наличие и на поддържаните селективни основания – касаторът не е посочил задължителната практика на ВКС, която счита, че е била нарушена от съда, а позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК е бланкетно, без да са изложени доводи за значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От друга страна в обжалваното решение не се съдържат изводи за липсата или наличието на положена от ответника грижа на добрия търговец при продажбата на заложените вещи, а също и каквито и да е било изводи относно размера на цената, при която вещите са продадени, поради което и вторият от поставените въпроси не може да се счете за обуславящ изхода на делото.
Предвид изхода на правния спор, касаторът дължи на ответника по касация на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 500 лв., направени разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №148 от 16.11.2015 г. по в.т.д.№301/2014 г. на ОС Шумен.
ОСЪЖДА Д. Й. Л. [ЕГН] да заплати на [фирма][ЕИК] сумата от 500 лв., разноски пред ВКС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.