5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 855
С. 30.06. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 285/2011 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. П. П., подадена от пълномощника му – адв. Н. Е. срещу въззивно решение № 507 от 23.11.2010 г. по гр. дело № 851/2010 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение от 12.07.2010 г. по гр.д. № 276/2010 г. на Костинбродския районен съд и вместо него е постановено ново, с което са отхвърлени предявените от Н. П. П. срещу [фирма], [населено място] искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед № СО-Т-1559 от 2.07.2009 г., за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност “контрольор запаси” и за осъждане на дружеството да му заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 4514.58 лв.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Поддържа се, че даденото разрешение в обжалваното решение по приложението на нормата на чл.190, ал.1, т.4 и 7 вр. чл.186 КТ, на чл.189, ал.2 КТ, на чл. 193 КТ и чл.195 КТ е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмения отговор на касационната жалба ответната страна – [фирма], [населено място] изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да постанови решение за отхвърляне на исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ на Н. П. П. срещу [фирма], [населено място], предявени при условията на обективно съединяване, за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “контрольор запаси” и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, въззивният съд е приел, че заповедта с която е прекратено трудовото правоотношение е законосъобразна, тъй като са установени визираните в нея нарушения на трудовата дисциплина, а именно, че като “контрольор запаси” е допуснал на 21.06.2009 г. да излезе камион “Волво”, собственост на фирма “Деском” с натоварени 16 бр. палета със сок “К.” от 0.250 л, като в наряда за товарени фигурирали 14 бр. палета и разликата не е била отразена документално, нито е било съобщено за нея, което е било задължение на жалбоподателя.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос свързан с приложението на нормата на чл.190, ал.1, т.4 и 7 КТ е от значение за изхода на делото, но в случая не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По материалноправния въпрос свързан с приложението на чл. 190, ал.1, т.4 КТ е дадено разрешение в постановено по реда на чл.290 ГПК решение по гр.д. № 1734 от 2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., като е прието че, съгласно чл. 126, т. 9 от КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на предприятието. Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, т.4 КТ – злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател. Несъмнено, злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие. Постановените при действието на ГПК от 2008 г. решения на състави на ВКС имат задължителен характер. Приетото от въззивния съд, че е доказано извършеното от жалбоподателя нарушение на трудовата дисциплина в хипотезата на чл.190, ал.1, т.4 ГПК не влиза в противоречие с даденато разрешение в цитираното решение на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Разпоредбата на чл.190, ал.1, т.7 КТ визира “други тежки нарушения”. Разпоредбата е бланкетна и не установява някакъв специфичен състав на дисциплинарно нарушение. Тя само насочва към възможността дисциплинарно уволнение да се наложи и в други случаи, в които съгласно критериите по чл189, ал.1 КТ нарушението е достатъчно тежко. В случая работодателят е доказал допуснатото от жалбоподателя нарушение на трудовата дисциплина, поради което не е налице противоречие между приетото от въззивния съд и даденото разрешение в цитираното в изложението решение на състав на ВКС, в което е прието, че в тежест на работодателя е да докаже, че работникът е допуснал нарушение на трудовата дисциплина, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По въпроса свързан с приложението на чл.189, ал.1 КТ и по точно задължението на работодателя да извърши преценка на конкретно извършеното нарушение на трудовата дисциплина, съобразно критериите посочени в закона, която преценка подлежи на съдебен контрол е дадено разрешение в постановено по реда на чл.290 ГПК решение по гр.д. № 620 от 2009 г. на ВКС, ІІІ г.о където е прието, че при налагане на дисциплинарното наказание във всички случаи се преценява извършеното нарушение, съобразно изискванията на чл.189, ал.1 от КТ. В настоящия случай въззивният съд е приел, че при налагане на дисциплинарното наказание са спазени критериите на чл.189, ал.1 КТ, а обосноваността на изводите му е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
По приложението на чл.193 ГПК също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. На въпроса кога се счита за изпълнено задължението на работодателя да вземе обяснения от извършил дисциплинарно нарушение работник по смисъла на чл.193 от КТ практиката вече е уеднаквена с решения на ВКС № 322/ 05.05.2010 г. по гр.д.№ 301/ 2009 г., ІІІ г.о.; № 237/ 24.06.2010 г. по гр.д.№ 826/ 2009 г., ІV г.о.; № 629/ 01.11.2010 г. по гр.д.№ 279/ 2009 г., ІV г.о., № 8/ 01.04.2011 г. по гр.д.№ 1035/ 2009 г., ІV г.о. Всички тези решения са постановени по реда на чл.290 от ГПК и съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС служат за уеднаквяване на практиката и са задължителни за съдилищата. Тълкуването на закона по поставения въпрос е в следния смисъл: Обясненията на работника, които работодателят е длъжен да изиска съгласно чл.193 от ГПК, трябва да са достигнали до субекта на дисциплинарната власт преди налагане на дисциплинарното наказание. Законът не предвижда изискване за форма, в която тези обяснения да бъдат дадени, нито пък има изискване за формално иницииране на дисциплинарното производство. Работодателят не е длъжен да уведомява работника, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства, без да е необходимо да са посочени обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат обясненията. В случая от жалбоподателя са изискани обяснения на 2.07.2009 г. и на същия ден последният е дал писмени обяснения.
По приложението на чл.195 КТ също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. На въпроса за мотивираността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание с оглед изискването на чл. 195, ал. 1 КТ е дадено разрешение в решение № 2108/09.01.2007 г. на ІІІ г.о. ВКС, където е прието, че в заповедта за дисциплинарно нарушение е достатъчно да са описани нарушенията според оценката на работодателя и да е посочена датата, на която са извършени; същественото с оглед изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ е работникът или служителят да е знаел фактическите и правни основания за уволнението си – именно тогава той може да осъществи ефективна защита на правата си, включително и по съдебен ред, което е в съответствие с принципните разрешения, дадени по реда на чл. 291 ГПК в други съдебни актове на състави на Върховния касационен съд. Приетото от въззивния съд, че заповедта е мотивирана е в съответствие с дадените разрешения в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на състави на ВКС.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси. По тях е формирана практика по чл.290 ГПК, а съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС те служат за уеднаквяване на практиката и са задължителни за съдилищата.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 507 от 23.11.2010 г. по гр. дело № 851/2010 г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: