О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 855
С.,26.09.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 434 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от В. С. В.,И. Г. В.-Ц. и Н. Г. В. срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд, постановено на 19.01.2011г. по гр.д.№525/2010г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което са отхвърлени предявените от тях срещу Е. В. Д.,И. В. Д.,В. М. С.,В. М. Д.,Г. С. Г.,И. П. Д. и Д. П. П. искове с правно основание §4и ПЗР ЗСПЗЗ за установяване по отношение на ответниците,че договорите,от които черпят вещни права за части от имот пл.№* в кв.* по плана на вилна зона “З.”,а именно 390кв.м.,включени в УПИ *; 120кв.м.,включени в УПИ * и 60кв.м.,включени в УПИ * са нищожни.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и приложението на §4и ПЗР ЗСПЗЗ,по които според касаторите е налице противоречива практика на съдилищата.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Г. С. Г.,И. П. Д. и Д. П. П. изразяват становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба В. М. С.,И. В. Д. и Е. В. Д. изразяват становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.Претендират заплащане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че приложното поле на разпоредбата на §4и ПЗР ЗСПЗЗ обхваща случаите,когато правото на собственост не може да бъде възстановено,тъй като е извършен законен строеж преди 01.03.1991г.,но при осъществяване на придобиването не от собственика е допуснато нарушение на действали към момента на извършване на сделката нормативни актове,т.е. визират се само застроените имоти,с оглед на което лицата не могат да получат защитата, произтичаща от разпоредбата на чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ.
Прието е,че основателността на иска по §4и ПЗР ЗСПЗЗ се обуславя от наличието на следните предпоставки:земята да е била прехвърлена от несобственик и това да е станало в нарушение на нормативни актове.В случая е прието,че такива предпоставки не са налице-продажбата на парцел *в кв.* по регулационния план на курорта “З.”, [населено място] в полза на М. К. Д. е извършена по реда на чл.20 ЗСГ с н.а.№65/1979г. въз основа на писмено искане на председателя на ИК на ОбНС въз основа на предложение на председателя на АПК по реда на чл.37 ППЗСГ/отм./ в ред.на ДВ.бр.45 от 1973г.,в което е посочена по-ниска цена от определената с протокола от 12.03.1979г. на комисията по чл.34 ППЗСГ,но в съответствие с възможността по чл.37 ППЗСГ. Продажбата е извършена при спазване на установената в чл.16,ал.1 ЗСГ/отм./ в редакцията на ДВ.бр.26 от 1973г.,процедура чрез общинския народен съвет по местонахождението на имота,който определя цената и купувача. Прието е,че липсата на акт за държавна собственост не може да доведе до извода,че държавата не е носител на правото на собственост,тъй като съставянето на такъв акт има само доказателствено значение,но не води сам по себе си до възникване на право.
Прието е,че договорът от 01.09.1983г. за отстъпване на право на строеж на Г. С. Г. и П. Д. П. върху парцел * в кв.* по плана на курорта “З.” не е нищожен,тъй като част от имот пл.№* с площ от 120кв.м. е била придадена към държавния парцел по силата на дворищнорегулационния план от 1964г. и така собственик на имота към момента на сключване на договора е била държавата на основание непосредственото отчуждително действие на плана /чл.39,ал.3 ЗПИНМ-отм./. Извършеното учредяване на правото на строеж е прието за валидно,тъй като не се установява при извършването му да е било допуснато нарушение на нормативен акт.
От представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения на тричленни състави на ВКС не се установява наличие на противоречива практика на съдилищата по поставените въпроси,свързани с предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и приложението на §4и ПЗР ЗСПЗЗ.
В решение №1093/20.07.1999г. по гр.д.№1962/1998г. на ІV ГО на ВКС е разгледана съвършено различна хипотеза от настоящата,а именно хипотеза на възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху имот, продаден на трети лица,който обаче не е застроен. Именно поради липсата на застрояване е прието,че приложение следва да намери разпоредбата на чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ,докато в настоящия случай към 01.03.1991г. процесните имоти са били застроени,поради което разпоредбата на чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ не намира приложение. В същия смисъл е и представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №88/27.04.2004г. по гр.д.№957/2003г. на ІV ГО на ВКС,в което също така е разгледан случай на възстановяване на собственост върху незастроен имот. В това решение е прието също така,че ако имотът е застроен,правоимащите по земеделската реституция следва да предявят иск по §4и ПЗР ЗСПЗЗ.Аналогично становище по приложението на разпоредбите на §4и ПЗР ЗСПЗЗ и чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ е изразено и в обжалваното решение,с оглед на което следва да се приеме,че по въпросите,свързани с предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и приложението на §4и ПЗР ЗСПЗЗ по отношение на застроени недвижими имоти не е налице противоречива практика на съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК,а оттам и че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.3 ГПК вр. чл.81 ГПК в полза на В. М. С.,И. В. Д. и Е. В. Д. следва да бъде присъдена сумата 600лв., представляваща направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 19.01.2011г. по гр.д.№525/2010г. по описа на Софийския окръжен съд.
ОСЪЖДА В. С. В.,И. Г. В.-Ц.,Н. Г. В. на основание чл.78,ал.3 ГПК вр. чл.81 ГПК да заплатят на В. М. С.,И. В. Д. и Е. В. Д. сумата 600лв./шестстотин лева/ представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: