7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 856
София, 20,12,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 190 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 10233/7.ХІІ.2009 г. на „К.`2” ООД-гр. Н., област Б., против онази част от решение № 90 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 22.Х.2009 г., постановено по т. д. № 150/09 г., с която този търговец е бил осъден да заплати на „К. к.” ООД –Бургас сума в размер на 20 968.28 лв., представляваща неизплатена част от възнаграждение за извършени от последното СМР по сключен между страните договор от 31.ІІІ.2007 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на завеждане на исковата молба /28.ІІ.2008 г./ и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на касатора „К.`2” ООД-гр. Н. са за постановяване на въззивното решение в обжалваната негова осъдителна част при пороци, обективиращи приложението и на трите отменителни основания, визирани в текста на чл. 281, т. 3 ГПК. Поради това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който осъдителния иск на „К. к.” ООД – Б. да се отхвърли изцяло. Отделно от това се атакува с частна жалба и имащата характера на определение част от въззивното решение досежно присъдените в тежест на „К.`2” ООД-гр. Н. съдебно-деловодни разноски – съразмерно на уважената част от иска на „К. к.” ООД Б., като в тази връзка се претендира присъждане на всички направени от касатора разноски в трите съдебни инстанции като резултат от касирането на въззивното решение в обжалваната му осъдителна част и постановяване на решение по реда на чл. 290 ГПК за отхвърляне на осъдителния иск в предявения му размер.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговецът касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната осъдителна част от решението си въззивната инстанция се е произнесла, при това „неправилно”, по един материалноправен и съответно по три процесуалноправни въпроса, решавани в противоречие с практиката на отделни състави от гражданската и от търговската колегии на ВКС, както следва: 1/ За изначалния характер на нищожността като порок на процесната сделка от 31.ІІІ.2007 г., при който „изпълнението на договорените последици е ирелевантно за валидното възникване на договорното правоотношение и не санира нищожността, а престираното следва да се върне”; 2/ За доказателствената стойност на експертното заключение, прието по делото, в аспекта на неговото значение „за валидното възникване, естеството и правните последици на спорното правоотношение”; 3/ За доказателствената стойност на кредитните известия, анулиращи издадените преди това от изпълнителя фактури, „като доказателства, установяващи неизгодния за ищеца факт на липса на изпълнение” по процесния договор за изработка, а оттам и противоречието със задължителната практика по ТР № 5/2004 г. на Върховния административен съд; 4/ За доказателствената стойност на представени по делото частни документи, подписани само от ищцовата страна.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „К. к.” ООД – Бургас писмено е възразило чрез процесуалния си представител както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския апелативен съд, касационната жалба на „К.`2” ООД-гр. Н. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Обективно не би могло да се констатира противоречиво разрешаване на релевирания от касатора „К.`2” ООД-гр. Н. материалноправен въпрос при съпоставка между обжалваната осъдителна част на въззивното решение и цитираните и представени от търговеца жалбоподател решения на отделни състави от ГК на ВКС, тъй като нито едно от тях не е било постановено в материята на търговските сделки, уредена в част ІІІ на действащия ТЗ (ДВ, бр. 83 от 1.Х.1996 г. – в сила от 1.ХІ.с.г.), а тя разкрива специфика, чужда на общите правила в ЗЗД относно нищожността. След като чл. 293, ал. 2 ТЗ изрично предвижда, че страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението, а в процесния случай е бил налице договор за изработка, сключен между търговци, който е неформален, то не се установява твърдяното от касатора противоречиво решаване на материалноправния въпрос за правното значение на предприетото от възложителя на поръчката частично плащане по такъв двустранен договор. Напротив, налице е било поведение на търговец на плоскостта на разрешението по чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Що се отнася до първия от трите процесуалноправни въпроса в изложението на касатора, той е с изцяло хипотетичен характер, т.е. не е могъл да бъде предмет на произнасянето на въззивния съд, който е приел заключението на вещото лице /за остойностяване на СМР, посочени в 13 пункта по т. 1.1 от процесния договор за изработка след съвместен оглед със страните/, като съответстващо на поставената му по делото задача, в която не се включва нито събирането на доказателства, нито даването на правна преценка на вече събрани такива от страна на решаващия съд. Дали въпросното заключение на СТЕ е било надлежно обсъдено в съвкупност с другите доказателства по делото, е въпрос на евентуално допуснато нарушение на процесуалното изискване по чл. 157, ал. 3 ГПК /отм./, т.е. на отм. основание по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, но не представлява основание за допускане на касационно обжалване.
Противоречие на обжалваната осъдителна част на въззивното решение със задължителните постановки на ТР № 5/2004 г. на В. не би могло да се преценява на плоскостта на доказателствената стойност на кредитните известия по чл. 95 ЗДДС /отм. – в сила до 1.І.2007 г./, тъй като въззивната инстанция е приела (с оглед предназначението им по закон да документират намаляването на съответната данъчна основа и на начисления данък, отразени в издадени преди това от изпълнителя данъчни фактури), че това намаление в процесния случай е било вече отчетено в приетото заключение на назначената по делото ССЕ, а решаващият правен извод на въззивния съд в тази връзка е бил, че единствено основание за плащане може да е само „приемането на извършената работа без възражения”, обективирано в пускането на ремонтираната дискотека в експлоатация, а не съставянето на отчетни документи за това като: „данъчни фактури или протокол обр. 19”. Следователно, щом като и по релевираните от касатора последни два процесуалноправни въпроса не се констатира обжалваната осъдителна част на въззивното решение да противоречи на разрешенията в практиката на отделни състави на ВКС за естеството на фактурите /вкл. данъчните такива/ като частни свидетелстващи документи, така както и на данъчните известия, издавани към тях, изводът, който се налага е, че в процесния случай липсва приложно поле на касационното обжалване.
В заключение, при този изход на делото в настоящето производство по чл. 288 ГПК, като неоснователна ще следва да се преценява частната жалба на „К.`2” ООД-гр. Н. срещу имащата характера на определение част от същото въззивно решение, с която – на основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./ – този търговец е бил осъден да заплати на „К. к.” ООД – Б. сума в размер на 1 519 лв., представляваща равностойността на платено от последното възнаграждение за един адвокат – съразмерно на уважената част от осъдителния му иск с правно основание по чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Единственият довод за неправилност на решението на Бургаския апелативен съд в частта му за разноските е в смисъл, че „неправилно по същество било самото въззивно решение, тъй като присъждането на разноските на ищеца следва уважаването на предявената искова претенция”. Ето защо тази частна жалба ще следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 90 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 22.Х.2009 г., постановено по т. д. № 150/09 г. В ЧАСТТА МУ, с която „К.`2” ООД-гр. Н. е било осъдено да заплати на „К. к.” ООД – Б. сума в размер на 20 968.28 лв. /двадесет хиляди деветстотин шестдесет и осем лева и двадесет и осем стотинки/ – като цена на изпълнени от бургаското д-во СМР по сключен между страните по спора договор № 1-31.03.2007 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на исковата молба /28.ІІ.2008 г./ и до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА същото въззивно решение в частта му, с която „К.`2” ООД – гр. Н. е било осъдено да заплати на „К. к.” ООД – Б. съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 1 519 лв. /хиляда петстотин и деветнадесет лева/ за въззивната инстанция, представляващи равностойността на изплатено възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от осъдителния иск.
В останалата му част, КАТО НЕОБЖАЛВАНО, решението на Бургаския апелативен съд по горното дело е влязло в сила.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2