О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 857
гр. София, 13.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4546 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „МЕТРОПОЛИТЕН“ ЕАД срещу решение № 1392 от 11.06.2019г. по в. гр. дело № 2287/2018г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, 4 състав, с което е отменено изцяло решение № 1144/21.02.2018г. по гр.д. № 8234/2016г. на Софийски градски съд, ГО, 6 състав, и вместо него е постановено ново решение, с което предявените от ищеца С. М. И. срещу касатора искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от деликт, осъществен на 11.03.2016г., в метровагон на метровлак № А9-289 на Софийското метро, са уважени изцяло, както следва: за сумата 27 400 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, получено след приспадане на платено застрахователно обезщетение в размер на 2 600 лв. за същите неимуществени вреди от същия деликт, ведно със законната лихва от 11.03.2016г. до окончателното плащане; за сумата 1 685 лв. – обезщетение за разходи за лечение и за сумата 2 448 лв. – обезщетение за пропуснати ползи от неполучено възнаграждение по сключен граждански договор с Държавна агенция „Разузнаване“, ведно със законната лихва върху последните две главници, считано от 04. 07. 2016г. до окончателното плащане.
Касаторът – ответник поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че решаващите изводи на въззивния съд за осъществен фактически състав на правото по чл. 49 ЗЗД не кореспондират с приетите по делото доказателства, от които не се установява противоправно виновно поведение на машиниста на метровлака, нито на други служители на ответника, включително досежно немонтирани достатъчно лостове и дръжки за захващане на пътници в метровагоните, с оглед осигуряване на тяхната безопасност. Незнайно на какво основание, според касатора, САС е приел, че фабрично монтираните лостове и дръжки в метровлака са недостатъчни, при което необосновано е вменил на превозвача „Метрополитен“ ЕАД задължение за монтиране на допълнителни лостове и дръжки за захващане за осигуряване безопасността на пътниците. Моли въззивното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Касаторът не навежда основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В изпълнение на указания на администриращия въззивен съд по чл. 285, ал. 1 ГПК уточнява, че единственото релевирано от него основание за допускане на касационния контрол е очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК по горепосочените изложени съображения за неправилност на съдебния акт.
Ответникът по касационната жалба /ищец в производството/ – С. М. И. подава писмен отговор извън едномесечния преклузивен срок по чл. 287, ал. 1 ГПК. В него поддържа становище за отсъствие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски в касационното производство за заплатено адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт в частта й досежно иска с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди, който е с цена над 5 000 лв., т.е. в тази част тя е допустима. В останалата й част срещу въззивното решение, с което са уважени исковете с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за обезщетения за имуществени вреди за направени разходи за лечение и за пропуснати ползи от неполучено възнаграждение по граждански договор, касационната жалба е недопустима като насочена срещу окончателно въззивно решение по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Това е така, тъй като исковете за обезщетения за имуществени вреди от процесния деликт, всеки един поотделно и заедно в тяхната съвкупност, са с цена по-ниска от 5 000лв.. Като недопустима в горепосочената й част, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Предявеният иск е с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца при транспортна злополука, осъществила се на 11.03.2016г. в метровлак № А0-289 на Софийското метро.
Въззивният съд е приел за безспорно по делото, че на 11.03.2016г. на метростанция „Софийски университет“, ищецът – притежател на карта за цялата градска мрежа № 00788652, се е качил, непосредствено преди затварянето на вратите, във влак от Софийското метро, движещ се в посока метростанция „Младост 1“ и че при потеглянето на влака е загубил равновесие и е паднал на земята, в резултат на което е получил многофрагментно счупване на трохантера на дясната бедрена кост. Съобразил е, че за инцидента е съставен акт за злополука № 2/1.03.2016г., издаден от служител на „Метрополитен“ ЕАД и че „ОЗК-Застраховане“ АД – застраховател на ответника по застраховка „Злополука на пътниците в обществения транспорт“ е изплатило на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от процесния деликт в размер на 2 600 лв.. САС е намерил за установено от свидетелските показания на машиниста на метровлака и от приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, че няма практическа възможност водачът на влака да повлияе на рязкостта на потеглянето му, тъй като всеки един от метровлаковете, които са в експлоатация в „Метрополитен“ ЕАД ускорява по заложен стандарт, съгласно действаща автоматична програма. Възприел е горепосоченото експертно заключение, според което ускорението на процесния влак, съгласно техническия му паспорт и проведената практическа демонстрация, възлиза на 1,2 м/с2, което се оценява като силно и леко неудобно, както и че превозното средство е фабрично снабдено с вертикални и хоризонтални опорни лостове, без монтирани допълнителни дръжки, но в процесния вид вагони от стар тип няма вертикални лостове пред първата и последната врата, поради което е налице периметър от около 2 метра, в който пътниците не разполагат с лост за захващане. Кредитирайки изцяло заключението на съдебно – техническата експертиза, въззивният съд е счел, че е налице техническа възможност за монтиране на допълнителни дръжки за безопастността на пътниците, но такива не са монтирани в конкретния вагон. Съобразил е и установения в процеса факт, че водачът на мотрисата има видимост към пътниците, които влизат във вагона, но няма техническа възможност да установи кога вагонът е пълен и дали всеки пътник е успял да се хване за някой от лостовете.
Досежно процесните неимуществени вреди, въззивният съд е ценил приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза, установяващо че в причинно-следствена връзка с падането в метровлака, ищецът е получил многофрагментно счупване на трохантера на дясната бедрена кост, лекувано в болница с операция и впоследствие с поставяне на изкуствена тазобедрена става, но с налични остатъчни деформации към момента на приключване на съдебното дирене пред апелативната инстанция – ищецът е с ограничен обем на движения в дясната тазобедрена и колянна стави, придружени от болка, походката е накуцваща, ползва патерици, налице е скъсяване на увредения крайник с 3-4 см.. Кредитирал е и свидетелските показания на дъщерята на ищеца, според които увреденият е изпитвал силни болки, направени са му пет операции, след всяка от които е имал болничен престой и продължително домашно лечение, придвижвал се е с инвалидна количка, впоследствие и понастоящем с патерици, не е можел да се обслужва сам, съкратен е от работа, тъй като не е можел да се предвижва с градския транспорт, спрял е да преподава на студенти и да поддържа социални контакти, не е можел да излиза навън, загубил е самочувствието си и е бил депресиран.
Във връзка с направени оплаквания във въззивната жалба за погрешно дадена от първоинстанционния съд правна квалификация, въззивния съд е констатирал нередовност на исковата молба, давайки указания на ищеца да уточни основанията, на които претендира процесното обезщетение за неимуществени вреди. В атакуваното решение е посочил, че макар по делото да е безспорно, че между страните са налице облигационни отношения по силата на сключен договор за превоз на пътници, при претърпени вреди за ищеца съществува свободата да избере да претендира обезщетение и на деликтно основание. Счел е, че според изложените в исковата молба и уточнителните молби фактически обстоятелства, процесните вреди са настъпили в резултат на непозволено увреждане, причинено от неизпълнение от служители на ответника на нормативно установени задължения на превозвача да осигури на пътниците безопасни и сигурни условия за пътуване в Софийското метро /задължения, произтичащи от нормите на чл. 396 ТЗ, чл. 42 Закона за автомобилните превози и чл. 74 от Закона железопътния транспорт/, поради което предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
За да уважи предявения иск за неимуществени вреди в пълен размер, въззивният съд е приел за доказан сложния фактически състав на безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД: противоправно деяние на лице, на което е възложена работа от ответника по делото, причинени вреди при или по повод изпълнението на възложената работа и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат. Посочил е, че между страните не е налице спор по отношение на факта на настъпилото увреждане, както и относно възлагането на работа на водача на метровлака от страна на ответника. По отношение на противоправното поведение, довело до настъпване на процесните вреди, САС е приел, че ответникът не е изпълнил чрез своите служители вмененото му от закона задължение да осигури безопасността на пътниците, ползващи обществения транспорт по време на пътуването. Уточнил е, че настъпилото увреждане е пряка последица от неправомерното бездействие на служители на ответника, изразило се в непредприемане на мерки за обезопасяване на вагоните с достатъчно опорни лостове и дръжки. Твърденията за противоправно поведение на машиниста на метровлака е счел за недоказани. Заключил е, че не е налице никое от визираните в чл. 75 Закона за железопътния транспорт основания за изключване отговорността на превозвача, поради което е приел предявеният иск за основателен.
Не са налице основания за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Касаторът е посочил като единствено основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение неговата очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. От наведените доводи в касационната жалба може да се направи извод, че счита атакуваното решение очевидно неправилно поради неправилно приложение на материалноправните норми на чл. 42 Закона за автомобилните превози, чл. 74 Закона за железопътния транспорт и чл. 369 ТЗ вр. с чл. 49 ЗЗД. Аргументира основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване и с неправилни правни изводи на въззивния съд за осъществен фактически състав на чл. 49 ЗЗД, несъответстващи на установените с доказателствата по делото правнорелевантни факти /досежно прието противоправно виновно поведение на машиниста на метровлака или на други служители на ответника, включително досежно немонтирани достатъчно лостове и дръжки за захващане на пътници в метровагоните, с оглед осигуряване на тяхната безопасност/.
Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти – явна необоснованост.
Съобразно гореизложеното релевираните от касатора пороци в хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК съставляват оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, която не е от категорията на очевидна неправилност, поради което не осъществяват основанието на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационен контрол.
Не са налице и основанията на чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК /вероятни нищожност или недопустимост на въззивното решение/, поради което касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на спора в настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 3 500 лв. – хонорар за един адвокат пред ВКС, платен съгласно договор за правна защита и съдействие към отговора на касационната жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационната жалба на „МЕТРОПОЛИТЕН“ ЕАД срещу решение № 1392 от 11.06.2019г. по в. гр. дело № 2287/2018г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, 4 състав, в частта му, с която са уважени исковете с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 685 лв. – обезщетение за разходи за лечение и за сумата 2 448 лв. – обезщетение за пропуснати ползи от неполучено възнаграждение по сключен граждански договор, ведно със законната лихва, считано от 04. 07. 2016г. до окончателното плащане.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1392 от 11.06.2019 г. по в. гр. дело № 2287/2018 г. на Софийски апелативен съд в останалата му част.
ОСЪЖДА „МЕТРОПОЛИТЕН“ ЕАД, ЕИК: 000632256, да заплати на С. М. И., ЕГН: [ЕГН], сумата 3 500 лв. /три хиляди и петстотин лева/ – съдебно-деловодни разноски пред касационната инстанция.
Определението в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на касатора. В останалата част то не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.