О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 855
София, 22.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 412/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Добричкият районен съд с решение по гр. д. № 1633/2008 г. е развалил до размер на ? ид. ч. договора, удостоверен с нот. акт № 108/9. 4. 2001 г. между М, като продавачи и Х. У. , като купувач, по време на брака й с И. У. , за прехвърляне на апартамент в гр. Д., конкретно описан, срещу задължение за издръжка и гледане и отхвърлил иска за горницата над ? ид. ч. от имота до размер на 5/6 ид.ч.. Добричкият окръжен съд, с въззивно решение от 10. 12. 2009 г. по гр. д. № 676/2009 г. е потвърдил решението в частта за уважаване на иска, отменил го в частта за отхвърляне на иска и с решение по същество постановил разваляне на договора да размер на 5/6 ид. ч. от имота.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Х. Л. У. и И. Д. У., двамата от гр. Д.. Към жалбатга са приложени изложение и решения на състави на ВКС.
След проверка, касационният съд установи следното:
Въззивният съд е постановил разваляне на договора до размер на 5/6 ид. ч., тъй-като е приел, че ответниците по иска не са изпълнявали задължението им, произтичащо от договора, за издръжка на двамата съпрузи – прехвърлители, което неизпълнение е било за целия период на договора. Изводът е направен на базата на гласните доказателства по делото. Отчетено е, че приобретателката У. е полагала грижи за прехвърлителката М. от януари до 21. 4. 2008 г., когато тя е починала, но съдът е посочил, че това са грижи за един ограничен период от време и то само по отношение на единия прехвърлител, докато задължението по договора за издръжка и гледане е неделимо, когато кредиторите са двама, както е в случая.
В изложението към касационната жалба се излагат съображения, че неправилното възприемане на доказателствата и грешните изводи по тях са довели до грешно прилагане на материалния закон във въззивното решение, което е неправилно и противоречи на съдебната практика. С оглед на това жалбоподателката счита, че следва да се допусне касация на въззивното решение на две от трите предпоставки по чл. 280, ал. 1 т . 1 – 3 ГПК, без да ги уточнява.
Доводите за допускане на касационно обжалване са необосновани.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК има предвид произнасяне на въззивния съд по конкретен правен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона. Жалбоподателката не конкретизира такъв въпрос, а твърди, че са налице пороци на въззивното решение – неправилност, необоснованост, несъответствие с доказателствата по делото, която преценка може да се прави само при разглеждане на жалбата по същество, след като е допуснато касационно обжалване. Несъстоятелно е твърдението, че решението противоречи на съдебната практика, обратното, от представените от жалбоподателката решения на други състави на касационния съд следва, че практиката е единна по въпроса, че задължението за гледане и издръжка към повече от едно лице е неделимо и неизпълнението по отношение на единия кредитор е основание за разваляне на договора изцяло.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 10. 12. 2009 г. по гр. д. № 676/2009 г. на Добричкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: