О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 855
София, 30.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 03.12.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1556 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. Б. Германски и Л. Д. Германска, двамата от [населено място] против въззивното решение не Софийски апелативен съд № 1756 от 08.11.2012 год., по в.гр.д.№2058/2012 год., в частта, с която е потвърдено решение № 6101 от 16.11.2011 год., по гр.д.№ 2882/2010 год. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от касаторите, като ищци при условията на активно субективно съединяване иск по чл.226, ал.1 КЗ срещу „ЗАД В.”АД за разликата над сумите от по 120 000 лв., обезщетение за причинени им неимуществени вреди, до пълния заявен размер от по 700 000 лв. за всеки един от тях
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като твърдението на касаторите е, че възприетото от въззивната инстанция разрешение на релевантния за крайния правен резултат по делото въпрос на материалното право, който доуточнен от настоящата инстанция в съответствие с постановките в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС всъщност се свежда до критериите за определяне на справедливо по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, е в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/68 год.
Ответната по касационната жалба страна не е заявила становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Основателно е искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
Поставеният от касаторите въпрос, свързан с приложение на принципа за справедливост, установен от законодателя с нормата на чл.52 ЗЗД, като задължителен при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и в хипотезата на предявен пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ е релевантен за крайния изход на делото по конкретния правен спор, с което главната предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК е доказана.
Налице е и поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК – допълнително изискване на процесуалния закон за достъп до касационен контрол.
Даденото от Софийски апелативен съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за причинените на ищците морални болки и страдания от настъпилата в резултат на процесното ПТП от 22.04.2009 год. смърт на 27 – годишния им син, в така присъдения размер от по 120 000 лв. за всеки един от тях, противоречи на задължителната практика на ВКС, изразена както в ППВС № 4/68 год., така и в редица, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на касационната инстанция, служебно известни на настоящия съдебен състав.
Обстоятелството, че при определяне конкретната сума Софийски апелативен съд не е съобразил в достатъчна степен и не е обсъдил всички обективно съществуващи факти, свързани с характера, степента, интензитета на понесените от ищците неимуществени вреди обосновава правен извод, че в обжалвания съдебен акт е вложено различно от съдържащото се в цитираната задължителна за съдилищата в страната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, разбиране за „справедливост”, като критерий, по който следва да бъде определен онзи необходим, но и достатъчен да възмезди причинените на увреденото лице морални вреди паричен еквивалент, като заместваща поправянето им облага.
На осн. чл.83, ал.2 ГПК ищците не дължат държавна такса, поради което не следва да внасят такава и съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за разглеждане на касационната жалба в посочената по – горе нейна част по същество.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1756 от 08.11.2012 год., по в.гр.д.№ 2058/ 2012 год., в частта, с която е потвърдено решение № 6101 от 16.11.2011 год., по гр.д.№ 2882/2010 год. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от М. Б. Германски и Л. Д. Германска, двамата от [населено място] срещу „ЗАД В.”АД пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ за разликата над сумите от по 120 000 лв. до пълния заявен размер от по 700 000 лв. за всеки един от тях.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото на Председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: