4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 856
С., 5.08. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 2747 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. С. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. С. от АК-С., против въззивно решение от 14.10.2014 г., постановено по в.гр.д. № 9094 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г състав, с което като е потвърдено решението от 29.04.2014 г., постановено по гр.д. № 49053/2013 г. на Софийски районен съд, 76 с-в, са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение от Б. С. С. срещу [фирма] [населено място], с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
К. поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано, поради което моли да бъде отменено и постановено друго, с което исковете й за защита срещу незаконното уволнение да бъдат уважени. В изложение на основанията за допустимост по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторката сочи като основание за допускане на касационното обжалване хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че в процесната заповед за дисциплинарно уволнение са цитирани четири нарушения на трудовата дисциплина, а са изискани обяснения за три от тях, което е в нарушение на чл. 193 КТ; неправилно кредитиране показанията на свидетели, посочени от дружеството, които са заинтересовани, както и нарушение на чл. 190 ГПК, свързано с неуважено искане на ищцата за представяне на записи от охранителните камери, с твърдението, че разрешаването на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. И. Ш. от АК-С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба като неоснователна като излага и съображения за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд по неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-2 КТ и обусловен от първия оценяем иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
В. съд е отхвърлил предявените искове за защита срещу незаконно уволнение като е приел, че в случая е установено, че ищцата, която е заемала длъжността „инспектор” в ответното дружество, е извършила дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ, изразяващо се в това, че на 03, 04, и 05 октомври 2013 г., тя е напуснала преждевременно работното си място, съобразно изготвения график на дежурствата за м. октомври 2013 г., поради което заповедта, с която й е наложено дисциплинарното наказание „уволнение” се явява законосъобразна. Приел е, че в случая е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, както и че съдът правилно е кредитирал свидетелските показания, ангажирани от ответника, тъй като същите са последователни и не противоречат на събраните по делото писмени доказателства, вкл. и на представения от ищцата констативен протокол от 03.10.203 г., от който се установява, че от 20,00 ч. до 22,30 ч. е извършено сметоизвозването на боклука от пазари „Д. П.” и „Женски пазар”, защото изложените от работодателя в заповедта за уволнение обстоятелства са за преждевременно напускане на работното място от ищцата при извършени проверки след 23,00 ч., а не в периода, отразен в констативния протокол. Като е препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, въззивният съд е приел за неоснователен довода на ищцата, че за четвъртото нарушение на 06.10.2013 г. не са й били поискани обяснения, поради което дисциплинарното уволнение се явява незаконосъобразно, тъй като съгласно нормата на чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ дисциплинарно уволнение може да се налага за три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не е по-малко от един час, което в случая е установено при първата проверка и в правомощията на работодателя е да прекрати дисциплинарно трудовото правоотношение, поради което в случая е без значение обстоятелството спазена ли е процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ за четвъртото нарушение. Приел е също така, че не са налице допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка със събирането на доказателства, както и че съобразно разпоредбите на чл. 153, чл. 159, чл. 190 и чл. 204 ГПК правилно съдът е отхвърлил доказателствените искания на ищцата. Що се отнася до доказателствените искания с въззивната жалба, съдът е оставил без уважение искането за събиране на доказателства във въззивното производство, като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В случая е посочено основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но касаторката не е конкретизирала правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който да е от значение за изхода на спора, като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. След като липсва изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Релевираните в изложението твърдения за неправилни изводи на въззивния съд при преценка на доказателствения материал, допуснати процесуални нарушения, както и твърдения, които касаят неправилност на въззивното решение, изразяващи се в неговата необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, а биха обосновали евентуалното касирането му като неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, какъвто не е настоящият случай.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При този изход на делото на ответното дружество не следва да се присъдят разноски за настоящото производство, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.10.2014 г., постановено по в.гр.д. № 9094 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г състав, по касационна жалба вх. № 129640 от 05.11.2014 г. на Б. С. С. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: