3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 855
С., 28.12. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 28 декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 762/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Ж. П. Д., чрез адвокат Н., против въззивно определение № 11520 от 06.07.2012 г. по ч. гр. дело № 7646/2012 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против протоколно определение от 02.04.2012 г. по гр. дело № 8632/2012 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без разглеждане молбата му за възстановяване на срока за обжалване на определение от 07.12.2011 г., с което е върната насрещната искова молба на Ж. П. Д..
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – при посочен съдебен адресат в насрещната искова молба, може ли съдът да връчва съобщения до страната на адреса посочен в исковата молба и при искане за възстановяване на срок за обжалване, следва ли с молбата за възстановяване да се извърши и пропуснатото процесуално действие – в случая изготвена частна жалба против определението, възстановяването на чиито срок за обжалване се иска. Жалбоподателят се позовава на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Ц. Т. Р. в писмен отговор оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение, с което се дава разрешение по същество на друго производство намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Прието е с обжалваното определение, че страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок може да поиска неговото възстановяване, като едновременно с молбата се подават и онези книжа, за подаването на които се изисква възстановяване на срока. Прието е, че неизпълнението на това изискване е достатъчно основание да не се разгледа молбата за възстановяване на пропуснатия срок, като в допълнение е посочено, че изложените в молбата обстоятелства за допуснати процесуални нарушения, като основание за възстановяване на срока, не представляват особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее, и установяването на които може да обоснове възстановяването на срока.
Поставените в изложението правни въпроси не обуславят приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Поддържа се от жалбоподателя, че пропущането на срока да обжалва определението, с което е върната насрещната му искова молба се дължи на обстоятелството, че съобщението не е изпратено на посочения съдебен адресат, а на личния адрес на страната, с което жалбоподателят свързва първия процесуалноправен въпрос. Въпросът не обуславя пряко изводите на съда за оставяне на молбата за възстановяване на срока без разглеждане, но с обжалваното определение е засегнат и този въпрос, който е разрешен при точно прилагане на закона. Законът предвижда един особен случай за възстановяване на срока – когато правото за възстановяване е предоставено на страна, на която е връчено съобщение чрез друго лице – чл. 46, ал. 4, изр.2 ГПК, тъй като се предполага, че поради отсъствие от адреса тази страна не е могла да узнае своевременно за връчването и е пропуснала срока.
Настоящият случай е различен. Определението е съобщено на жалбоподателя лично на 28.12.2011 г., при отказ, и с изтичане на едноседмичния срок за обжалване е влязло в сила. Жалбоподателят е подал молба за възстановяване на срока на 19.03.2012 г., без да е изпълнил изискването на чл. 65, ал. 2 ГПК, едновременно с молбата да подаде и частна жалба, за подаването на която е поискал възстановяване на срока. С неизпълнението на това изискване е свързан втория процесуалноправен въпрос – следва ли с молбата за възстановяване на срока да се извърши и пропуснатото процесуално действие.
Възприетото от съда разрешение на въпроса е в съответствие с точното прилагане на закона. В общия случай, при подаване на молбата за възстановяване на срок молителят вече ще следва да е извършил просроченото процесуално действие, иначе няма как съдът да вземе инициатива да му съобщи за пропущането на срока. Когато молителят знае, че е пропуснал срока и е готов да подаде молба за възстановяването му (какъвто е настоящият случай), той подава молбата едновременно с извършването на пропуснатото процесуално действие. Изключение от това правило е уредено само при пропущането на срока за внасяне на суми и разноски.
Предвид изложеното поставените правни въпроси са разрешение при точно прилагане на закона, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване, още повече, че жалбоподателят не е развил съображения по приложението на посочената хипотеза, която изисква приложената правна норма да е неясна, непълна, да налага да бъде тълкувана, да липсва съдебна практика или с оглед настъпила промяна в обществените отношения да се налага да се изостави една съдебна практика, за да се създаде нова.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 11520 от 06.07.2012 г. по ч. гр. дело № 7646/2012 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ