О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 855
гр. София, 06.08.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 27 май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 405 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците Н. Й. В. С. М. В., В. А. В., Е. А. В. , А. Й. Д., С. А. С. , С. В. А. , Г. В. Д. , Б. В. С. и Д. В. Д. , последните четирима заместили на осн.чл.120 от ГПК починалата в хода на делото Ефросима Й. С. , чрез адв. В. Щ. срещу решение от 19.10.2009 г. по гр.дело № 304/2009 г. на Софийски окръжен съд, с което е обезсилено решение от 02.07.20007 г. по гр.дело № 486/2006 г. на С. районен съд в частите му, с които е признато за установено по отношение на А. И. П., че Н. Й. В., С. М. В., В. А. В., Е. А. В. , А. Й. Д., Ефросима Й. С. и С. А. С. са собственици на недвижим имот – празно дворно място, представляващо имот пл. № 95 с площ от 1175 кв.м., находящо се в кв.37/38 по ПУП на с. З., махала „С”, община С., допуснато е нанасяне на описания имот в кадастралния план на с. З. и е осъдена А. И. П. да заплати на ищците направени по делото разноски и е прекратено производството по делото в посочените части, както и в частта му, с която е оставено в сила решение от 19.02.2008 г. по гр.дело № 486/2006 г. на С. районен съд, с което е отхвърлена молбата на Н. Й. В., С. М. В., В. А. В., Е. А. В. , А. Й. Д., Ефросима Й. С. и С. А. С. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 104/02.07.2007 г. по гр.дело № 486/2006 г. на С. районен съд.
В жалбата са изложени доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
Като основания за допускане на касационно обжалване се поддържаа, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси: 1. представляват ли процесуалните нарушения на първоинстанционния съд основание за отмяна на решението му от въззивната инстанция и следва ли въззивната инстанция, като инстанция по същество да повтори извършените процесуални действия от първоинстанционния съд, за които ГПК не уточнява изрично, че могат да бъда извършени само от първата инстанция – решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 878/16.06.2006 г. по гр. д. № 721/2005 г. на ВКС IV г.о, 2. допустимо ли е потвърждаването на извършени процесуални действия от адвокат-пълномощник без пълномощно – без представителна власт и чрез конклудентни действия от страната и представлява ли такова действие на потвърждаване на предявяването на иска упълномощаването на адвокат-пълномощника от страната/в случая от ищците/ след постъпването в съда, решен в противоречие с практиката на ВКС – определение № 173/10.04.2000 г. по ч.гр.дело № 134/2000 г. на ВКС V г.о. , 3. относно допустимостта на иска за нанасяне в кадастралния план на имот, собствеността върху който е възстановена по реда на ЗСПЗЗ – решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 165/10.03.2009 г. по гр.дело № 6036/2007 г. на ВКС IV г.о., определение № 474/30.12.2008 г. по ч.гр.дело № 2332/2008 г. на ВКС V г.о. , решение № 1123/11.12.2008 г. по гр.дело № 4096/2007 г. на ВКС I г.о., решение № 113/10.03.2009 г. по гр.дело № 933/2008 г. на ВКС II г.о., 4. по приложението на чл.100,ал.2 от ГПК/отм./ и правомощията на въззивната инстанция да остави без движение исковата молба съгласно чл. 100 от ГПК/отм./ при констатирани нередовности, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 1716/23.11.2001 г. по гр.дело № 181/2001 г. на ВКС IV г.о., решение № 441/31.05.2004 г. по гр.дело № 1435/2002 г. на ВКС III г.о., т.4 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС.
В срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата Н. В. , в който е изразено становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество. Постъпил е и писмен отговор от ответника по жалбата А. И. П., чрез адв. пълномощника З. Н. , в който е изразено становище за липса на предпоставките за допустимост на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Останалите ответници по жалбата не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
С въззивното решение е прието, че предявеният установителен иск с пр.осн.чл.97,ал.1 от ГПК/отм./ по отношение на ответницата по жалбата А. И. П. е процесуално недопустим за недвижимия имот – празно дворно място съставляващо имот пл. № 95, с площ от 1175 кв.м., находящо се в кв.37/38 по ПУП на с. З., махала „С” Община С. и съдът е обезсилил първоинстанционното решение в тази част. Прието е, че жалбоподателят Н. В. не е отстранил указаните му от съда нередовности – не е уточнил придобивното основание, възоснова на което се легитимира като собственик на процесния имот, че не са изложени обстоятелствата на които са основани исковете, съответно не е посочена ясна претенция към съда, не е уточнена каква идеална част от процесния имот претендира да се установи, че е собственик. Прието е също, че ищец по делото е само Н. В. , тъй като посочените с молба-допълнение от 02.10.2006 г. лица не са конституирани по делото като страни, не са призовавани в хода на първоинстанционното производство, но са обвързани от постановеното първоинстанционно решение – съдът е постановил решението си и спрямо тях. Прието е, че тази недопустимост на първоинстанционното решение не може да се отстрани, поради липса на жалба от всички ответници. Според съда подписалите молбата-допълнение от 02.10.2006 г. лица не са приподписали исковата молба, а адв. Щ не е имал представителна власт по отношение на тях към този момент. Пълномощията, които са му предоставени с дата 30.11.2006 г./когато е подписано адвокатското пълномощно/ и процесуалните действия, извършени преди тази дата не са санирани при условията на чл.25,ал.2 от ГПК/отм./ Поради това съдът е приел с оглед разпоредбите на чл.25, ал. 3 от ГПК/отм./, че не са извършвани действия по подаване на исковата молба от лицата, посочени в молбата от 02.10.2006 г. Поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба на осн.чл.100,ал.3 от ГПК/отм./ съдът е приел, че първоинстанционното решение, постановено по отношение на жалбоподателката А. И. П. следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати.
Прието е от съда, че предявения иск за нанасяне в кадастралния план на процесния имот е процесуално недопустим, поради наличие на предвиден административен ред за реализиране на тази претенция.
Относно молбата за поправка на очевидна фактическа грешка съдът е приел, че с исковата молба е заявена претенция за имот, описан с площ от 1175 кв.м. и съдът се е произнесъл именно за имот с такава площ. Прието е, че първоинстанционния съд се е произнесъл по предмета на делото, посочен в исковата молба, поради което не е налице хипотезата на чл. 192,ал.2 от ГПК/отм./, нито е налице непълнота на решението, поради произнасяне по целия размер на претенцията, заявена с иска.
По първия правен въпрос съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателите за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 от ГПК, тъй като не се сочи задължителна практика на ВКС. Според даденото тълкуване в т.2-ра от ТР № 1/09 г. по т.дело № 1/09 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС основанието по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното възивно решение правният въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, само на общото събрание на гражданската или търговска колегия, на тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС или решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК. В изложението жалбоподателите не се позовават на нито един от посочените съдебни актове на ВКС, за да се обоснове наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК.
С решение № 878/16.06.2006 г. по гр.дело № 7* г. на ВКС IV Б г.о. е прието, че процесуалните нарушения на първоинстанционния съд не са основание за отмяна на решението от въззивната инстанция, тъй като тя е инстанция по същество и пред нея могат да бъдат повторени и извършени всички процесуални действия, за които ГПК не уточнява изрично, че могат да бъдат извършени само пред първата инстанция. С обжалваното решение въззивният съд е решил правния въпрос по аналогичен начин.
Съдът намира, че не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК на въззивното решение в посочените му части по втория правен въпрос. За да е налице това основание жалбоподателите следва да са се позовали на задължителна практика на ВКС. В изложението към касационната жалба по формулирания правен въпрос липсва позоваване на задължителна практика на ВКС. Цитираното определение № 173/10.04.2000 г. по ч.гр.дело № 134/2000 г. на ВКС не обуславя извода за наличие на основание за допускане на касационно обжалване както по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК, така и по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК по третия правен въпрос относно допустимостта на иска за нанасяне в кадастралния план на имот, собствеността върху който е възстановена по реда на ЗСПЗЗ. Цитираните решения № 165/10.03.2009 г. по гр.дело № 6036/2007 г. на ВКС IV г.о., решение № 1123/11.12.2008 г. по гр.дело № 4096/2007 г. на ВКС I г.о., решение № 113/10.03.2009 г. по гр.дело № 933/2008 г. на ВКС II г.о. са постановени от състави на ВКС по предявени искове с пр.осн.чл.53,ал.2 от ЗКИР, какъвто иск не разглеждан от въззивния съд с обжалваното решение. Посочената практика на ВКС е неотносима към предмета на спора по настоящото дело, съответно и към поставения правен въпрос от жалбоподателите. Приложения препис от определение № 474/30.12.2008 г. по ч.гр.дело № 2332/2008 г. на ВКС V г.о. също не обуславя извода за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК. С оглед на изложените съображения съдът намира, че не се установява основание за допустимост на касационно обжалване на въззивното решение в посочените части по третия правен въпрос.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 от ГПК по четвъртия правен въпрос по приложението на чл.100,ал.2 от ГПК/отм./ и правомощията на въззивната инстанция да остави без движение исковата молба съгласно чл.100,ал.3 вр. с ал. 1 от ГПК/отм./ при констатирани нередовности, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 1716/23.11.2001 г. по гр.дело № 181/2001 г. на ВКС IV г.о., решение № 441/31.05.2004 г. по гр.дело № 1435/2002 г. на ВКС III г.о., т.4 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС.
С решение № 1716/23.11.2001 г. по гр.дело № 181/2001 г. на ВКС IV г.о. е прието, че въззивният съд не обезсилва обжалвано пред него решение на първоинстанционния съд ако то е постановено при нередовност на исковата молба, а сам взема мерки за отстраняване на нередовностите.
С решение № 441/31.05.2004 г. по гр.дело № 1435/2002 г. на ВКС III г.о е прието, че въззивният съд е инстанция по същество и разполага с процесуалното правомощие по чл.100 от ГПК/отм./ при всяко положение на делото да констатира нередовностите на исковата молба и да дава указания на ищеца за тяхното отстраняване, за да изпълни задължението си да постанови допустим съдебен акт по съществото на спора.
Съобразно даденото тълкуване в т.4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС при констатирана нередовност на исковата молба от въззивния съд същият като инстанция по същество може да остави исковата молба без движение съгласно чл.100 от ГПК/отм./, като даде указания за отстраняването им, за да постанови допустим съдебен акт по същество на спора. При поправянето им в дадения срок производството продължава до произнасяне с решение по основателността на въззивната жалба, а при неотстраняването им обжалваното първоинстанционно решение следва да се обезсили като постановено по ненадлежно предявен иск и производството по делото следва да се прекрати. С обжалваното решение въззивният съд се е съобразил с даденото тълкуване в т.4-та от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС – констатирал е, че исковата молба е с нередовности и с разпореждане от 25.03.2009 г. я е оставил движение на осн.чл.100,ал.3,вр.ал.1 от ГПК/отм./. С въззивното решение съдът е преценил, че нередовностите на исковата молба не са отстранени и първоинстанционното решение по отношение на ответницата А. И. П. е обезсилено, и производството по делото е прекратено. Относно посочените решения на състави на ВКС същите не обуславят наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК, тъй като поставения правен въпрос е съобразен със задължителната практика на ВКС.
В изложението на жалбоподателите са обосновани и други доводи, които касаят правилността на решението на въззивния съд и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 от ГПК. Същите следва да се разгледат в производството по чл.290 от ГПК, ако се допусне касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 от ГПК, но не и в настоящото производство по чл.288 от ГПК.
Като взема предвид изложените съображения съдът намира, че не се установяват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд в обжалваните части по поставените правни въпроси от жалбоподателите.
С оглед изхода на спора в полза на ответницата по жалбата А. И. П. следва да се присъди сумата 350 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 568/19.10.2009 г. по гр.дело № 304/2009 г. на Софийски окръжен съд по подадената касационна жалба с вх. № 2910/15.12.2009 г. от ищците Н. Й. В., С. М. В., В. А. В., Е. А. В. , А. Й. Д., С. А. С. , С. В. А. , Г. В. Д. , Б. В. С. и Д. В. Д. , последните четирима заместили на осн.чл.120 от ГПК починалата в хода на делото Ефросима Й. С.
Осъжда Н. Й. В. от гр. С., ж.к.”Ф” бл.205, вх. Е,ап.128, С. М. В. от с. З., община С., Софийска област, В. А. В. гр. С., ж.к.”Х”, бл.67, вх. Б, ап.42, Е. А. В. от с. З., община С., Софийска област, А. Й. Д. от с. З., община С., Софийска област, С. А. С. от гр. В., кв.”В”, бл.27, вх.1, ет.5, ап.24, Славенка В. А. от с. Ч., община В., обл. Монтана, Г. В. Д. от гр. Д., ж.к.”Б”, № 54, ет.2,ап.6, Боряна В. С. от с. Ц., ул.”К” № 2 община М., обл. Враца и Д. В. Д. от гр. С., кв.21, бл.2, вх. А, ет.3, ап.9 да заплатят на А. И. П. от гр. С., ж.к.”Х”, бл. 55, вх. Б, ет.3, ап.27 сумата 350 лв. разноски по делото за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: