О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 856
София, 27.11.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №1654 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от прокурор в Софийска апелативна прокуратура като представител на Прокуратура на Република България срещу решение от 18.07.2016г., постановено по гр.д.№1820/2016г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 24.02.2016г. по гр.д.№2765/2015г. на Софийски градски съд в частта, с която е уважен иска на Н. А. В. срещу Прокуратура на Република България с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ /сега т.3/ за заплащане на сумата 25 000 лв. – обезщетение на неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.02.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Н. А. В. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, по съображения, които излага в писмен отговор. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е уважен иска на Н. А. В. срещу Прокуратура на Република България с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ /сега т.3/ за заплащане на сумата 25 000 лв. – обезщетение на неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление обвинен в извършване на документно престъпление – подмяна на страници от два броя частни документи /договори, сключени между Н. „В. Л.” като възложител и [фирма] като изпълнител/ – престъпления по чл.309, ал.1, пр.2 от НК, за което е оправдан, ведно със законната лихва, считано от 26.02.2010 г. до окончателното изплащане на сумата. С влязлата в сила като необжалвана част на въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение искът е отхвърлен за размера над 25 000лв. до претендирания размер.
Въззивният съд е приел, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи по справедливост, при отчитане на всички обстоятелства имащи отношение към размера му – наказателното преследване срещу ищеца е продължило 3 години, 2 месеца и 22 дни, което е разумен срок за приключване на едно наказателно дело от общ характер с влязъл в сила съдебен акт; спрямо ищеца не е вземана мярка за неотклонение, съществено ограничаваща гражданските му права; срещу ищеца трикратно е внасян обвинителен акт за деяние, което изначално не съставлява престъпление; обстоятелството, че ищецът е адвокат, му се е отразило отрицателно не само в личен, но и в професионален план /установено въз основа на гласните доказателства, че наказателното преследване се отразило много отрицателно на ищеца: преди обвинението работел като адвокат по наказателни дела, бил усърден в работата и се справял със задълженията си перфектно;о бвинението станало известно както сред колегите, така и сред клиентите на адв. В., някои от последните дори отказали той да ги представлява; самият ищец пренасочвал клиенти към колегите си, не желаел да влиза в съда като подсъдим и като адвокат; напуснал кантората, за да не бъде принуден непрестанно да се обяснява; станал нервен, раздразнителен, отслабнал/. Изложени са съображенията са съда, че не би могло да се приеме за доказано, че проблемите в семейните отношения се дължат единствено и основно на обвинението. При преценка на дължимото обезщетение е отчетено и обстоятелството, че в производството пред въззивната инстанция по наказателното дело представителят на прокуратурата е заявил, че оправдателната присъда е правилна и следва да бъде потвърдена.
За да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторът Прокуратура на Република България немотивирано поддържа, че с въззивното решение в противоречие с ППВС №4/68г., т.ІІ при определяне на размера на обезщетението съдът не е взел под внимание релевантни обстоятелства, без да сочи кое конкретно обстоятелство от значение за определяне на размера на обезщетението не е взето предвид от въззивния съд. Във въззивното решение съдът е направил преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането, за да определи размера на обезщетението. Несъгласието на страната с изводите на съда по възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290, ал.1 ГПК/. Касаторът бланкетно поддържа наличие на противоречие с ТРОСГК №3/2004г., т.3 и т.11, но не сочи въпрос, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие посочената задължителна съдебна практика. Не кореспондират със съдържанието на въззивното решение доводите за липса на мотиви в противоречие с т.19 от ТР №1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС за наличието на причинно-следствена връзка между процесното обвинение и претърпените вреди. В тази насока съдът е изложил мотиви, а правилността на изводите му може да бъде проверявана само при разглеждане на касационната жалба, ако бъде допуснато касационното обжалване.
Касаторът сочи и основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, който счита, че е разрешен от въззивния съд при противоречива съдебна практика като при еднородни случаи се присъждат различни размери на обезщетениеята – решение №57 от 09.02.2016г. по гр.д.№4641/2015г. на ВКС, ІVг.о., с което след частична отмяна на въззивното решение на П. искът е отхвърлен за размера над 6000лв.; решение №115 от 05.04.2012г. по гр.д.№593/2011г. на ВКС, ІVг.о., с което след частична отмяна на въззивното решение на САС искът е отхвърлен за размера над 15 000лв.; решение №302 от 04.10.2011г. по гр.д.№78/2011г. на ВКС, ІІІг.о., което след частична отмяна на въззивното решение на ВтАС искът е отхвърлен за размера над 10000лв.; въззивно решение от 07.06.2013г. по в.гр.д.№102/2013г. на БАС, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен иска за размера над 10 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ /сега т.3/.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по релевирания от касатора въпрос за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. За да е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК делото трябва да е решено в противоречие с влезли в сила решения на други съдилища, т.е. да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма. Решаването на релевирания правен въпрос трябва да има за резултат различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от съдилищата. Не може да се приеме, че въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД е разрешен противоречиво с въззивното и с приложените съдебни решения. Съгласно ППВС № 4/1968г. и постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни решения, при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Когато незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия /подсъдимия/, следва да се прецени как се е отразило то върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план, авторитета и името на професионалист. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по жалбата е поискал да му се присъдят разноски за изготвяне и приподписване от адвокат Д. на отговора на исковата молба, но по делото няма такива данни, а подадения от него писмен отговор е подписан единствено от самия ответник по жалбата-адвокат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 18.07.2016г., постановено по гр.д.№1820/2016г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: