3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 856
София, 03.07.2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2232/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д., подадена от пълномощника му адвокат В. Х., срещу решение №1638 от 22.10.2012 г. по гр. дело №2023/2012 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която частично е отменено решение от 24.02.2012 г. по гр. дело №14952/2010 г. на Софийския градски съд и искът му срещу П. на Р.Б. с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 6 000 лв. до 26 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпления.
Насрещна касационна жалба е постъпила от С. а. п. срещу същото решение в частта, с която е потвърдено решение от 24.02.2012 г. по гр. дело №14952/2010 г. на Софийския градски съд за присъждане на 6 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди отхвърляне на иска му за обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд е преценил, че съобразно характера и степента на търпените болки и страдания за обезщетяването на ищеца са необходими 6 000 лв. Изложени са мотиви за основателността на иска в този размер. Прието е, че срещу ищеца е било образувано наказателно производство за извършени престъпления – опит за убийство и незаконно притежание на оръжие. Почти шест месеца е бил задържан под стража, а наказателното производство за първото престъпление е прекратено на 27.07.2006 г. Установено е от събраните доказателства по делото, че наказателното производство е предизвикало негативни изживявания на ищеца.
Д. Г. Д. е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси относно критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди и необходимостта да се извърши преценка на всички относими обстоятелства, които са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №1638 от 22.10.2012 г. по гр. дело №2023/2012 г. на Софийския апелативен съд Повдигнатите от касатора Д. Г. Д. въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решавани противоречиво от съдилищата.
Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставените въпроси в противоречие с трайно установена съдебна практика. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено положение. За да се приеме, че размерът на присъденото обезщетение е занижен, трябва да бъдат представени решения, при които при аналогични случаи са присъдени различни значително по-високи обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено.
Според разпоредбата на чл.287, ал.4 ГПК насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1638 от 22.10.2012 г. по гр. дело №2023/2012 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.